Член 50 от Лисабонския договор или през какво трябва да мине Великобритания на излизане от ЕС

Изходът от референдума за излизане на Великобритания от Европейския съюз повдига множество въпроси за бъдещето на кралството и ЕС. Каквито е да са прогнозите, те няма да се сбъднат мигновено. Преди официално да се отдели от съюза, пред Острова стои дълъг процес, започващ с позоваването на чл. 50 от подписания през 2007 г. Лисабонски договор. Този текст представлява законовата врата, през която Великобритания трябва да мине, за да напусне ЕС. Какво обаче гласи той? 

Според член 50 всяка държава-членка на Европейския съюз може да реши да се оттегли от него, като трябва да вземе предвид изискванията на собствената си конституция. 

Държава, взела това решение, следва да уведоми за това Европейския съвет, след което ЕС договаря и сключва споразумение с тази страна, в което се определят редът и условията за отделяне от съюза и бъдещите отношения с него. Те трябва да бъдат гласувани и одобрени от Европейския парламент. 

Член 50 определя срок от 2 години, в който предишно подписаните договори между напускащата страна и ЕС продължават да се прилагат, освен ако преди това не бъде постигнато споразумение за излизане от съюза. Възможно е и Европейският съвет и засегнатата страна единодушно да решат да удължат този срок. 

Ощетяващ за Великобритания, както и за всяка друга държава-членка, излизаща от ЕС, се явява параграф 4, според който оттеглящата се държава не участва в обсъжданията и решенията около нейното излизане.

Ако след напускането си кралството реши да се присъедини отново към Европейския съюз, то ще трябва да премине през установената процедура за приемане на нови държави-членки.

Засега съществува само един случай на членка, напуснала общността. Гренландия успява да постигне това през 1985 г., след проведен 3 години по-рано референдум , в който 53% гласуват за напускане. Двугодишни преговори кулминират във влезлия в сила от 1 януари 1985 г. Договор за Гренландия. Месец по-късно автономната датска територия вече не е член на  Европейската икономическа общност, но е определена като специален случай и остава отвъдморска територия на съюза.