Бивш прокурор по делото на Милошевич смята, че Путин трябва да бъде съден за военни престъпления

Британският прокурор Джефри Найс, който е работил в Международния наказателен трибунал за бивша Югославия, обяви, че руският президент Владимир Путин трябва да бъде съден за военни престъпления по време на войната в Украйна, съобщи Би Би Си.

Найс беше главен прокурор по делото на бившия сръбски лидер Слободан Милошевич от 1998 до 2006 г. Той смята, че обвиненията срещу Путин са "абсолютно ясни".

"Това са престъпления срещу човечеството, тъй като граждански обекти по никакъв начин не бива да бъдат бомбардирани или атакувани по друг начин", казва Найс.

"Няма съмнение, че командната верига води директно до Путин. Това са неговите войници. Най-малкото той знае какво се случва от телевизионните репортажи - както и всички останали. Но той не е наредил на военните си да се върнат и да разследват очевидните престъпления. Той е виновен", е категоричен Найс.

Прокурорът изрази учудване, че обвинителите и политиците не "изразяват това много по-свободно и открито", и предположи, че в бъдеще Путин може да получи имунитет срещу съдебно преследване като част от евентуална сделка за прекратяване на войната в Украйна.

"Международният наказателен съд, в чиято юрисдикция попада Украйна, все още не е направил никакви изявления за отговорността на Путин за това престъпление. Възниква въпросът защо прокурорът не бърза с това. Може би той смята (или му е било внушено), че липсата на обвинения срещу Путин носи политически ползи. Политическите ползи са споразумение. Напълно възможно е някой друг, освен украинците, да изготви политическо споразумение, което да включва клауза, че Путин не може да бъде съден. Това е ужасяваща перспектива, която би означавала, че народът на Украйна ще бъде напълно лишен от правосъдие", казва още Найс.

По думите му е особено важно да се съди Путин, а не отделни офицери, защото по този начин "моралната отговорност ще бъде установена още на първия етап и след това няма да може да бъде оспорвана или променяна".

Найс добави, че според него процесът може да започне "още утре" и трябва да се води от украинци - и на украински език. В същото време присъствието на Путин в съда, според бившия прокурор, не е необходимо.

Търсене на доказателства

Международният наказателен съд (МНС) започна да разследва престъпления, извършени по време на войната в Украйна, в началото на март 2022 г., малко след началото й. Негови представители неведнъж са заявявали, че работят усилено, за да гарантират, че отговорни лица ще бъдат изправени пред съда.

В отговор на твърденията на Нейс МНС заяви, че прокурор Карим Хан работи в Украйна по събирането на доказателства за военни престъпления и възнамерява да издаде заповеди за арест на отговорните лица, когато има достатъчно доказателства за това.

"Всички твърдения, че прокуратурата или самият прокурор са подложени на външен натиск или влияние, за да забавят разследвания или други действия, са неверни", се казва в изявление на съда.

Руските власти неведнъж са отричали твърденията за военни престъпления. Въпреки многобройните доказателства за обратното, включително тези, регистрирани от международни организации, Москва продължава да твърди, че нанася удари само по военни цели.

Някои държави и организации, включително Украйна, призоваха за създаването на специален международен трибунал, който да разследва военните престъпления, за които се твърди, че са извършени от Русия по време на инвазията ѝ в Украйна.

"Като страна, участвала в създаването на Международния наказателен съд, Великобритания е готова да предостави необходимата техническа подкрепа за произнасяне на присъди", заяви тогавашният британски министър на правосъдието Доминик Рааб през март 2022 г. "Всеки руски ръководител и офицер, който дава престъпни заповеди, трябва да знае, че ще бъде изправен на подсъдимата скамейка и в крайна сметка ще отиде в затвора", предупреди Рааб.

Какво представлява МНС

Международният наказателен съд беше създаден преди 20 г., за да разследва геноцид, престъпления срещу човечеството, военни престъпления и престъпления на агресия. Никой, включително държавните глави, няма имунитет пред нея.

Съдът разследва дела за военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид в рамките на своята юрисдикция, но само ако те са извършени след 2002 г.

Единственото наказание, което съдът може да наложи на обвиняемия, е лишаване от свобода. Но МНС не разглежда дела задочно, а преди да разгледа делото, първо трябва да задържи обвиняемия.

Въпреки това съдът може да разследва само престъпления, извършени от или с участието на граждани на държави, които са ратифицирали Римския статут - документът, който е в основата на органа. Понастоящем това са малко над 120 държави - членки на ООН.

Русия подписа Римския статут на Международния наказателен съд през 2000 г., но не го е ратифицирала. А през 2016 г. руското външно министерство, по указание на президента Путин, уведоми ООН за отказа на Русия да участва в споразумението - след като анексирането на Крим беше признато за окупация.

Русия не е първата страна, която е подписала Римския статут, но след това е оттеглила подписа си, без да го ратифицира. Така например САЩ оттеглиха подписа си две години след началото на работата на съда.

Украйна също не е подписала Римския статут.

Освен това съдът приема делото само ако държавата, в която е извършено престъплението (или чийто гражданин е заподозреният), не може или не желае да разследва делото сама.

От това правило обаче има изключения. МНС може да предприеме разследване, ако правната система на дадена държава не отговаря на международните стандарти или ако тя се опитва да защити обвиняем.

От създаването си досега съдът е издал 29 заповеди за арест на обвиняеми, но само осем от тях са били задържани. Още 13 души са се укрили от съда, а няколко са починали, преди да бъдат заловени.