''Български села са окупирани от руснаците''

Фронтът в Украйна много прилича на клиширан апокалиптичен филм, в който човечеството изведнъж изчезва от лицето на планетата, оставяйки след себе си непокътнати дворове, покъщина и животни.

Подобна е и гледката в селата, обстрелвани денонощно през последните месеци в Запорижка област, където около 60% от територията е под руска окупация. По улиците няма жива душа, но усещаш, че те наблюдават изпод срутените покриви и изринати дворове. От процепите между торбите с пясък, барикадирали подстъпите към мазетата.

Такъв е и случаят е в Преображенка, досами фронтовата линия (б.р. – при посещението на автора селото все още е зад украинските позиции). Мястото е административен център на местната грамада, състояща се от 15 села. На площада има голямо, красиво и наскоро ремонтирано училище с обширен двор с брези. На една от стените срещу него през 2017 г. учениците са изрисували с графити своето послание: „Ние сме за мир“.

Графит с послание за мир от учениците на Преображенка.

Снимка: КлинКлин

Подарък за децата

„Училището беше поразено на 1 юни“, делово заявява Володимир Сидун, кмет на Преображенка, който тихо се е появил зад нас, идвайки от бомбардираната сграда на кметството на 50-а метра. Чул колите и решил да види кой е.

Навеждам се и събирам няколко шрапнела от руските снаряди по повод Деня на детето за спомен. Металът е дебел над сантиметър. Сидун обаче ни спира да вървим към сградата, тъй като доскоро тя е била окупирана от руснаците и е твърде вероятно да е минирана.

Той е едър, здрав и усмихнат мъж. Шегаджия. Кани ни в барикадирания си офис с избити прозорци, дупки от куршуми и срутени съседни стаи. На входа до мазето седят и пушат войници.

Училището в с. Преображенка, Запорижка област, е поразено от руски бомби и артилерия на 1 юни.

Снимка: КлинКлин

„Предната събота унищожиха детската градина, а малко преди това гробищата и паметника на героите от Втората световна война. Даже вчера имахме среща на „старците“ от местната грамада и започна обстрел, та се наложи да се скрием в мазето. Могат да подновят обстрела всеки един момент. Тогава ви гарантирам, че ще бягате по-бързо от мен към мазето„, смее се мъжът.

Пита откъде съм и получава отговор.

Войната в българските села

„България ли? Заместник-кметът на тази грамада е българка. Прекрасен човек, дори празнува български празници. В този регион има много българи, но в момента българските села са окупирани: Зеленовка, Болгарка и други“, сочи в посока на селищата Сидун.

Володимир Сидун до карта на местната грамада.

Снимка: КлинКлин

От седмици нямат никакви вести от тях. От месеци в много от окупираните територии токът, газта и водата са спрени. Не му е ясно как хората оцеляват там. Той и съпругата му обаче отказват да напуснат, докато все още има дори един жител на тяхното село. „Вече познаваме с какво ни обстрелват само по звука.“

Макар усмивката да не слиза от лицето му, си личи, че е по-скоро защитна реакция.

„Знаете ли, тази война разруши толкова много приятелства и семейства. Руската пропаганда е ужасяваща. Наскоро мой другар от детинство, който е руснак и живее под тяхно управление в Макийвка, Донецка област, се върна за пенсията си и ми дойде на гости. Седнали сме на масата в нас да пием и да ядем и изведнъж той ми вика: „Ти си Бандеровец. Всичките украинци сте такива.“ Чакай малко, рекох му, ти си в моя дом, храня те и те поя – а си тръгнал да ме обиждаш.

Паметник в чест на загиналите през Втората световна война, намиращ се в двора на училището в с. Преображенка, Запорижка област, поразено от руски бомби и артилерия на 1 юни. Шрапнели са повредили и паметника.

Снимка: КлинКлин

„Не – продължи той – украинците ядете синигери, защото знаете, че са руски символ!“ Щях да припадна. Рекох му, че в нашия край синигери няма и никога не е имало. И той много добре знае това, защото е израснал тук. Та аз му помогнах да си построи къщата преди години! Той ме нарича Бандеровец“, недоумява кметът.

По улиците имаше орехи и снаряди

Точно до Преображенка, през една махала, е градчето Орихив, което на български е Орехово. Гледката и там, и в десетките други малки населени места е поразително една и съща. От полусрутената сграда на общината (паметник на културата) излиза кметът Анатолий Хоростянов.

Ръчно правена кукла, която Сидун получава за рождения си ден, няколко дни преди пореден руски обстрел.

Снимка: КлинКлин

Подобно на своя колега и той отказва да напусне. Започва да ни описва как звучат различните по калибър артилерийски снаряди, ракети и касетъчни бомби, които валят по града ежедневно.

„3 от 7 села в общината са окупирани, 1 е в сивата зона. Преди бяхме 19 600 души, вече почти никой не е останал. Вчера ни обстрелваха, днес може да чуем бомбардировките в околността. Ако останете, може и да ги почувствате“, шегува се Хоростянов.

Обяснява как руската пехота на няколко пъти се опитала да навлезе в града, но била отблъсната от украинската армия и доброволци.

Полуразрушеното кметство в Орихив, паметник на културата.

Снимка: КлинКлин

Капитанът последен напуска кораба

„Орихив е Украйна и ще остане Украйна. От година съм кмет и нямам голям късмет: първо беше коронавирусът, сега войната. Но няма да си тръгна. Не говоря с патос, но капитанът на кораба го напуска последен. Всеки ден се чувствам като в онзи филм, как се казваше… „Groundhog Day“. Всеки ден върху нас се изсипват между 150 и 200 снаряда. Всяка вечер почистваме, ремонтираме и се възстановяваме. На сутринта отново всичко отива по дяволите. Всеки ден едно и също. Фосфорни и касетъчни снаряди, клъстърни бомби, ракети ГРАД, артилерия", обяснява кметът на Орихив.

Преди да си тръгнем Хоростянов се спира да пуши с украинските ми спътници. Те му дават пакети с цигари, бензин за запалки и други липсващи в областта стоки. От благодарност, че е отделил от времето си за нас. Дочувам как казва нещо за „българите“ и го питам какво знае за тях в Украйна.

„Какво знам ли, дядо ми е българин!“

Макар да искам да говоря още с него, гърмежите в далечината се засилват и украинците ме дърпат да си тръгваме. Всякакви желания за преспиване в Орихив са посрещнати със заплахи за любезна, но решителна физическа саморазправа, ако веднага не се качим в колата и не се махнем оттам.

Карта, показваща разстоянието между Орихив и българските села Зеленовка, Болгарка и др., които са под руска окупация.

Карта: Google

България, погледната отстрани

Въпреки това има време за един последен въпрос: какво мисли за поведението на българското правителство последните месеци, което доста хора намират за срамно. Може да е било от адреналина, но точно в този момент, на това място – спокойните и прости думи, изречени с усмивка, звучаха по-мъдро от целия политически дебат, който се вихри у нас:

„България е зависима от руския газ и петрол, трябва да го имаме предвид. Руснаците имат силно лоби. Това е много сложен въпрос и е лесно да съдиш, когато не живееш в тази страна. Ние сме толерантни и се стараем да разбираме всичко и да сме благодарни и на малкото.“

Няколко часа, след като си тръгнахме, Орихив и Преображенка бяха бомбардирани.

Малко преди това се зарекох да се върна някога отново там и този път да нося цигари. А те да са там, за да ги получат.

Анатолий Хоростянов с Калоян Константинов.

Снимка: КлинКлин

Препечатваме репортажа на Калоян Константинов от Украйна от сайта КлинКлин