Как Бразилия стана супeрсила
Андре Оливейра
@andreufmg
Бело Oризонте, Бразилия - Когато през 2007 г. бе избрана за домакин на Световното първенство по футбол през 2014, а след това, през 2009-а, и на Летните олимпийски игри през 2016 г., Бразилия се нареди сред основните играчи на международната сцена. В Южна Америка тя от години заема ключово място, а сега то се разпростря и отвъд границите на континента. Позицията й е в резултат на серия вътрешни борби от двете предходни десетилетия.
В последните години на военния режим (дошъл след преврат през 1964 г.) и в първите години след повторната демократизация (1985) Бразилия преживя многобройни социални и икономически спънки. Зрелищните темпове на растеж, наблюдавани между 1968 и 1973 г. - средно по 10%, - вече се стопиха през 80-те (наречени "изгубеното десетилетие"), най-вече заради петролните кризи (от 1973 и 1979) и липсата на ликвидност в латиноамериканските пазари. В резултат на това инфлацията се покачи - през 1989 г. тя достигна 1973% на годишна база, чуждестранните инвестиции намаляха и външният дълг нарасна до тревожни нива. Социално погледнато, икономическата криза причини безработица и разшири неравенството.
През 1994 г. страната отвори нова страница в историята си със създаването на бразилския реал - настоящата й валута. Правителството на бившия президент Фернандо Енрике Кардосо (1995-2003; до 1994-а финансов министър) осигури необходимата икономическа стабилност за социален напредък и за втория цикъл на висок икономически растеж по време на "ерата Лула" (2003-2011).
С инфлацията под контрол (5,8% годишно), благоприятните валутни курсове, добрия търговски баланс и среден ръст от 4% на година (докато в същото време европейската икономика показваше признаци на спад и забавяне), двата президентски мандата на Луис Инасио Лула да Силва продължиха да бъдат белязани със значителни социални придобивки. Безработицата достигна най-ниските нива в историята, а програмите за федерални помощи, оценени високо и приветствани от света, помогнаха за намаляване на неравенството и за издигане на 35 милиона души до статуса на средната класа.
Днес бразилската икономика е седма в света и въпреки скорошния напредък тя все още е изправена пред множество проблеми за разрешаване и предизвикателства за преодоляване. В големите градове гетата, много от които без елементарни санитарни условия, контрастират на луксозните търговски и жилищни сгради; хиляди автомобили влизат в битка по улиците и авенютата всеки ден заради недостатъчния обществен транспорт; насилието, на свой ред, плаши и убива всяка година хиляди бразилци, а на тях освен това им липсват качествено обществено здравеопазване и добра образователна система.
Благодарение на своята икономическа стабилност Бразилия доказа, че финансово е готова за толкова кратък период да е домакин на две големи събития. Въпреки това увеличаването на разходите за стадиони и временни постройки за световното първенство - много от които надценени - през 2013 г. изведе хиляди граждани на улични протести, каквито рядко е имало в новата демократична история на страната. Бразилците поставиха, и продължават да поставят, един и същ въпрос: "Защо се инвестират милиарди в толкова мащабно спортно събитие, ако нямаме качествено здравеопазване, образование и обществен транспорт?" Броени дни до началото на световните финали критиките и предизвикателствата остават. В няколко града се очакват нови протести в идните седмици.
Дали гигантът на Латинска Америка - страната, известна футбола и самбата си - най-накрая се събуди?
Авторът Андре Оливейра е бразилски адвокат, завършил Федералния университет на Минас Жерайс (UFMG), преподавател и специалист по опазване на околната среда и конституционно право от университета в Лисабон (Португалия)