На ръба на закона: Службите редовно „забравят“ да разсекретяват документи

Поголовното засекретяване, дори и на нечувствителна информация от родните спецслужби, които съвсем заслужено в последните години си спечелиха прозвището "черните дупки на прехода", граничи до издигането в култ. 

Това става ясно от отговор на Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) до OFFNews, в който се посочва, че в последните минимум три години службите за сигурност не са направили нищо, за да разсекретят създадени от тях документи. Това означава, че или в един голям период от време те не са работили и не са създавали документи с определена степен на защита на информацията, или просто отказват да спазват законите. 

Според Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) ДАНС, Служба „Военна информация“, Националната служба за охрана (НСО) и Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР е правоприемник на Националната разузнавателна служба) имат задължение "най-малко на две години" да ревизират масивите от документи, маркирани с гриф за сигурност. Това се прави заради необходимостта от периодично разсекретяване на документи, чиито срок на защита е изтекъл. След като бъдат разсекретени, в едногодишен срок трябва да бъде взето решение дали да бъдат унищожени или предадени в държавния архив. 

Оказва се обаче, че такава практика не е призната от службите. Този принцип се спазва единствено от НСО, където броят на документите със снето ниво на класификация за последните три години е, както следва: за 2013 г. 895 документа; за 2014 г. 238 документа; за 2015 г. 1061 документа. След дадено становище от страна на Държавна агенция "Архиви" (ДАА), тези документи ще бъдат унищожени, тъй като нямат историческа или изследователска стойност. 

Най-абсурдно е положението при Военното разузнаване. В писмо до ДКСИ от 22 март 2016 г. от службата заявяват, че в последните три години не са разсекретили нито един документ. Обяснението за това е, че до януари 2016 година Служба "Военна информация" (СВИ) - както е пълното наименование на разузнаването под шапката на Министерството на отбраната, не е имала учрежденски архив. Става въпрос за организационна единица, каквато по принцип съществува във всяко едно ведомство, не само при спецслужбите, през която преминава целият документооборот. Оказва се, че учрежденският архив се ползва от службите като алиби за това да задържат при себе си разсекретени вече документи, вместо да ги предадат в държавния архив. По този начин достъпът до тях е ограничен. 

Интерес представлява и обяснението на ДАНС по въпроса. Въпреки изискването за ревизия на документацията минимум веднъж на две години, се оказва, че през 2013 г. и 2014 г. контраразузнаването не е разсекретило нито един документ. През 2015 г. са декласифицирани едва три документа. Именно през миналата година, по искане на OFFNews ДАНС разсекрети част от своя кореспонденция по случая със смъртта на Ахмед Емин. От отговора на ДАНС до ДКСИ обаче става ясно, че въпросните три документа не са предоставените на OFFNews. От контраразузнаването посочват, че става въпрос за един документ с гриф "Поверително", създаден през 2009 г. и два с гриф "За служебно ползване, създадени през 2010 г. Предоставените по случая "Емин" документи обаче са създадени през 2008 година и очевидно не присъстват в отчета на ДАНС до ДКСИ. Неясно защо. От ДАНС уточняват още, че въпросните документи са приложени към преписка, която пък е предадена в учрежденския архив на службата през ноември 2015 г. И допълват:

Предвид спецификите и организацията на работата на ДАНС, документите, спрямо които е извършена процедура по реда на чл. 50 от ППЗЗКИ /премахнато ниво на класификация/, са много повече, но същите се съхраняват в съответните структурни звена на Агенцията.

Последното обяснение също не е особено ясно, тъй като от него излиза, че въпреки декласифицирането на определен обем от документи, те продължават да не са публични. 

От отговора на ДКСИ става ясно също, че запитване за броя разсекретени документи е изпратено и до ДАР. От там обаче са предпочели да не изпратят отговор. 

Отговорите на службите показват и друго. Конкретно поставеният въпрос към тях е свързан освен с броя на разсекретените документи, но и също с броя предадени в държавния архив. Излиза, че от гореизброените служби само НСО е водило кореспонденция с ДАА. Становището на архивите е важно, защото от него зависи дали съответните документи ще бъдат унищожени или ще преминат на съхранение в публичния държавен архив. 

Отговорът на въпроса защо службите продължават ревностно да пазят купища резсекретени документи, на този етап, за съжаление, може да бъде оставено само на любителите на конспиративните теории.