За независимостта и зависимостта в отношенията

Зависимост и независимост. Какво ги свързва, освен това, че са противоположности

Те са процеси - ставаш зависим и независим с течение на времето. Зависи от вида зависимост и независимост - това определя количеството време. 

Зависимостта е - да имаш външен център. 

Бебето с първите глътки въздух е зависимо от майката. То не може да оцелее. Няма своя идентичност. Това сякаш е първообразът на зависимостта.
Тя често е отношенческа. В началото на живота зависимост и оцеляване се припокриват. Без майката няма живот. Аз и мама сме едно. Няма Аз все още.

Влюбването и обичането също сякаш преповтарят модела на ранната зависимост. Не мога без теб. Ти си животът - без теб ще умра. 

Да, но това е илюзия за умиране.

Харесвам една мисъл на Юнг - обичането е мога без теб, но искам с теб. Т.е на някакво ниво - сякаш е важно да можем да запазим центъра си вътрешен.

Зависимостта в отношенията прави Рая и Ада на една ръка разстояние. Буквално. Има те - на седмото небе. Няма те - пропадане в бездната

Това е рискът да имаш външен център.

Мисля, си , че когато си позволим да изнесем центъра си навън, животът често ни дава ситуации, за да си го върнем.
Защото както гласи надписът от хан Омуртаг - човек се ражда и умира сам.

И не ли това и ужасът от смъртта - скъсване на връзките с другите? Най - самотното пътуване.
Или може би път към друго раждане. 

Независимостта - отделянето идва с отговорностите. Така, както порастването със свободата и вземането на решения.

Ставането на Аза авторитет за изборите.

Понякога е като пропастта в "Спасителя в ръжта" - стоим на ръба на живота си и искаме някой да ни хване. Някой да ни спаси. Някой да ни даде посока. Но, когато сме големи, е трудно да бъдем доволни от чуждото спасяване. Вече имаме претенции как да се случи нашето живеене.

Изборът сам да си си център - това сякаш е процесът на ставането на независим.
Ялом казва, че колкото повече имаме в себе си, толкова от по-малко имаме нужда отвън.
Кой знае. Вярвам, че това е част от процеса на живеене - ставането на независимостта.

Говоря за отношенческа независимост, че можем да оцелеем емоционално и без да имаме вкопчването в образа на Другия, на този, който да ни спаси и обгрижи.

И ето - днес лятото стои на ръба на есента. И една невидима сила вече го бута в есенните предели. И то не се съпротивлява. Отдава се. 

Защото знае, или може би чувства, че пак ще се роди. В една нова година. В една нова градина. В един нов живот.

Защото няма случайни срещи и раздели.

Няма случайни зависимости и независимости.

Всички те са част от пулса на Вселената.

Честит празник!