Затвор за слухове за банки и Закона за МВР в дневния ред на депутатите

Парламентарната група на ГЕРБ ще внесе в Народното събрание искане Законът за МВР да влезе в сила на 1-ви януари 2015 година. Гласуваните преди месец промени влязоха в сила вчера.

Законът вече влезе в сила от 1 юли от 2014 година.

Според ГЕРБ липсва финансова възможност закона да бъде реализиран. Освен това се опасяват , че се готви назначаването на главен секретар в „последната минута”. В новия закон за МВР е записано, че главният секретар ще се назначава от Министерския съвет по предложение на вътрешния министър, а не както досега с указ на президента. Освен това главният секретар вече има мандат от 5 години. Все още не е оповестена законодателната програма на народното събрание за седмицата.

Вчера от "Атака" обявиха, че ще бойкотират заседанията и няма да влизат в зала, за да подкрепят кворума. Сега кворумът е в ръцете на ГЕРБ. Според опозицията обаче кворумът е задължение на управляващите.

Депутатите от правната комисия в парламента пък ще обсъдят промени в Наказателния кодекс заради банките, внесен от Йордан Цонев на 30 юни.

Законопроектът бе внесен, след като от БНБ предложиха наказание затвор за всяване на паника сред населението, свързана с невярна информация за банките. Предложението беше изпратено до Цонев, а самият той заяви, че политическите сили в парламента подкрепят идеята на БНБ. Необходимите промени в Наказателния кодекс могат да станат факт не по-рано от две седмици, предаде БГНЕС.

Който разпространява заблуждаваща или невярна информация за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на смут и страх сред населението, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години. Когато от това са причинени значителни вреди, или са получени значителни неправомерни доходи, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години и глоба от 5 до 10 хиляди лева. Това предвиждат наказателните реформи.

В мотивите на законопроекта се посочва, че през последните дни чрез разпространение на невярна информация и слухове, беше направен опит за дестабилизация на държавата чрез атака срещу българската банкова система, без каквито и да е основания за това. Това нанесе вреди както на отделни банки, така и на техните вложители, които бяха принудени предсрочно да прекратяват депозитите си като губят лихвата по тях. В резултат, се наблюдаваше напрежение сред вложителите на някои от търговските банки.

Това наложи държавата, в лицето на Правителството и Централната банка да ангажира значителни ресурси за нормалното функциониране на банковия сектор и успокояване на населението и фирмите. Подобни атаки са пряко насочени срещу спестяванията на българските граждани и фирми, и срещу финансовата стабилност, като основен елемент от националната сигурност на страната, се посочва в мотивите.