За 70% от българите зелените мерки трябва да са приоритет в управлението

Въпреки мълчанието на политиците за Зелената сделка през последната година, българското общество смята мерките по нея за спешни и приоритетни. Огромна част от българите – 85%, смятат, че климатичните промени и глобалното затопляне са проблем от изключителна важност, показа проучване на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), проведено от „Алфа Рисърч“. Националното представително допитване, което беше представено днес на онлайн семинар за медиите, е проведено сред 1007 пълнолетни българи в края на януари т.г. и проследява нагласите и очакванията за основните аспекти на Зелената сделка, както и различните бизнес модели за постигане на заложените в нея цели.

„Българската политика е огромен длъжник на обществото, което е доста по-напред като мислене и като очаквания по отношение на климатичните политики“, каза Весела Чернева, директор на софийския офис на ЕСВП. Според нея българите очакват повече по темата за Зелената сделка от политиците особено в предстоящата предизборна кампания. Над 70 процента от запиталите смятат, че мерките срещу климатичните промени трябва да бъдат приоритетни в политическите програми на партиите. Въпреки големия интерес към темата, три четвърти от хората не са информирани за
българската позиция и биха искали повече дискусия от официалните власти по това какво се планира. Необходимостта от допълнителна информация посочват 51% от българите, които биха се включили в образователни инициативи по темата.

Социологът Геновева Петрова обясни, че според 62% от участвалите в проучването, последствията от климатичните промени ще са еднакво тежки за всички. За 37% от анкетираните, ползите от Европейската зелена сделка ще са само за определен кръг избрани хора. Ефектите върху селското стопанство от стимулите и политиките на Зелената сделка, които ще са от полза за малките производители, са неизвестни на обществото, сочат данните.

Участвалите в проучването декларират подкрепата си за различни мерки за по-строгата защита на парковете и природните резервати (88% от хората), премахване на въглищните централи (64%), изграждане на соларни покриви (73%).

Проучването показва, че българите са готови да поемат лични ангажименти за намаляване на замърсяването на природата и вредните емисии. 67% биха дали своя личен принос при залесяване и облагородяване на градски площи и междублокови пространства, а 65% биха намалили употребата на пластмасови опаковки. За 64% приносът им би могъл да бъде в разделното събиране на боклука, а за 52% - инвестирането в топлоизолация на жилище.

Юлиан Попов – старши политически съветник на Европейската климатична фондация, подчерта, че Европейската зелена сделка не е само проект за климата или околната среда, а е широка стратегия за икономическо развитие и модернизация за поколения напред. Това е шанс за България да трансформира икономическия си модел и да привлече инвестиции в индустрии с по-висока добавена стойност и значително да подобри стандартите на живот на отделните домакинства.

Мария Трифонова – преподавател в Стопанския факултет на СУ и гост-изследовател в ЕСВП, посочи ,че български фирми участват в чужди пазари за възобновяеми енергийни мощности, вместо да работят у нас. Тя призова „да говорим открито и навременно за българските проекти по Зелената сделка“, защото обществото е готово и очаква този разговор.