Участва ли България във войната с "Ислямска държава"

Участва ли България в коалицията, оглавена от САЩ, която води война срещу "Ислямска държава"?

Български политици, национални и чужди медии днес огласиха напълно противоположни становища по този въпрос.

България е в коалицията, написа преди дни турският вестник "Заман". Тази сутрин и българският в. "Дума" излезе с водещо заглавие "Плевнелиев и Шаламанов обещали сухопътна бригада срещу "Ислямска държава".

Според информацията на в. "Дума" президентът Росен Плевнелиев и военният министър Велизар Шаламанов са дали принципно съгласие България да изпрати сухопътни войски и медицински екипи при евентуална инвазия в Ирак на водената от САЩ коалиция, влязла във война с групировката "Ислямска държава".

Обещанието било дадено на срещата на върха на НАТО в Уелс.

Турският вестник "Заман" пък оповести на 18 септември, че в имейли до медии се посочват имената на държавите в коалицията, сред които са Албания, държавите от Арабската лига заедно с Оман и Катар, Австралия, Австрия, Белгия, БЪЛГАРИЯ, Грузия, Канада, Хърватия, Чехия, Дания, Египет, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Ирак, Ирландия, Израел, Италия, Япония, Йордан, Кувейт, Люксембург, Холандия, Нова Зеландия. Според информацията държавите в този списък са обещали да предоставят помощ на населението на Сирия и Ирак във войната им срещу джихадистите.

Публикациите накараха президентът Плевнелиев и военният министър в служебния кабинет Шаламанов да дадат обяснения още днес, в които и двамата отрекоха да са поемали подобни ангажименти.

В съобщение от прессекретариата на държавния глава по повод публикацията в "Дума" се казва:

Представената във вестника информация категорично не е вярна. Въвличането на армията и на други държавни институции в подобна реторика е опасно и неоправдано за националната сигурност дори и за целите на предизборна кампания. Използването на тези методи за реализирането на партийни цели не бива да се толерира, защото в крайна сметка може да доведе до дестабилизиране на политическата система, на държавата като цяло и да предизвика паника и смут в обществото. На фона на тази опасност краткосрочните и тяснопартийни ефекти нямат стойност. Отчитайки вътрешнополитическата обстановка в навечерието на предстоящите парламентарни избори в страната и геополитическата ситуация, по-конкретно в Украйна, Близкия Изток и Северна Африка, прилагането на такива подходи е крайно рисковано.

Твърдението, че Република България е поела ангажимент за присъединяване към „…евентуална „Коалиция на желаещите" за сухопътни удари срещу „Ислямска държава“, освен че не отговаря на истината, може да предизвика последващи реакции, както от страна на радикалната групировка, така и от засегнатите държави.

На срещата на върха на НАТО в Уелс не е обсъждано включване на каквито и да било български военни формирования в операция срещу ислямистите. В тази връзка не е имало и запитване към делегацията, водена от президента Росен Плевнелиев, за изпращане на бригада от състава на Сухопътни войски. Единственият поет ангажимент от наша страна е заедно със съюзниците от НАТО и ЕС да предоставим дарения, свързани с леко стрелково въоръжение и боеприпаси. 

Военният министър Шаламанов пък заяви пред репортери в Министерския съвет:

"България не е поемала ангажименти за изпращане на сухопътни войски в операция срещу джихадистите от Ислямска държава. Аз не съм участвл в такива дискусии и не съм запознат да е имало такава тема в дискусиите, така че няма как да сме поели такъв ангаживент. Въпросът с операциите не е такъв, че с него да се разъждава по хипотетичен начин. За да има такава операция, трябва да има много сериозни консултации. Към момента, поне аз, не участвам в такива консултации".

Официално българското правителство пое ангажимент за отпускането на помощ на иракското правителство под формата на боеприпаси и хуманитарни доставки. 

В същото време, към момента сухопътна операция срещу джихадистите от страна на САЩ или НАТО не е обявявана. Преди дни държавният секретар на САЩ Джон Кери потвърди позицията, че подобна операция не е планирана, като според него войната срещу джихадистите ще се води от иракските военни сили, кюрдите и сирийските бунтовници, за които САЩ официално оповести, че отпуска средства за въоръжаване и обучение.

В отговор от Ислямска дължава заплашиха да удавят в кръв всички "неверници", които са участвали впроведените до момента въздушни атаки. В аудиозапис, разпространен през седмицата в социалните мрежи, говорителелят на групировката Абу Мохамед ал-Аднани призовава за нападения срещу цивилни граждани в страните, които участват във водената от САЩ коалиция на желаещите. 

При подобен сценарий САЩ и засегнатите от евентуален бъдещ отговор на джихадистите държави, няма как обаче да останат безучастни, както това се случи след атаките на 11 септември и инвазията в Афганистан.

Макар че няма планирана подобна мащабна сухопътна операция, факт е, че на срещата на върха на НАТО американският президент Барак Обама призова държавите от Европейския съюз и НАТО да увеличат разходите си за отбрана.

В отговор България планира през 2015 г. да вдигне разходите за армията до 1.5% от брутния вътрешен продукт, ако тези разходи през 2020 година трябва да достигнат 2%. Военното министертво вече изготви и национална програма, която предвижда заделянето на 1.8 млрд. лв. за модернизация на армията и за оперативната ѝ съвместимост със силите на НАТО. Програмата предвижда армията трябва да реализира проекта за нови изтребители, купуването на нови радари, модернизация на флота и сухопътните войски.

В същото време, след 25 години на съкращения на състава в МО, българското правителство реши да увеличи състава на армията с 2040 души.  Така армията ни ще достигне 25 360 души вместо планираните 23 720.