OffNews.bg

След близо година реформата в здравеопазването все още е на етап "рамка" и "посока"

За една година здравното министерство само е решило кои са предпочитанията му по отношение на това по какъв здравноосигурителен модел да върви страната ни. Това е изводът от проведената днес кръгла маса, на която трябваше да бъде представен новият здравноосигурителен модел. 

Преди близо година - през септември миналата година, на подобна кръгла маса здравният министър Кирил Ананиев предложи два здравноосигурителни модела - за пълна демонополизация на Здравната каса и здравноосигурителен модел с три стълба. Тогава Ананиев обяви, че тези предложения са началото на обсъждането по кой модел да се тръгне, предстоят много разговори в рамките на кръгли маси, като целта е в края на процеса да се стигне до конкретни предложения, за които да се направят необходимите законови промени и те да влязат в сила. 

Очакването беше именно такива това да бъде представено днес - избор на конкретна реформа и предложения за това как да се решат проблемите, които следват от една такава смяна на здравноосигурителния модел. 

Вместо това обаче беше представена на практика същата информация като преди година с акцент върху модела с пълна демонополизация на НЗОК, без никакви финансови разчети, приличащ много повече просто на концепция, отколкото на план за реформа. 

Какво знаем за предложения здравен модел до момента

Според този вариант Здравната каса ще се конкурира на застрахователите. Всеки здравноосигурен избира до определена дата в кой здравен фонд да се запише - НЗОК или застраховател. Ако не изберат фонд, те ще бъдат разпределени служебно. 

Изискването за здравен фонд е той да представлява минимум 500 хил. души (наполовина на предварително обявения минимум). Няма да се допуска фондовете да правят подбор на лица по определен признак или здравен статус.

Средствата от здравни вноски ежемесечно ще се разпределят към здравните фондове от НАП. Размерът на средствата ще е равен на броя записани във всеки фонд осигурени лица, умножен по осреднения размер на здравната вноска за всички здравноосигурени лица. 

Със задължителната здравна вноска от 8%, като не се предвижда тя да се промени, ще се заплаща един основен пакет от дейности, който ще бъде определен от МЗ и съсловните организации. Цените на дейностите в основния пакет ще се договарят между фондовете и изпълнителите на медицинска и дентална помощ - болници, общопрактикуващи лекари, зъболекари.

Фондовете ще договарят отстъпките за лекарства и медицински дейности, като за някои МЗ ще определя пределни цени. 

Лечебните заведения ще обявят цени за дейностите извън основния пакет. Тези дейности ще се покриват от доброволното здравно осигуряване или чрез плащания в брой от пациентите.

Идеята е всеки пациент да може да избира фонд - НЗОК или застраховател, на базата на договорите за допълнителни дейности, които той е сключил. 

"Няма да има допълнителен пакет. Това, което остане извън основния пакет, ще се покрива по линия на доброволното здравно осигуряване или чрез кешови плащания, но по легални списъци за видове дейност с конкретни цени срещу тях. По този начин плащанията ще се изсветлят и всеки ще знае какво получава срещу парите си", обясни Ананиев.

В новия здравноосигурителен модел се предвижда създаване и на гаранционен фонд, като целта е да се преодолее изпадане в несъстоятелност на фондовете. Ако това се случи, гаранционният фонд ще гарантира плащания в тримесечен период. При изпадане в несъстоятелност на фонд пък пациентите ще могат веднага да се записват в друг фонд по техен избор. 

Останалата част от презентацията на Кирил Ананиев пък беше изпълнена с безкрайно общите цели пациентите да имат достъп до здравеопазване, до качествено лечение, до избор на лечебно заведение и това кой да управлява здравните им вноски, както и за нуждата от по-добър контрол - все неща, за които си говорим от години, но без нито едно конкретно предложение как точно да се случи това. 

В края на презентацията си министърът заяви пред присъстващите на кръглата маса, че е време да се дават отговори за здравния модел, към който ще се върви, а не само да се задават въпроси. 

Представеният от него нов здравноосигурителен модел обаче повдига много повече въпроси, отколкото дава отговори за плановете за реформа на МЗ. По него има много неясноти и ако при представянето им миналата година това беше обяснимо, като се има предвид и заявеното намерение за започване на диалог по конкретни варианти, то близо година по-късно, след обсъждането на предложенията и при обявено събитие, на което вече съвсем конкретно е заявено, че ще бъде представен конкретен нов здравноосигурителен модел, презентацията на Ананиев буди по-скоро недоумение. 

Ананиев отново заяви, че презентацията му има за задача да начертае "общата рамка", а детайлите ще бъдат конкретизирани в диалог и след постигнат консенсус между всички заинтересовани страни, като се очаква това да стане до края на годината, а едва след това вече да се говори за конкретни промени в законодателството, които са необходими за промяна на здравноосигурителния модел. До края на годината МЗ ще приключи и с остойностяването на основния пакет дейности, стана ясно от думите му. 

Министърът категорично отказа да отговоря на въпросите на присъстващите на кръглата маса журналисти и не коментира поставените по време на кръглата маса проблеми. 

Много от участниците в дискусията изразиха опасенията си, че пълната демонополизация на Касата ще доведе до оскъпяване на системата. Други пък предложиха увеличаване на здравната вноска, но само след въвеждане на по-строг контрол в системата. 

Беше повдигнат и въпросът за това държавата да започне да плаща в пълен размер дължимите вноски. Министърът посочи, че този въпрос ще се обсъжда при разглеждането на бюджета за догодина. По отношение на новия модел обаче не стана ясно дали здравните фондове ще искат да приемат клиенти, за които няма да бъде заплащана вноска в пълен размер. Част от присъстващите пък изразиха притеснението, че държавните служители може да бъдат насочени "служебно" към близък до властта фонд. 

От представената "рамка на реформа" излиза още, че доплащането, което в момента представлява близо половината от плащанията в здравеопазването, не само няма да отпадне, а ще се затвърди и узакони. Ананиев е категоричен, че няма да има допълнителен пакет от дейности и така дейностите извън основния пакет, до които ще имаме достъп, ще зависят изцяло от избора ни на здравен фонд. Така може да се окаже, че хем сме избрали здравен фонд, хем ще ни се наложи да плащаме кеш за дадени дейности. 

В предложението се говори за това, че една от целите е пациентите да имат по-голям избор - на това кой да ги лекува и кой да управлява парите им за здраве. Такава възможност ще има в големите градове, но в малките и отдалечени населени места такъв избор на практика няма да има - жителите им ще трябва да изберат този фонд, който е сключил договор с близката болница или с техния личен лекар.

Не е ясно и каква ще е ситуацията при хората с редки болести или хората с увреждания. По правило фондовете няма да могат да отказват да приемат хора с увреждания или хора с хронични заболявания например, но как ще бъде гарантирано това.

Какво ще стане, ако никой фонд не иска да сключи договор с дадена болница? Индивидуалното договаряне на фондовете с лечебни заведения означава ли, че всички болници ще трябва да се стремят да представят еднакво високи условия? Това са само част от въпросите, които на този етап остават без отговор.