Правителството оспори сезирането на КС за заема от 16 млрд. лева

Министерският съвет изпрати до Конституционния съд становище по повод искане на 48 депутати за отмяна на решението за вземане на заема от 16 млрд. лева, което парламентът гласува на 6 февруари.

Депутатите атакуват ратифицирането на заема с аргумента, че са били лишени от възможността да направят предложения за промяна на приетия законопроект между първо и второ четене, което по сумите им е в нарушение на принципите на правовата държава, на политическия плурализъм и парламентарната форма на държавно управление.

Народните представители са категорични, че гласуването на ратифицирането на заема едновременно на първо и второ четене не е основателна причина предложенията им, дадени преди окончателното гласуване, да не бъдат разгледани.

От правителството обаче са категорични, че в случая не става въпрос за нормативен акт, тъй като с него не се регулират обществени отношения, а се ратифицират договори, при които страни са държавата и частноправни субекти.

„Договорите, предмет на ратификация, не само не са нормативни актове, те не се регулират от норми на международното публично право“, посочват от кабинета.

Освен това те обясняват, че международните договори се сключват от президента и от Министерския съвет. Тези договори са сключени от Министерския съвет чрез министъра на финансите и затова могат да се изменят само с решение на МС, затова депутатите по начало нямат право да правят предложения за промяна, а само да приемат или отхвърлят ратификацията.

От правителството оспорват и аргумента на депутатите, че гласуването на първо и на второ четене на законопроекта е трябвало да стане в различни дни. От Министерския съвет са категорични, че решение за това да се гледа законопроект на първо и на второ четене едновременно е на народните представители, които са гласували за това.

Депутатите, оспорили ратифицирането на заема в КС, казват още, че тъй като става въпрос за нов държавен заем, не е било спазено изискването за получаване на предварително съгласие за такъв заем.

От кабинета обаче са на мнение, че такова съгласие е било получено по презумпция предварително, тъй като са приемани законодателни промени, подготвящи вземането на заема и депутатите са били уведомени за това при гласуването на промените. Такъв пример е увеличаването на размера на държавния дълг при гласуването на промените в Закона за държавния бюджет за 2014 г. и за 2015 г.

Дори и да нямаше предварително съгласие, ратификацията на законите е достатъчна, без да е необходимо предварително съгласие, се посочва още в становището на кабинета до Конституционния съд.