Плевнелиев предложи референдум за задължителни, електронни и мажоритарни избори

Президентът Росен Плевнелиев предложи да бъде проведено национално допитване по въпроси, свързани с мажоритарния избор на част от народните представители, задължителното и електронното гласуване.

В обръщение Плевнелиев заяви, че ще предложи на Народното събрание да вземе решение за произвеждането на национален референдум, съвместно с предстоящите през месец май избори за членове на Европейския парламент. 

Държавният глава предлага три въпроса, които да бъдат зададени на референдума: 

Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?
Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?
Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?  

"Предлагам националният референдум да се произведе съвместно с предстоящите през месец май избори за членове на Европейския парламент от Република България. По този начин, с възможно най-малко средства, обществото ще изрази позиции по важни въпроси, които се отнасят до политически права на българските граждани, които са в основата на демокрацията. Апелирам към народните представители да вземат решение за произвеждането на общонационално допитване по тези въпроси, което, вярвам, ще помогне за стабилизиране на институциите в България и за повишаване на общественото доверие", каза в телевизионното си обръщение президентът.

Според държавния глава настоящият Изборен кодекс не отговаря изцяло на исканията на българите за мажоритарно начало в изборите. "Смесената избирателна система съчетава предимствата на мажоритарната и пропорционалната и намалява недостатъците им. Желанието на избирателите да гласуват за личности, а не само за листи, ще намери своето решение, ще се засили връзката между избирателите и техните представители. Участието на мажоритарни кандидати на изборите ще даде възможност на личностите да отстояват идеите си. Сред позитивите на смесената система са преодоляване на разединението в обществото и стабилизиране на партийната система. Запазва се партийното многообразие, но се гласува и за личности", каза още Плевнелиев.

Според президента задължителното гласуване ще даде възможност за участие не само на активните граждани, но и на сънародниците ни, които са се отчуждили от политическия живот.

Колкото повече граждани изразят воля, толкова по-легитимни са изборните резултати и по-стабилни институциите. Хората, които ни управляват, не трябва да бъдат избраници само на твърди партийни ядра.

Целта на допитването за задължителността е всеки български гражданин да се ангажира с общите дела и с начина, по който се осъществява публичната власт. Задължителното гласуване е инструмент, с който ще противодействаме на най-порочните практики – корпоративен, манипулиран, организиран или купен вот. Само като повишим избирателната активност, ще намалим тежестта на тези гласове.

Плевнелиев смята, че електронното гласуване ще доведе до по-висока избирателна активност, защото така се мотивират все повече българи да гласуват. "Нека си припомним, че при преброяването на населението в България през 2011 г. над 3 милиона наши сънародници се преброиха електронно. Поне 1,5 милиона български граждани живеят и работят по света. Сънародниците ни зад граница не са безразлични към случващото се в страната ни, имат отношение и мнение за бъдещето на Родината и ще могат да упражнят конституционното си право на участие в избори и референдуми от всяка точка на света", обясни президентът.

По-думите му, ако на референдума българите изберат електронното гласуване, депутатите ще трябва да намерят инструментите за да бъде защитено избирателното право на гражданина. "Убеден съм, че електронното гласуване е бъдещето и колкото по-рано направим тази крачка, толкова по-устойчиво ще е решението", категоричен е Плевнелиев.

Той допълни още, че почти половината от българските избиратели се въздържат от гласуване. 

В изявлението на президента се казва още:

През изминалата година много често чувах хората да казват, че искат повече пряка демокрация, а желанието за обществен дебат и промяна на избирателната система отекна силно по време на протестите. Като президент виждам своята задача да работя за това пряката демокрация да заема все по-видимо място в обществения живот.

Днес се оплакваме от недостатъчна легитимност, ниско доверие и отчуждение на гражданското общество от политическите процеси. Но даваме ли шанс на хората да си кажат думата? Много политици през годините на прехода се изявяваха като „говорители” на народа, но бягаха от най-прекия и сигурен път до автентичната воля на народа – а именно референдума.

В обществото днес едва ли има по-дискутирана тема от това какви да бъдат избирателната ни система и начинът на гласуване. През последните две десетилетия, преди всеки избор, управляващите променяха закона с надежда, че той ще им помогне да спечелят повече места в Народното събрание. Честите промени са показател, че не сме намерили устойчиво решение. Тази нестабилност може да бъде преодоляна чрез произнасянето на суверена за основни принципи и правила на избирателната система. Днес имаме нужда от закон, който отговаря на очакванията на мнозинството от гражданите, а не само на политиците.

Подкрепата за институциите зависи от убедеността на гражданите, че техният глас има значение, че те определят правилата. Българската избирателна система се нуждае от гаранции, че гражданите са представени, за да се върне доверието и да се преодолее апатията на голяма част от избирателите. Чрез референдума, като инструмент на пряката демокрация, народът по ясен и категоричен начин ще изрази своята воля. Няма друг механизъм, който в същата степен да дава гаранции за широк дебат в обществото и след който можем да имаме задължително решение, обвързващо политиците. Референдумът е средство за постигане на истинска и устойчива демокрация.

Гражданското общество недвусмислено показа своята готовност да бъде активен участник при взимането на решения. Всички политици призовават да използваме позитивната гражданска енергия. Нека го направим по най-демократичния начин – чрез референдум.