OffNews.bg

Петър Стоянов: Суетата кой да е най-десен разруши тъканта на десницата

Основната характеристика на 9-и септември е разделението, но проблемът е, че обществото продължава да е разделено и сега. Това заяви експрезидентът Петър Стоянов пред bTV. 

"Толкова години след рухването на комунизма, хората, които са продали душите си, за да служат на този комунизъм, продължават да ненавиждат всеки честен и почтен човек, защото в неговото лице се оглеждат като в огледало, виждат своето безчестие. Това е следа, която ни преследва толкова години. Тук намирам в психологически план моралното развращаване, с което комунизмът допринесе за днешната деморализацията на българското общество. Това е големият проблем – промяната на манталитета. Много от тези хора ловко се нагласиха и се възползваха от днешната система", коментира той. 

Стоянов подчерта, че Деветосептемврийската революция "промени коренно българския манталитет. От страна с истински хора днес се превърнахме в страна с корупция в най-черни краски". По думите му е обяснимо, че младите хора, които не са живели по времето на комунизма, бленуват за твърда ръка, което важи и за някои от тези, които гледат с носталгия на времето на баничките по 15 ст.

Десният човек не е онзи, който вдига лозунги и служи на собствената си суета, желаейки да бъде най-десния или единствения десен. Десният е онзи, който се грижи са семейството си, за градинката пред блока си, за собствената си къща, който плаща данъците си, който е почтен към хората около него", допълни експрезидентът.

Той не скри разочарованието си, че десницата в момента е избутана в ъгъла на политическата сцена. 

"Докато в редиците на БСП и ГЕРБ виждаме някаква партийна солидарност, дори при големи скандали, то при нас в десницата не само, че нямаше солидарност, а се виждаше омразата един към друг. Вечната суета кой да е най-десен разруши тъканта на десницата. Това за мен е необяснимо", коментира Петър Стоянов. 

"Аз дълго време си бях изработил защитна броня, особено след като загубих изборите, и казвах, че няма да участвам в политиката, дори под дулото на пистолета, сега разбирам колко глупаво и лекомислено е било това. Това не означава, че ще се върна в политиката. Истината е, че всеки съзнателен българин, който може да помогне с нещо, трябва да го направи. Това е чест и достойнство, но трябва да се запазиш от съблазните", каза още той. 

Петър Стоянов коментира и мястото на Георги Марков в българската историческа памет. 

"Той се занимаваше с психологията на комунизма, с механизмите, които ги движат и от тази гледна точка той беше може би най-ненавижданият човек от комунистическия режим в България. Талантливите му текстове се слушаха много по радио Свободна Европа. Беше приближен до личния кръг на Тодор Живков и те смятаха това, което прави, за истинско предателство от гледна точка на мафиотското кланово мислене – човек, който е допуснат до клана, а след това тръгва срещу него едва ли не, беше обявяван за предател. Но най-важната причина е, че дотогава се създаваше мит, че за разлика от лекомислените чехи, поляци, словаци, унгарци, чиито интелектуалци редовно критикуваха своя режим, пишеха писма срещу него, се смяташе, че българската интелигенция безропотно е строена зад комунистическата партия, начело с нейния ръководител Тодор Живков. Точно Георги Марков разби този мит. Той всъщност изми лицето на българската интелигенция. И сега все още има хора, които правят сериозни опити да го дискредитират, да го маргинализират. Това означава, че Георги Марков нанесе тежък удар на комунистическата система", категоричен е Стоянов.