Общественият съвет към ЦИК призова да не се обезсмисля преференциалният вот

В срок по-малък от една година преди провеждането на избори и основни постановки в изборните правила не би следвало да бъдат променяни, се казва в становище на Обществения съвет към ЦИК по повод ремонта на Изборния кодекс.

Според становището новите предложения могат да влошат качеството на изборния процес и да понижат доверието в него.

Членовете на Обществения съвет поощряват разширяването на машинното гласуване, като посочват, че е нереалистично да се очаква то да бъде въведено на 100% още през тази година. Те обаче алармират, че вписването в Изборния кодекс на конкретно юридическо лице, отговорно за машинното гласуване, противоречи както на пазарните принципи, така и на принципите на равнопоставеност, независимост и безпристрастност.

Особено остра е позицията в частта на силното ограничаване на преференциалния вот:

"Анализът на изборните данни ясно показва, че употребата на преференциално гласуване има значителен ръст с всеки изминал вид избори и в известен смисъл би могло да има позитивен ефект в борбата с гражданската апатия. Смятаме, че е важно употребата на преференция да не бъде неутрализирана чрез направените предложения за промени в ИК. Смятаме, че трябва да бъдат проучени добри практики и ЦИК да бъде ангажиран с активна информационна кампания. Проблемите, които бяха регистрирани в предходните изборни цикли (като явлението 15/15), най-вече се дължат на слабата информираност на гражданите и на липсата на кампания или отчетливо негативна такава от страна на някои от политическите партии. Очакваме законодателят да избере най-добрата от възможните промени в съдържанието на бюлетината, която би ограничила този феномен, изтъкван като основен аргумент срещу преференциалното гласуване."

Авторите на становището се спират и на въвеждането на видеонаблюдение във всички секции. Те заявяват, че това би оскъпило много изборите със спорен краен ефект и технически, психологически и правни предизвикателства, включително по дилемата за онлайн излъчване, публично достъпно в реално време, или за видеозапис само за целите на последващи проверки:

"Очакваният дисциплиниращ ефект върху секционните комисии може да се постигне само ако камерите се включват с отварянето на секцията, което при публичен достъп би улеснило потенциални организатори на контролиран вот. При наблюдението на броенето е трудно да се очаква, че наблюдателите – граждани или оторизирани проверяващи - ще са в състояние да различат съдържанието на бюлетините и дали резултатите са вярно отразени в протокола. Не по-маловажни са и въпросите свързани с осигуряването на едновременно излъчване на живо на 12 хиляди линка от различните секции; осигуряване на качествена картина; запазването на този видео архив, осигуряването на достъп; начин на гарантиране на личните права на всеки гласуващ и нормативното уреждане на използването на подобни записи като доказателствен материал за извършени нарушения пред институциите. Следва приемането на подобно предложение за видеонаблюдение в секциите, да е съпътствано с особено сериозен и конкретен дебат."

Общественият съвет към ЦИК препоръчва по-активни действия в посока на дистанционното електронно гласуване:

"Смятаме, че поетапно тестване и внедряване на ДЕГ, започвайки от българите зад граница, би имало позитивен ефект върху избирателната активност и би било ефикасно в дългосрочен план в сравнение с физическото организиране на секции в чужбина. С оглед съмненията, които гравитират в публичното пространство, относно сигурността и рисковете при реализацията на такова решение, е важно държавната администрация да продължи да развива капацитет за развитието на новите технологии и чуждестранния опит от прилагането им. Същевременно е изключително важно отлагането на въвеждането на ДЕГ да не е за неопределено време, а със заявена от законодателя и правителството ясна и разписана рамка и пътна карта."

Що се отнася до отпадане на забраната за огласяване на предварителни прогнозни резултати в деня на вота и в деня на размисъл, Общественият съвет посочва, че намира за "необосновано" да се променят станали традиционни за българската изборна практика и съществували дълги години правила без сериозна оценка на въздействие широка публична дискусия и консултации с всички заинтересовани страни.