"Галъп": ГЕРБ води пред БСП за евровота, подкрепата за Бареков спада

Ако изборите за Европейски парламент се провеждаха днес, 20,7% от избирателите щяха да гласуват за ГЕРБ, а 19,5% - за БСП.

Това сочи проучване за социологическия и икономически индекс през февруари на агенция "Галъп Интернешънъл". Изследването е проведено в периода между 7 и 13 март, като в него са се включили 1007 души.

ГЕРБ бележи покачване в силите в сравнение с резултатите от средата на февруари, когато подкрепа за тях са заявили 17,7% от запитаните. БСП също отбелязва ръст, макар и по-скромен. В средата на февруари подкрепа за тях са заявили 18,9% от анкетираните.

"Практическото равенство в силите на ГЕРБ и БСП се запазва, но ГЕРБ изглежда в по-добра позиция. Явно е отминало мобилизиращото действие, което ситуацията на протести имаше върху електората на БСП. Появата на АБВ допълнително утежни ситуацията за управляващата партия", сочат заключенията на агенцията.

ДПС запазва своето трето място със сравнително стабилните си 6%. "България без цензура" на Николай Бареков отбелязва спад в потенциала. Миналото проучване отреждаше на новата формация 6,1%, докато сега подкрепата за него е 5%.

Сериозен спад в силите бележи АБВ на Георги Първанов. За разлика от шестте процента миналия месец, сега подкрепа за отцепилите се социалисти изразяват само 3,2% от анкетираните.

По-ниски, в сравнение с миналия месец, са и резултатите на Реформаторския блок, чийто потенциален резултат е 3,1%.

През март е отчетен ръст в подкрепата и на двете националистически парти - "Атака" и НФСБ. Подкрепа за Волен Сидеров заявяват 2,5% от запитаните, а за конкурента му Валери Симеонов - 1,9%.

Според социолозите на "Галъп" на предстоящите евроизбори ще има три оспорвани надпревари - между двете големи партии, между "България без цензура", АБВ и Реформаторския блок, и между "Атака" и НФСБ.

49% от участниците в проучването отбелязват, че биха гласували, ако в страната се проведе референдум за изборното законодателство с въпросите на президента Плевнелиев. 21% от участниците се колебаят и отговарят с "не знам", а 30% са категорични, че не биха гласували на такъв референдум.

Повече от половината граждани - 51% подкрепят идеята на изборите да може да се гласува и дистанционно по електронен път. 25% не желаят да се гласува онлайн, а 24% се колебаят.

66% от анкетираните отговарят, че искат част от народните представители да се избират мажоритарно. Едва 9% са тези, които не одобряват подобна идея.

Близо половината от участниците - 47% одобряват идеята да се въведе задължително гласуване. Една трета от анкетираните не желаят да има задължителен вот, а 22% се колебаят.

54% от участниците в изследването нямат нищо против заедно с всички избори да се провеждат и национални референдуми.