Ще гласувам за партия, която промени заплатите в държавния сектор и преразгледа транспорта
В допитването на OFFNews "Ще гласувам за партия, която", Ви попитахме какво очаквате от участниците в изборите.
Публикуваме отговора на Цветан Симеонов, докторант в GFZ Potsdam, Германия
Здравейте и благодаря за страхотното предизвикателство.
Ще базирам намеренията си за гласуване в 3 посоки, като давам за пример в първите два случая Германия.
1. Промяна на заплащането в целия държавен сектор, спрямо необходимата квалификация за съответната позиция
В Германия в държавния сектор има 15 категории заплащане (вижте заплатите в таблицата тук - https://de.wikipedia.org/wiki/Tarifvertrag_für_den_öffentlichen_Dienst#Entgelte_f.C3.BCr_Besch.C3.A4ftigte_des_Bundes). В случай че искате да си назначите чистачка, пускате обява с тарифа 1, на 50, 60 или 100% работна седмица. Заплатата й ще се изчислява автоматично на базата на категорията (заплатите се индексират всяка година) и на работните часове през седмицата.
С такава една мярка всички служители, работещи в държавния апарат, общините, университетите, държавните транспортни дружества, държавните предприятия, при еднаква категория и натовареност ще получават еднакви заплати. Това изключва възможността шефът на БНБ да взима 30 000 лева на месец, докато в агенцията по земеделие взимат 15 000, примерно. Ако направите в момента справки по министерства, ще разберете, че в МФ взимат средно по-високи заплати, отколкото в МТС, защото бюджетите за заплата се разпределят вътрешно в институциите.
2. Временни трудови договори в държавния сектор.
Често ми се случва да се опитам да си купя билет за влака, например, и срещу мен да стои недружелюбна възрастна госпожа, говореща само на български. Старите служители в държавните институции нямат стимул да се самоусъвършенстват и да си вършат работата качествено, защото знаят, че позицията им е постоянна и няма всеки N години да минават през преоценяване. Това важи в особена степен за служителите в много (но не всички) от институтите на БАН и в университетите. Често можете да срещнете професори, че даже и академици на достойна възраст, които в последните 10-15-20 години нямат научна продукция, но получават заплата от хранилката. (Един от тях неотдавна беше и министър.)
3. Преразглеждане транспортните приоритети на държавата.
В цяла Европа железницата е приоритет, а автомобилният транспорт е на втори план. Съседните ни страни строят високоскоростни жп линии, купуват нови влакове, инвестират в тунел под Босфора, докато ние нямаме нито нови локомотиви, едва 30 нови спални вагона, известен брой нови електрически и дизелови мотриси, които не се поддържат и са в отчайващо състояние, и отчайваща инфраструктура. Същото важи за морската и речната инфраструктура. Отсъстват интермодални връзки. В същото време се намираме на най-важния транспортен коридор в света! Европа - Азия. Милиони, ако не и милиарди тонове товари, могат да минават през страната ни транзит, като по този начин допринасят за благосъстоянието на родината ни. Швейцария стои на подобен коридор между южна и северна Европа и нейната железопътна мрежа е за пример на целия свят, а транспортния коридор, на който се намират е много по-малък по обем от нашия.
Надявам се да се намери за кого да гласувам. Ако не - поленцето "не гласувам за никого" ще си остане единствена опция.