OffNews.bg

Една изключително вдъхновяваща история за... реклама

Сигурно сте чували, че в компанията, която управлявам, нещата се случват по малко по-различен и нестандартен начин. Вече съм разказвал, че работим 32.5 часа седмично и имаме два месеца платен годишен отпуск. И за детските надбавки, изплащани на добра воля от работодателя, съм разказвал.

Сега ще разкажа как рекламираме. Сигурен съм, че не сте виждали наша реклама на билбордове, във вестници, списания и дори наши рекламни банери в интернет. Ние дори нямаме и никога не сме имали маркетингов отдел. Или поне не плащаме на някого, за да седи на бюро и да умува къде да публикува наша реклама.

Как светът научава за нас ли? Ето как: представям ви 19-годишната Зара Ръдърфорд. Зара е дъщеря на пилотите Беатрис и Сам и от малка мечтае да стане пилот и астронавт. Запалена е по STEM науките и иска да види повече момичета и жени в науката и авиацията. Преди месеци Зара имаше само 40 часа нальот като пилот. Това е страшно малко, но Зара имаше мечта – да подобри световния рекорд за най-млада жена пилот, обиколила Земята с ултралек самолет.

Нека да обясня – околосветското пътешествие с ултралек самолет е ужасно смело начинание дори за опитен въздушен ас. Разликата между летенето с комерсиален пътнически самолет и ултралеката машина е като разликата между пътуването с влак по скоростно железопътно трасе и пътуването с малолитражка по черни пътища. Големите машини летят на височина над 9000 метра, където влиянието на атмосферата и нейните капризи е минимално, а Зара ще прелети 52 000 километра на височина между 200 и 2000 метра, където ще изпитва всички прищевки на майката Природа.
Сигурен съм, че след този подвиг тя ще мечтае още повече за полет в Космоса, където няма да срещне нито едно си-би (кумулонимбус – вид облак), нито пък ще я мъчи страничен вятър. Освен че ще лети ниско, квалификацията на Зара като пилот (VFR = visual flight rules) не ѝ позволява да лети нощем или да влиза в облаци – точно както са го правили в зората на авиацията.

Представете си, че трябва да летите шест часа между Гренландия и Канада, на 200 метра над безбрежната океанска шир, без радио комуникация с когото и да било заради ниската височина. Или пък над Сибир с едномоторен самолет. Ако единственият ви двигател спре по някаква причина, единствената ви утеха ще бъде, че по това време на годината (-30 градуса на земята) мечките долу спят зимен сън.

Та през лятото Зара имаше мечта. Но освен от кураж и воля тя имаше нужда и от много сериозно финансиране. Потенциалните спонсори обаче не приемаха нейното предложение насериозно. Вероятно преценяваха, че това дете може да се откаже още в първия ден при полета си над Ламанша веднага щом самолетчето ѝ бъде „ударено“ от безмилостното въздушно течение. Дори и най-богатата корпорация не би инвестирала с лека ръка шестцифрена сума в долари в този луд проект. И докато големите корпоративни „риби“ умуваха, аз се обадих на Зара, попитах я каква е нужната сума и ѝ казах да ми изпрати банкова сметка, на която да преведа парите. Зара не можеше да повярва, че нещата могат да бъдат толкова прости. Каза ми, че е много благодарна и че целият фюзелаж на самолета ще бъде запазен само за логото на фирмата ми.

Няколко дни по-късно, когато вече беше обявена официална дата на потегляне, тя сподели, че „големите риби“ са размислили и вече искат да бъдат спонсори. Естествено, не можеха да бъдат главни спонсори, защото вече имаше такъв, но желаели да се включат. Тогава аз казах, че съм съгласен тяхното лого да бъде също на фюзелажа. Защо ли? Много просто – който знае онзи виц, в който се казва: „Не знам кой е този, но папата му е шофьор“, ще се досети.

Самолетът на Зара е окичен с камери като коледна елха. Всички тези камери записват видео във висока резолюция и пътуването ѝ няма да завърши само с получаването на грамота за подобрен световен рекорд, а ще бъде създаден документален филм за това нейно постижение.

Още преди премиерата на този филм Зара и нейният ултралек самолет обаче присъстват в световния новинарски обмен. И там е логото на ICDSoft, както и малкият български флаг, поставен до него.
След месец, на самия финал на своето пътешествие, Зара ще посети България – държавата на основния си спонсор. Когато камерите и микрофоните на световните новинарски агенции се насочат към нея, тя не само ще благодари за българската подкрепа, но и ще спомене, че България е и любимата ѝ ски дестинация. Че нейното семейство е притежавало имот в един от българските ски курорти и че голяма част от спомените ѝ от детството са свързани с тази страна, че обожава българската кухня и българските планини, което е самата истина.

Днес, докато летеше между Южна Корея и Тайван, Зара ни изпрати видео поздрав от средата на Източнокитайско море. А вчера тя попита феновете си в Тайван какви местни ястия и напитки биха ѝ препоръчали да опита. Те написаха, че непременно трябва да опита тайвански млечен чай с мехурчета. И познайте какво стана в Тайван. Първо, всички училища в района на Тайпе спряха занятия и на учениците беше позволено да гледат от прозорците как малкото самолетче на Зара идва от североизток и се насочва към международното летище, където обикновено пристигат и заминават огромни авиолайнери. Телевизиите на двадесет и четири милионната държава предаваха на живо. 300-килограмовото самолетче направи меко приземяване като за показно, след което се насочи към местата за паркиране и се нареди измежду 300-тонните лайнери, а Зара получи чаша с тайвански млечен чай с мехурчета. Никоя местна телевизия не пропусна да разкаже за този жест на гостоприемство в централната си новинарска емисия.

Следват: Филипини, Малайзия, Индонезия, Сингапур, Тайланд, Бангладеш, Индия, Оман, Обединени арабски емирства, Саудитска Арабия, Египет, Гърция, България, Словакия (самолетът „Shark” е произведен там), Чехия, Германия, Франция и триумфално пристигане в Белгия – родината на Зара.

Така рекламираме в ICDSoft. Стискайте палци на Зара!

Б. ред. - Димитър Димитров е основател и изпълнителен директор на българската компания ICDSoft. Разказът му препечатваме от профила му във фейсбук.