Да гласуваш в Лондон - разказ от първо лице

Филка Ананиева живее от няколко години във Великобритания. Още преди провеждането на вота за българската общност на Острова, тя предупреди за трудностите, които ще възпрепятстват провеждането му. Ето как тя видя вчерашния ден в Лондон: 

Стотици хиляди българи, живеещи в чужбина, не можаха да упражнят правото си на глас.

И това изигра лоша шега на ГЕРБ. Преди 4 години точно българите от чужбина помогнаха на ГЕРБ да излезне напред с огромно мнозинство и това им даде шанс да съставят сами правителство и да управляват българската държава по почтен и грамотен начин, без намеса и провокации. 

Уви, това не помогна на всички български граждани през вчерашния изборен ден да упражнят правото си на глас. Точно обратното. Стотици хиляди българи, пръснати по целия свят, не можаха да гласуват поради това, че най-близката секция се намира на часове път от мястото където живеят, а сумата, която трябва да заплатят за това, може да изхрани 4-членно семейство за 1 месец в България. 

С новия изборен закон, който постави още повече ограничения пред българските емигранти, ГЕРБ успя да си заложи бомба със закъснител.

Заради тези ограничения, които уж са заради нашата южна съседка, резултатите са повече от плачевни. В Турция са отворени 84 избирателни секции, във Великобритания са само 11. В Измир, град в Турция, с население от 3 млн. души - секциите са 24. В Лондон, с население от 7,5 млн. души - секциите са 2.

Благодарение на некомпетентни служители от ЦИК и МВнР, които 4 години получават заплати, но никога не могат да проведат нормално един-единствен изборен ден, изборите бяха поставени на карта.

Тези „мили” хора не можаха да изяснят на себе си дори „що е то населено място” и има ли то почва за създаване на изборни секции. Една от типичните шеги на нашите избраници беше от посолството ни в Лондон – „..имаме 11 служители, които могат да бъдат изпратени да следят изборите, затова разкрихме 11 секции във Великобритания..”

Другата беше на г-н Иван Сираков – постоянен секретар на Външно и шеф на работната група за изборите. Човечецът обвини българите, живеещи в чужбина, че „..си извъртат нещата както на тях им се иска..” и че „..за повече секции в Лондон и по другите спорни места и дума да не става – ще касират изборите..” Той бил отпратил запитване до посолството ни в Лондон, от посолството отпратили запитване до местните власти и те им отговорили, че Лондон – голяма община (което се равнява по статут на Столична голяма община) е всъщност е едно населено място, което няма никакви други общини в него, въпреки че е разположен на 1567 кв. км и кметът на Сатън дори не знае, че там няма кметство и че това всъщност е населено място, но според българските стандарти и информацията на отговорните служители – не е.

Сатън, Кройдан, Баркинг (б.а. все общини в Лондон – с отделни кметства и кметове) не са населени места и нямат право на избирателни секции, същото се отнася до много градове и населени места в Европа. 

Българите, емигранти в САЩ, имат същия проблем. 

Там 300 хиляди души през 2009 година са заставени да гласуват в 18 избирателни секции, които през 2005 година са били 44.

Българите, които живеят в чужбина си останаха по домовете и следяха новините с горчивина и негодувание.

Некоординираните действия между ЦИК, МВнР и Дипломатическите ни мисии в чуждите държави направиха невъзможно упражняване правото ни на глас.

Ние всички, които живеем извън границите на България, обичаме нашата държава, изпращаме големи суми пари, за да подпомагаме нашите роднини, приятели и близки. Ние знаем – без нас тези хора са загубени. Затова ни интересува. Искаме да знаем кой и как управлява тоя изстрадал български народ, кой ще застане начело и ще решава съдбите на нашите майки и бащи.

Искаме и отговорните за този "панаир" да поемат отговорност за случилото се.

В Лондон имената на хората, които бяха заявили желанието си да гласуват, бяха разпределени по някакъв странен принцип в 2-те открити секции на територията на Лондон. Никой не разбра защо, след като живее в Южен Лондон, трябва да ходи да гласува в Тотнам (секцията се намира на север), въпреки че по-близката секция е тази в Посолството. А в списъците има много дублирани имена. Лично аз фигурирам и в 2-та списъка. Въпреки многобройните запитвания и отворени писма – отговори на тия въпроси още няма.

След като страстите от изборите отминат ние ще настояваме българите от чужбина да могат да гласуват електронно - както това се случва във всяка нормална европейска държава.

Ще настояваме ограниченията за гласуване и бариерите, които поставят пред нас, все повече с всяка изминала година, да отпаднат.

Искаме да разберат бъдещите ни управници, че само едно сътрудничество и разбиране между всички българи – в Родината и извън нея - може да доведе до излизане от кризата, в която България се намира от години. Ние съществуваме и ставаме все повече. Нас ни има и не можем повече да бъдем заобикаляни и подминавани. Ние имаме добра воля за диалог и желаем да променим нещата за добро.

Като начало - не ни ограничавайте да гласуваме!