Xin chao*, Виетнам!

За всяко нещо си има първопричина. Моята причина да се вторача във Виетнам беше свързана с първата ми работа като новобранец, току що завършил българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Не е нерде Ямбол, нерде Стамбул. Започнах да преподавам български на виетнамци, които търсеха препитание у нас по линия на някаква спогодба на социалното министерство. Не знаех как ще се разбирам с тях, нито как да ги науча да си обърнат езика при такова различие в артикулацията.

Както и да е. Започнах. Няма да ви разказвам колко удари в гърдите ми костваше да им обясня какво е аз, ти, той. Как да ги накарам да кажат „медицинската сестра мери температурата“ при техния едносричен език, или да ги науча да си купят хляб и зарзават от магазините. Някои ме разбраха, други – не. Но запазихме някаква форма на приятелство и контакт, основно с хора, възпитаници на наши университети, които дойдоха в България като преводачи. През годините добрите спомени и общите неволи с превода станаха повод да си създадем наш си езиков фолклор.

Интересно ми беше какво се случва в тази далечна страна, как се е вдигнала на крака след войната, как се справят моите възпитаници. Пък и Азия, различен континент, различна култура, различни традиции.

Решението ми дойде спонтанно през 2017 г. Извадих късмет с моя отдавнашен приятел Хунг, който прие да е гид в това приключение. Тук е мястото да кажа, че той е човекът, който ми помогна да мина през ужаса с първата моя група курсисти от провинциален виетнамски град. Обикновени хора, работници, без междинен език за комуникация.

След 12-часов полет от Франкфурт - ето ме в Сайгон или както предпочитат тамошните политици да го наричат, Хошимин. Първото, което ми се случи, беше да не си открия багажа заради присъщата ми разсеяност. Хората от полета напуснаха летището, докато аз се щурах между пътеките да си търся куфара. Малко се смутих и от това, че международното летище в Сайгон се охранява от въоръжени военни.

След известно време намерих каквото търсих и излязох.

Първото ми впечатление бяха хубавите пътища, без локви, дупки и кръпки. Другото бяха такситата. Все нови коли, основно японски и южнокорейски джипове. Имам предвид напълно нови, още с неотлепени навсякъде найлони. Най-добре е да наемеш през Юбер. И тук ги имаше, нали помните. Цените са нормални и има обратна връзка с фирмата, ако от нещо си недоволен.

Сайгон, бивша столица на Южен Виетнам, е впечатляващ град. Намира се северно от делтата на Меконг, на западния бряг на река Сайгон. Населението му надхвърля 9 млн. Същински азиатски Вавилон.

Не залитайте по лъскавите хотели, ако искате да усетите атмосферата на този град. Тук могат да ви предложат добро обслужване и малките семейни хотелчета. Препоръката е да се „буквате“ предварително през booking, за да ви излезе по-евтино. Самите хотелиери ще ви посъветват това. Другото условие да „почувствате“ града е да опитате местната храна и... бирата. Имат я в изобилие и в достатъчни разновидности. О, да, Виетнам е един от основните износители на напитката в Югоизточна Азия.

Сайгон е мегаполис, който съчетава модерно строителство с красиви колониални постройки. Французите са завладели града през 1859 г. Днес е популярна туристическа дестинация поради своята интересна култура, класическата френска архитектура и лъскави небостъргачи, както и с богато украсени храмове и пагоди.

Една от най-старите градски забележителности е пазарът Ben Thanh Market, където може да откриете ръчно изработени сувенири, дрехи, картини. Задължително посетете и музея, където някога се е помещавало правителството.

Улиците са окупирани от моторчета, яхнати от младо и старо, които се провират през трафика със завидна лекота. Не разчитайте на безопасност на тротоара. Бързащите лавират умело между пешеходците и по тях. Да излезеш с личния си автомобил е истинско изпитание заради убийствения трафик, затова се разчита на по-малката разновидност на колите. На 90-милионното население на Виетнам се падат 37 млн. мотоциклета и скромните 2 млн. автомобила.

В многобройните кафенета се пие основно чай от местните и кафе от туристите. Не се изкушавайте да пиете късо виетнамско кафе – не става за пиене. След едно такова най-малкото е да вдигнете кръвното. Дори местните не го правят. Предпочитат дълго кафе с лед. Малко екзотично е за европейския вкус, но се свиква и след известно време дори ти става приятно.

Следващата спирка са прочутите тунели Ку Чи, прокопани през войната, които се намират на около 75 км от града. Можете да си организирате екскурзия от хиляди места – от самия хотел до многобройните бюра. Преходът обикновено е еднодневен и включва транспорт, обяд и разходка. Цените са повече от прилични.

Тук е мястото да спомена - туризмът е толкова добре развит във Виетнам, че само можем да завиждаме. Групите са от около 15-20 души, бусчетата са нови и хубави, без да са лъскави, и дори те питат какво не харесваш, за да имаш индивидуална порция на обяд с нещата, които приемаш. Ако сте решили да пийнете нещо по-силно организирано, ще се разочаровате. Не навсякъде предлагат. Само бира, като по-безобидна, и си я плащате отделно.

В комунистически Виетнам практикуват някаква форма на модерен социализъм – има сектори, като туризма например, които са превзети от частния бизнес. Същото е с търговията, транспорта.

В някои от тунелите може да се влезе, но не го препоръчвам на хората с клоустрофобия. Аз се върнах насред пътя. Но пък си е преживяване да видиш колко изобретателен е виетнамецът в намирането на средства за самозащита. Почувствах се като герой от „Цар Плъх“. Огромни разстояния с вентилация и осветление. Казват, че военните са си организирали собствен команден щаб в тях и че тунелите са стигали до Сайгон.

Изглежда Ку Чи е предпочитана атракция и за обикновени туристи, и за политици. Спомням си, че преди време бившият председател на парламента Цецка Цачева пусна своя снимка с автомат сред скулптурна група от партизани. Аз просто козирувах, не харесвам оръжията.

Но какво е Сайгон без разходка с лодка по Меконг. Реката е осеяна с растителност, която често пречи на придвижването на лодките и корабчетата. Местните си изкарват прехраната от тези преходи по реката и разходки из личните им стопанства, където предлагат екзотични за европееца плодове като джак фрут, помело, драконов плод, разновидност на хлебно дърво с приятна на вкус вътрешност.

Наричат Меконг реката-майка. Тръгва от Тибет и пресича 6 държави – общо 4000 км.

Дананг е следващата спирка от приключението. Забележителен град в среден Виетнам, някога бил секретна авиобаза на американците. Вземаме мотопед под наем и тръгваме на разходка. Забележителен е мостът на Златния дракон, дълъг 666 м, който е символ на стремителния икономически растеж на страната. Близо до историческия музей има малка красива пагода, с богата каменна и дървена украса, позлата, огромна статуя на майката на Буда и, както във всички храмове – централното място е отредено на символа на слънцето.

Времето започва да се разваля, прокапва дъжд, но нищо не може да спре прехода (отново с моторче) съм забележителния Хой Ан. Туристите са нападнали това красиво кътче на света, търговията върви с пълна сила, ресторантите са пълни с народ. Толкова е многолик и красив, че не ти се тръгва. Тук старото и новото са свързани по някакъв странен за европееца начин, ненатрапчиво и екзотично.

Преди 2 г. бе открито поредното виетнамско чудо - Златният мост. Между две огромни ръце проблясва тънък златист мост. Той е разположен на 1400 метра надморска височина над хълмовете Ба На и предлага величествени гледки към околността. Мостът е открит през юни 2018 г. 

Дългият 150 метра мост е проектиран от ландшафтните архитекти на TA Landscape Architecture и създава илюзията, че е държан от огромни каменни ръце, които всъщност са направени от стоманени мрежи, облицовани с фибростъкло и боядисани, така че да наподобяват камък. Те се подават от земята на планината от китките нагоре, сякаш Бог ги е насочил към небето да държат пътя. Това е причината мостът да се нарича още "В ръцете на Бог". Година време е била необходима на архитекти и работници да го напрпавят.

Точно се връщаме отново в Дананг, и небето се отваря, а ни чака Хюе, старата столица на Виетнам. Градът с най-добре запазените дворци, комплекси, гробници и мандарини. Посрещат ни огромни, широки външни порти и почетната стража на безупречните каменни мандарини.
Този изключителен комплекс е неизбродим. Леко неудобство е, че трябва да газим в половинметрови води, не само докато стигнем от таксито до двореца, но и в самия него. Вали, вали, не спира. Никак не преувеличавам, че направо сме принудени да си направим водна гимнастика, но си струва да се види.

Древният императорски комплекс Хюе е разположен на 660 километра от сегашната столица на Виетнам Ханой. Построен е около 1800 г. и от 1802 до 1945 г. е престолен град. Цялото управление на династията Нгуйен преминава в императорския град. Съвременното наименование на мястото произлиза от древното му име Тан Хоа, което в буквален превод от виетнамски означава хармония и мир. Преди 200 г. обаче хората започнали да го наричат Хюе и от тогава до днес дворецът запазва това наименование.

По време на военната офанзива през 1968 г. около азиатската Нова година – Тет, част от Хюе е унищожена. Самият празник дава името и на офанзивата.

Веднага след нея Хюе е завладян за 25 дни от комунистите, които приемат план за ликвидиране на тези, които отказват да им сътрудничат. Убити са около 10 000 души, основно монаси, търговци, свещеници, интелектуални и чужденци.

Хюе е един от най-интересните примери на азиатската архитектура. Градът е строен от 10 000 души в продължение на 30 г. Цялата архитектура на императорския комплекс е вдъхновена от Забранения град в Пекин.

Тръгваме със самолет за Ханой. И този град е съчетание от френски колониален стил и модернизъм. Явно манията за обожествяване на лидера е обща, защото една от най-големите забележителности на града е мавзолеят на Хо Ши Мин. Комплексът е огромен и в него се намира не само мавзолеят, а и последното скромно жилище на някогашния премиер-министър.

Една от най-красивите сгради е тази на вътрешното министерство. Интересно място е големият площад Но Тау, Храмът на литературата, където се намира първият имперски университет на Виетнам. Любимото място за разходка на местните е езерото, обградено от кафенета. Сръчни ваксаджии могат да ви почистят обувките, докато си пиете кафето или бирата.

Гвоздеят в личната ми програма е Халонг бей – Заливът на дракона, номиниран за едно от седемте чудеса на света. Тук е снимана знаменитата лента „Индокитай“, филмът за Джеймс Бонд „Винаги ще има утре“, „Островът на черепа“ със Самюъл Джаксън и редица други. Хилядите островчета, разпръснати наоколо, се обикалят с корабче, от което можеш да купиш дори перли. Като всяка уважаваща се жена и аз се сдобих с тях на символична цена. Удивително място!

Малко полезна информация:

Вземете със себе си долари или евро, които можете да обмените във всяка банка за местната валута донг. Във Виетнам няма монети и това доста улеснява пазаруването.

Не се учудвайте, когато събеседникът ви виетнамец поиска да разбере на колко години сте, имате ли семейство или да обсъди с вас времето. Това се смята за нормална форма на комуникация.

40% от виетнамците носят фамилията Нгуйен. Личното им име е последното от презимето и фамилията.

Рождените дни и останалите празници не се отбелязват като у нас със софри. Най-много се празнува на тяхната Нова година. Тогава семействата посещават възрастните си родители.

-------

*Xin chao - здравей