Всички имаме своя Великден
Всеки с кръста си - въздишаме често и стенем под тежестта му. Несполуките, проблемите, загубите, празнотите в живота ни стават все повече и повече. Болката на бремето спуска плътни завеси пред очите ни и ние не виждаме нищо друго, освен това, което нямаме. Не говорим за нищо друго, освен за това, което са ни причинили или отнели. Не мислим за нищо друго, освен за това колко несправедливо сме измъчвани.
Плътните завеси се спускат по лицата ни, скриват усмивките ни, потъмняват сърцата ни и хербаризират чувствата ни. Мислим само за мрака пред себе си и тежестта върху ни. И нито за миг не допускаме, че самите ние може да сме нечий кръст. Може да сме му бремето и изпитанието, може да сме тъмната завеса на живота му.
Представихте ли си го? Вие сте най-тежкото и мъчното на обичащите ви хора. Причинявате им болка, страдание и самота.
Разбира се, че не го целите. Разбира се, че сте готови да дадете половината си живот за тях. Разбира се и нищо не може да направите.
Защото там където има любов, винаги боли.
Там, където има любов, кръстовете са най-тежки, а раните най-дълбоки.
И парадоксалното е, че само любовта може да ги излекува. Само тя може да възкреси вените ни и по тях отново да тече вяра. Само тя може да направи дните пулсиращи от живот и цвят. Може да ги направи велики.
Великден е осъзнаването, че единственото, което има значение в живота ни е колко силно сме обичали.
Великден е способността да съчувстваш на другите, да влезеш в обувките им и да не ги съдиш повече.
Великден е мигът, в който осъзнаваш, че дори да не си разбрал фундаменталния замисъл на живота, си открил своя собствен смисъл.
Великден е светлината, която повдига плътната завеса и ни показва колко много имаме и колко много можем.
Великден е победата над омразата, предателството, алчността, болката и смъртта.
Великден е надеждата след облака от мъка, грамадата от несполуки и морето от отчаяние.
Великден е множеството хора, които си предават светлината на любовта и незлоблението от ръка на ръка, независимо дали са в храм, на концерт или скърбят след жесток атентат.
Великден е убеждението, че няма по-силни оръжия срещу злото от любовта и добротата.
Великден е това, което ни вдига от поредната житейска канавка, поизтупва ни, поглежда ни в очите и ни казва:
- Готово. Вече можеш да стигнеш и по-напред.
Великден е продължаването напред, заради или въпреки очакваното.
Имаме този ден поне веднъж в живота си.
Достатъчно е само да дръпнем завесите и да видим, че днес е Великден.