Transparency International: Задкулисието подкопава доверието в демокрацията в България

"Злоупотребата с влияние в политическия и икономически живот в България подкопава обществено доверието в надеждността на държавните институциите в страната и води до нарастващо недоволство от начина, по който протича демократичният процес", показва докла на Transparency International България, озаглавен "Лобирането в България: Интереси, Влияние, Политика".

Според него лобирането в страната остава до голяма степен нерегулирано и се извършва зад задкулисно, без да има възможност за осъществяване на обществен контрол.

От доклада става ясно още, че продължава да съществува значителен дефицит по отношение на прозрачността, надеждността и равнопоставения достъп до взимането на обществено значими решения в страната.

Представянето на България е тревожно ниско и по трите изследвани показателя – прозрачност (13%), почтеност (25%), равенство на достъпа (38%), като общата оценка на страната е едва 25%. Изследването е направено на база на методология, разработена от Transparency International и прилагана в 19 държави-членки на Европейския съюз в рамките на проекта Lifting the Lid on Lobbying.

От Асоциацията припомнят, че необходимостта да се регулира лобирането присъства на политическата сцена в България от 15 години. Четири законопроекта са били предложени в парламента през периода, в който е направено проучването, и въпреки това все още няма приет закон или въведени лобистки практики.

За премахването на неправомерното влияние върху лобиските практики в страната от Transperancy International препоръчват въвеждането на правни и процедурни механизми, които насърчават прозрачността и почтеността на лобистката дейност.

Такъв инструмент е „законодателно досие“, което да бъде прикрепено към всеки проект за нормативен акт. То посочва осъществените контакти със заинтересовани страни във връзка с подготовката му.

Важно е и въвеждането на Публичен регистър на организациите вносители на писмени становища в парламентарните комисии, а също така и приемането на парламентарен Етичен кодекс.

В допълнение улесняване на достъпа до обществени консултации от заинтересованите страни. За целта е трябва да се публикува годишна законодателна програма на Народното събрание, предварителните концепции за нуждата и очаквания ефект от нормативния акт, стенограмите от проведените консултации към всеки проект за нормативен акт.