Сметната палата: България не е готова за още пари от Европа

България не е готова да управлява добре парите, които ще получи през следващия програмен период от Европейския съюз. Това става ясно от одит на Сметната палата на подготовката на България за управление на евросредствата през новия програмен период (2014-2020) за периода от януари 2012 г. до 30 септември 2013 г.

До декември 2013 г. няма влезли в сила регламенти, които уреждат правилата за управление на фондовете, се казва в резюмето на Сметната палата.

"До 30.09.2013 г. не е извършена приоритизация на проблемите по първопричинност, значимост и въздействие, за да се изберат оптималните и ефикасни решения, с максимална полезност за стойността си, предвид и ограниченото финансиране. Разпиляването на усилия и средства, с обхващане на всичките възможни тематични цели, ограничава вероятността за постигането на икономическо, социално и териториално сближаване на България до средните показатели в ЕС и след 2020 г.", пишат от Сметната палата и напомнят, че България остава най-изостаналата държава в ЕС по показатели като бедност, социално изключване, здравеопазване, секторна структура на икономиката, иновации, производителност на труда, енергийна интензивност, публично управление, контрол на корупцията и върховенство на закона. В резултат на това България е изправена пред демографска криза с най-силно изразена тенденция за намаляване на населението в работоспособна възраст в световен мащаб.

"В стратегическите и програмни документи успешно са разпознати и посочени проблеми с пряко влияние върху растежа и заетостта. Неуспешни обаче са усилията при преодоляването на проблеми в ключови области като: демографско развитие, здравеопазване, образование, производителност на труда и заетост. Определена е насоката за развитие, но не са обхванати основни стратегически документи и няма яснота по отношение на желаната степен на промяната. В резултат неефективни мерки от настоящия програмен период се възпроизвеждат в проектите на стратегическите и програмни документи за новия програмен период, което отново предпоставя последните места на България в ЕС по развитие в съответните области в края на седемгодишния период", се казва още в доклада.

През новия програмен период България копира досегашния модел на програмите, без да отчита слабостите им и новите реалности. "Така се увеличават рисковете, свързани с осигуряване на адекватна концентрация на помощта, поражда трудности за интегритет на проектите за постигане на синергия и неоптимизация на административните разходи", констатират от Сметната палата.

Предвид и очаквания ръст на брутния вътрешен продукт, според прогнозите на българските институции, обосновано може да се твърди и на този етап, че няма разумни очаквания България да се приближи съществено до средноевропейското ниво по социално икономическо развитие и след 2020 г., прогнозират от СП.

В проекта на Споразумение за партньорство пък са заложени очаквани резултати, които не очертават ясно размера на търсената промяна и не адресират възможности за последваща оценка на изпълнението на тематичните цели. Избягва се като цяло рефериране към европейски или международни показатели.

Следва да се постави акцент върху рамката за мониторинг на изпълнението на последващите условия като се откроят механизмите и процедурите за контрол, с оглед защитата на финансовите интереси на страната, съветват от палатата.

Според експертите от Палатата, за успешно управление на парите по еврофондовете е необходимо подобряване на нормативната рамка; оптимизиране структурата на управление и контрол на програмите и насочването й в услуга на бенефициера; отпадане на излишните бюрократични усложнения и контроли, които не добавят стойност; промяна на фокуса при кандидатстване и изпълнение на проекти от спазване на процедура и събиране на документация към търсене на реални резултати и ефекти от изпълнение на проектите; въвеждане на предварителни контроли за осигуряване на разумност на бюджетите на проектите при отчитане на мащаба (разходни лимити, сравнение с други проекти, информация за пазарните цени, опростени разходи и др.); въвеждане на цялостно електронно управление на програмите; управление на рисковете от институционална нестабилност и политическа намеса; подсилване на административния капацитет на бенефициерите, насочено по същество към изпълняване на дейностите на практика (производство на продукти и предоставяне на услуги, изграждане на инфраструктура, реализация на пазара и износ, търсене на финансиране, нововъведения, управление на проекти), а не към знания за бюрократичните правила и процедури.