С Мария Девизиева не сме съдружници, а съучредители

По повод разпространената от OFFNews „информация“ със заглавие „Съдружник на властта се внедрява като граждански контрол в проекта за Карадере“ от 25.03.2014г., където се засяга моето име и това на създаденото от мен Сдружение „Зелени инициативи“, без да бъда потърсена за коментар, както изискват етичните правила на истинската журналистика, бих искала да бъде публикувано право на отговор на същото място и в същия размер, а именно:

Сдружение „Зелени инициативи“ съществува от близо година и в този смисъл не може да се нарече „новосформирано“, както се твърди във Вашата статия. Нашата организация възникна много преди да бъде рестартиран проектът „Кара дере“ затова смятаме за абсолютно необективно и тенденциозно всякакво свързване на „Зелени инициативи” с управляващите.

Нашето сдружение бе създадено от млади и активни хора, които не само, че не се чувстват представени, а напротив - дискриминирани, от съществуващия „зелен картел”. Същият този картел многократно употреби чувствата на хората за финансови и политически цели и доведе до липсата на автентичен разговор за екология и устойчиво развитие. Общественото пространство не търпи луфт и в резултат на това е естествено тези, които не се чувстват представени, да търсят алтернативи, за да изразят гражданската си позиция по най-различни важни за обществото въпроси. Или в демократична България участниците в публичния диалог са несменяеми?

Когато миналия петък бе обявен протест в защита на „Кара дере”, над 2 хиляди души го подкрепиха и останаха разочаровани, защото бяха употребени. Вместо да се поставят конкретни искания бяха издигнати политически лозунги. В неделя, когато се очакваше мега митинг, се появиха едва 300 души, което е ясен знак, че хората се почувстваха подведени. И отново поставям въпроса защо „пазителите” на българската природа продължават да мълчат за разрешаването на проблема със замърсяването на Седемте рилски езера и поголовната сеч на много места в страната?

Вашата медия се изживява като рупор на гражданското общество, но в същото време не само не дава думата, но и очерня всеки, който се опитва да изрази мнение извън статуквото. С Вашето поведение давате пример като по учебник как се извършва активно мероприятие, което доказва, че въпросът не се свежда до едни 45 години, а до душевната нечистоплътност на човека. За съжаление точно заради такива практики журналистическата професия у нас беше принизена до инструмент за разчистване на лични сметки и махленски свади.

С г-жа Мария Девизиева не сме съдружници, а съучредители на българския клон на международната неправителствена организация - „Джи Си Ес“ заедно с още 18 души. Президент на „Джи Си Ес клуб България” е г-нНиколай Василев. Става въпрос за публична организация, а не тайно общество, за която има и данни в публичното пространство. Същата организация вече близо две години не развива дейност, поради което е пред закриване. Казаното до тук не ме прави съдружник на г-жа Дивизиева, както се опитвате да внушите. Била съм член и на други подобни организации, в които също са участвали общественици, това прави ли ме „съдружник” с всички тях?

От създаването си нашето сдружение е открито към обществото и респективно към медиите като част от него. Винаги сме се отзовавали и сме били на разположение на медиите по каквито и да е било въпроси. От Ваша  страна не е имало никакви опити за връзка с нас.

И в заключение Ви уверявам, че ще следим внимателно цялата процедура по казуса „Кара дере” и ще продължим да настояваме за гражданско участие при извършване на ОВОС. Това наше искане, между впрочем, би трябвало да се радва на подкрепата на останалите организации борещи се за българската природа. Оставям на Вас и читателите Ви отговора за „гробната тишина”, която обвива позицията им по този въпрос.

С уважение,

Диана Хусеин

Председател
Сдружение „зелени инициативи“