Разказът на приятел на починалата фотографка

Публикуваме без редакторска намеса този текст, чийто автор Младелин Димитров е приятел на починалата фотографка Елизабет Димитрова. Мъжът разказва своята гледна точка за събитията от деня, в който Елизабет издъхва, неуспявайки да дочака линейката на Спешна помощ.

1. Искам предварително да се извиня, ако със следващите ми думи и теми засегна някой неоснователно.

2. Първо искам да разкажа за деня, в който се случи нелепият инцидент с Ели.: След като цял ден бяхме заедно с Елизабет - ядохме една и съща храна, пихме едни и същи напитки. Тя нямаше никакви оплаквания до момента, в който не си тръгнахме от абитуриентския бал. Качихме се в моята кола и тя каза: “Младо, нещо не ми е добре, май ще повърна’’.

В следващия момент излезе от колата, огледа се и каза: "Има много хора’’ и се свлече под колата. Веднага излетях и я издърпах из под колата, едвам дишаше. Все едно си беше глътнала езика или е тичала един час и се е спряла с полуотворена уста. След броени секунди, тя се изпусна и тогава осъзнах, че нещата са много сериозни и извиках с цяло гърло някой да помогне. Цялата се беше сковала, веднага бръкнах в устата и установих, че не си е глътнала езика. През това време от заведението дойдоха хората, на чийто бал бяхме. Оказа се, че из между тях има две бивши медицински сестри, работили в реанимация, и я поверих в техните вещи ръце, като извадих един брезент и възглавничка и я поставихме върху тях.

През цялото това време двама човека поне вече бяха подали сигнал на 112, в 20:30 ч. Исках да я кача в колата и да я закараме веднага в Пирогов, но от тел. 112 ни забраниха и ни казаха да не я местим, както и че сигналът е приет и линейката пътува към нас. В 20:36 ч се обадих на съпруга на Елизабет - Тони - и го попитах къде е. Той отговори, че е в гр. Своге. Казах му, че Ели е припаднала и ако може, веднага да тръгне към нас. Минаха още няколко минути, през което време Кристина Белчева разговаряше с някакво медицинско лице на тел. 112.

В 20:45 ч аз лично звъннах на тел. 150, при което се свързах с оператор от 112. Попитах ги какво става с линейката за "Надежда" 2 за младата жена. От там ми отговориха в началото, че не знаят за какво става дума и ще ме прехвърлят към Спешен мед. център. След известно изчакване без отговор, се обади отново оператор от 112 и ми каза, че от Спешния център не отговарят и ми затвори. Осъществих още няколко тел. разговора с Тони, за да го насоча къде да дойде. Линейката още не беше дошла. Аз говорех с Тони в 21:05 ч, когато хората се развикаха: "Линейката мина". Ели на няколко пъти започваше много трудно да диша сама и спираше, докато накрая линейката пристигна реално в 21:08 ч, като преди това ни беше подминала и момчета спринтирайки я настигнаха на следващото кръстовище.

Имаше много афектирани хора, включително и хора, които започнаха да налитат на бой на медицинския екип, които аз издърпах настрани и извиках: “Оставете лекарите да си свършат работата и направете място’’. После ще се разправяме за закъснението, като очаквах лекарският екип да започнат моментална реанимация. Докато Кристина Белчева разказваше какво се е случило на медицински език, лекарката не направи нищо друго освен да извади уреда за ЕКГ. Когато закачи Елизабет на уреда, каза, че показва права черта и Елизабет вече е починала, а само 2-3 мин. преди да дойде линейката, аз лично видях как Елизабет направи последен опит и си пое въздух сама. Лекарката се изправи и ни каза, че е починала и че нищо повече не може да направи по въпроса. В следващия момент я умолявахме да извади електрошок, да я интубира и да направи всичко възможно да я върне към живот, но тя не направи нищо такова.

След около 2 мин. разправия медицинската сестра извади ръчен уред за обдишване и започна да обдишва Елизабет, при което лекарката се обърна към нея и каза, че нямало смисъл да продължава. През това време имах 2 пропуснати обаждания от Тони, като той беше почти стигнал до Пирогов мислейки, че Елизабет вече би трябвало да е закарана в Пирогов от линейката. Това се случи в 21:14 ч - двете пропуснати обаждания от него. След което аз го набрах да видя къде е и къде се бави. Не можех да му кажа, че Елизабет вече беше обявена за мъртва и му казах къде сме точно и да идва по най-бързия начин, през което време Денис,син на Кристина Белчева, се изцепи с пълно гърло, че напипва пулс, макар и слаб, но лекарката не обърна внимание на думите на Денис, качи се в линейката и си тръгнаха.

Междувременно пристигнаха и полицаите, от които получихме много по-човечно отношение отколкото от медицинския екип, пристигнал с 40 минути закъснение. Около 21:20 ч пристигна Тони и дъщеря му Роберта. Когато ги информирах какво се е случило, Тони отиде до Елизабет. Погледна я, неможейки да повярва какво се е случило и се свлече на земята, някой се обади да дойде линейка за него и дъщеря му. Върна се същата тази медицинска група. Слизайки от линейката д-р Чакърова се изказа нещо от сорта: “Вие за какво пак ни потърсихте и ни безпокоите, само ни губите времето, и ни се изсмя в лицето на мен и Тони”. Не направиха нищо и си замина.

Цялата тази хронология е проследена спрямо телефонните обаждания от моя телефон, телефона на Тони и от телефоните на останалите присъстващи лица, а те бяха между 30-40 човека. През цялото време на чакане на линейката дори за миг не е спирано да се прави сърдечен масаж и обдишване. Това е, което мога да кажа по въпроса с нелепата смърт на Елизабет на 26.05 вечерта, в който момент загубих прекрасен човек и колежка и 10-годишно приятелство. През деня обмисляхме другия месец да отпразнуваме 10 години откакто сме заедно като екип.

3. Как така шефът на Бърза помощ изведнъж се разболя, като разбра, че може да бъде уволнен и си пусна дълъг болничен лист и как така същият този г-н каза, че не се чувства виновен, след като на 27.05 застана пред всички камери и заяви, че линейката е била пристигнала на 18 мин., и са били спазени всички нормативни разпоредби за реагиране в такива ситуации, а в следващия момент стана ясно, че времето е повече от двойно и има редица други нарушения. Много хора видяха на живо по друга телевизия как се държи екип на Спешна медицинска помощ на 28.05.2014 г. сутринта пред съответната телевизия.

4. Не е истина на какво са способни някои спешни медици, за да се измъкнат, когато се усетят, че са "СГАФИЛИ" пред цяла България, след като са отказали първа помощ на пациент в тежко състояние. Докато бях пред линейката (ТОНИ - Към мен се обърна с думите: Младо, не ме оставяй сам, моля те, не ме оставяй). Надявам се разбирате защо влязох в линейката". Многократно молех ДОКТОРКАТА да го прегледа и да му даде успокоителни, на което тя отвърна: "Няма да направя нищо в този цирк", след което го накара почти на сила да си напише ЕГН-то и да се подпише, че не желае да му бъде оказана медицинска помощ.

На сигнала, подаден от ДОКТОРКАТА към Полицията, се отзовава патрулен автомобил, на който екип аз лично оставих личните си данни (три имена и ЕГН ), както и мобилния телефон, за да се свържат с мен, ако докторката или други хора имат някакви претенции към мен. Изчаках до последния момент преди да потегля, след изричното разрешение на полицаите. И също така не съм изчезнал, а оказах първа помощ на приятел с помощта на случайни минувачи, които дадоха "валериан, мента и глог", "валидол" и “магнезий“ в моята кола. Можете да питате и Полицаите от 6-о РПУ, които се отзоваха на сигнала, за моето, както и нейното "докторско" отношение към тях. Нека да обърна внимание и на листа, който докторката представи пред органите на реда, на които бяха пълни драсканици и полицаите ме попитаха какво е това, но аз вдигнах рамене. ( Не искам да злословя към никой).

Аз лично искам пълно разследване на цялата ситуация около това събитие пред ТВ7 на ул. “Генерал Суворов” и “бул. Цар Борис 3”. Не искам всичко това да остане потулено и забравено след време. Имам много креативни предложения по цялата ситуация, които ще изложа след малко, само ми дайте възможност и време.

5. Защо в момента само се мъти водата и се дава възможност на "Големите риби”(визирам политиците) да се скрият? Най-накрая в тази държава, трябва да започне да се прави нещо за народа, а не само празни предизборни обещания. Покрай организирането на погребението на Елизабет нямах възможност да следя новините и до мен достигаха само разкази на мои близки, а именно: Че политиците обещават няколко милиона за бързата помощ и че шофьорите и медиците са вдигнали стачка и плашат с напускане, за да си върнат кандидат уволнения директор и неговия заместник, което автоматически на мен ми говори, че това управление на Бързата помощ на тях им харесва и допада. Не искат да развалят статуквото – да закъсняват редовно от 20 мин. до 2 часа на адрес (ако поканя всеки човек, който е присъствал на закъсняла линейка, за да се съберат на eдно място, примерно Сточна гара, целият площад заедно със свързващите булеварди няма да успеят да ги съберат и ще заприличаме на гр. София през зимата на 1997 г.).

Знаете ли колко пъти ми се е случвало да шофирам по софийските улици и да изпреварвам линейки на буркан, ”бързащи за адрес’’. Искам да го кажа просто така: към коя камера да се обърна? “На всеки, на който не му се работи по европейски стандарти, за които ще се боря да бъдат приети като норматив и в България под името “’Каузата Елизабет“, да се чувства свободен да напусне Спешната медицинска помощ”.Аз лично бих препоръчал на всички шофьори когато тръгват на адрес да си представят че бързат да помогнат на свое дете или много близък човек за да стигнат максимално бързо. В България нямаме нужда от псевдо шофьори и псевдо медици, а от сериозни и отговорни хора, на които трябва да се заплаща сериозно със заплати над 1500 лева. Напълно съм наясно, че това няма как да се случи с 1 щракане на пръстите. Това, което ще предложа сега е, че лично аз съм готов 1 път седмично абсолютно безвъзмездно да давам дежурства по 12 часа като шофьор на линейка от Спешната медицинска помощ. Искрено се надявам за това мое желание да няма никакви нормативни пречки и други шофьори и доктори да последват моя пример. Всеки, който ме познава, знае, че когато се заема с нещо, го взимам присърце.

Естествено с увеличаването на заплатата, съкращаването на времето за пристигането на линейката, се увеличава и отговорността на всеки екип (по-високи пари, повече отговорности). Трябва да се въведе на всяко тримесечие междинни изпити за постигане на нормативи, каквито имат полицаите, и не е лоша идеята полицейски служител да бъде шофьор на линейка. Трябва да има и повече толерантност от страна на шофьорите, а на шофьори не даващи предимство на линейките, да бъдат съставяни актове. Много е просто – слага се 1 камера на предното стъкло на линейката, която заснема цялото движение на линейката, отчита скоростта и има тайм код, който предполагам не може да бъде манипулиран. За съкращаване на времето за пристигане на линейката на посочения адрес, в най-кратки срокове трябва да се въведе т.нар. Райониране на гр. София. Примерно 8-ма поликлиника в кв.” Надежда” е в централната част на квартала, има гаражни клетки и там може да има постоянно 2 или 3 екипа с реанимационни автомобили. Същото се отнася и за кварталите Люлин, Манастирски ливади, Младост, Дружба, Левски или Хаджи Димитър, т.нар. “спални” на гр. София.

Другият ми много добър приятел Светослав Чолаков от известно време живее и работи в гр. Лондон, Англия, като шофьор-парамедик. Той ми сподели как в Лондон, който е многократно по-голям от гр. София, нормативът за пристигане на линейка е макс. 8 мин., а в 95 % от случаите те пристигат от 3 до 5 мин.
Всеки уважаващ себе си медик, знае че първите 7-8 мин. са жизненоважни за спасяването на човешкия живот в тежка ситуация. Тази нормативна уредба, която имаме - линейката да пристига до 20 мин., а както спомена и патолога до 40 мин. е абсолютно безумие, но не съм проверил достоверността на информацията. Не случайно няма наказан медицински екип от "спешната” – бавна медицинска помощ.

- Отново искам да изкажа моите извинения към засегнатите лица, ако те нямат вина. Искрено се надявам „Каузата Елизабет“ да придобие голяма общественост и да поведе след себе си много последователи. С цялото си сърце и душа се моля да няма повече такива нелепи инциденти като този случай с моята приятелка и колежка Елизабет Димитрова, която издъхна пред очите ми.