OffNews.bg

Ръководството на МОН похвали новите учебни планове и отхвърли идеята за оставки

Ръководният екип на Министерството на образованието даде пресконференция, за да обяви, че новите проекти на учебни планове, които орязват драстично часовете по чужди езици в езиковите гимназии, часовете по информатика, по философия във всички училища, по изкуства и които прекратяват изучаването на биология, химия, физика, география, история в последните две гимназиални години, всъщност са много добри, представляват истинска реформа, но обществото не я разбирало.

В днешната си първа пресконференция за проектите, които бяха качени на сайта на МОН преди две седмици, министър Тодор Танев, пряко отговорната за проектите негова заместничка Ваня Кастрева, директорката на дирекция "Образователни програми и образователно съдържание" Евгения Костадинова и директорът на "Връзки с обществеността" Иван Такев обявиха, че е имало обществено обсъждане, че то е приключило вчера и че се явяват пред медиите, за да обобщят резултатите.

"Когато се прави реформа, малцина имат очи да виждат и сърце да разбират това, което се прави", заяви по повод проектите министърът, който изглеждаше видимо зле и обясни, че вчера е бил изписан от болница след двуседмично лечение.

Министърът четеше от лист с предварително напечатани за него опорни точки. Те бяха: отговорността за проектите за рамковите учебни планове е изцяло на Народното събрание, защото те са следствие на приетия от НС Закон за предучилищното и училищно образование (с основен вносител бившият зам.-министър и настоящ председател на комисията по образование Милена Дамянова от ГЕРБ); проектите всъщност са добри, защото осигуряват "разкрепостяване" на училищата, което се изразява в това, че за сметка на липсващите часове по история, география, чужди езици, физика, химия в гимназията, ще има часове, които училището само ще реши как да запълни; вместо да се подготвят за университета през последните две години от гимназиалния етап, учениците ще се подготвят за някаква професия и това, по думите на министъра, "ще им трябва за по-плавно включване в техния професионален път".

"Това повелява Народното събрание и ние го следваме", подчерта Танев, който в началото на мандата си декларира подкрепа за цитирания по-горе закон - тогава проектозакон. Той заяви още, че всички промени били съгласувани със Синдиката на българските учители към КНСБ с лидер Янка Такева. Така и не стана ясно защо промени, които касаят строго професионално работата на учителите и директорите трябва да се съгласуват не с тях, а със синдикат.

Министърът изчете и подготвения му предварително списък с предмети и хорариумите им и заяви, че за почти всички предмети броят часове се запазва или се увеличава. Документите, качени на сайта на министерството и които OFFNews публикува, показват друга картина - има механично увеличение на общите хорариуми по някои предмети в основната степен на образованието, защото има класове, в които учебната година се удължава със седмица (I клас) или с две седмици (в VI и VII клас).

В същото време, в гимназията общият брой часове по основни предмети се намалява драстично. Освен това, в XI и XII клас, когато се предполага, че учениците се подготвят за кандидатстване в университет, изобщо не се учат история, география, физика, химия, биология. Задължителните часове се разпределят между литература, математика, чужди езици, гражданско образование и спорт. Добавени са и часове за избираеми и факултативни предмети. Хорариумът за избираемите може да се запълни само с още часове по литература, математика, чужди езици, гражданско образование и спорт. Факултативните часове може да са и по предмети, които не са включени в задължителната учебна програма за съответния клас.

Основно притеснение е, че засегнати от драстичното намаляване на часовете са и чуждите езици в езиковите гимназии. Досега във всеки от гимназиалните класове след подготвителния VIII клас имаше по 4 часа седмично за първия чужд език. МОН намали тези часове наполовина и даде по 2 часа за първия чужд език, колкото има и за втория чужд език. В същото време, точно хорариумът по чуждия език от гимназията е важен за тези, които искат да кандидатстват в чужбина и драстичното му орязване може да им попречи да потърсят по-качествено висше образование навън.

След бурната обществена реакция през последните дни срещу решението за часовете по чуждите езици днес директорът на дирекция "Образователни програми и образователно съдържание" Евгения Костадинова обяви, че МОН са се съобразили с изпратените им становища и са "увеличили" часовете за първия чужд език. На пресконференцията тя показа таблица, от която се вижда, че промяна има единствено за IX клас и тя не е в увеличение на часовете, а в запазването на сегашните 4 часа седмично. В останалите гимназиални класове (X, XI и XII) задължителните часове за първия чужд език остават два седмично.

След реплика на репортера на OFFNews, че всъщност промяната не води до увеличение на часовете, а само до запазване на сегашния им брой в IX клас, Костадинова уточни, че не сравнявала старата с новата програма, а само първото и второто предложение на МОН за промени.

Промяната, отнасяща се до хорариума за първия чужд език в IX клас, не беше отразена в проекта, публикуван на сайта на МОН към 15:00 ч. на 10 ноември.

Попитахме Костадинова какво налага намаляването на часовете по чуждите езици; защо се рискува възможността на децата да учат в чужбина; как ще се осигури т. нар. хоризонтална проходимост на системата (т.е. едно дете да може да се прехвърли свободно от едно в друго училище, без да се налага да държи приравнителни изпити), когато всяко училище ще има собствен индивидуален учебен план на базата на общия за всички рамков; защо се премахва задължителното обучение по основни предмети в XI и XII клас - годините, в които учениците се подготвят да кандидатстват в университет, например с биология и химия, за да учат медицина.

Костадинова не отговори защо се намаляват часовете по чужд език в езиковите гимназии; заяви, че "не би могло да има притеснения" за заминаващите за чужбина, където образователните институции били автономни, че ако някой искал да се подготвя по химия и биология, можел да си избере такъв профил и да учи тези предмети в допълнителните часове. На въпроса как ученик би могъл свободно да се прехвърли от едно в друго училище, когато всяко ще има различен учебен план, тя отговори, че до десети клас всеки би трябвало да е наясно със себе си и едва ли тепърва ще реши да сменя училището си в XI и XII клас. Премахването на часовете по основни предмети в последните две години от гимназиалното обучение тя обясни с изискването на новия закон.

OFFNews отправи въпрос и към зам.-министър Кастрева дали ще подаде оставка като основно отговорна за изготвянето на предизвикалите крайно острата обществена реакция проекти. Отговорът беше: "Всеки, в качеството си на политическо лице, е готов, когато е необходимо, когато той прецени или поискат от него да подаде оставка. Към настоящия момент никой не е поискал оставката ми. Работя в дух на откритост, партньорство и диалогичност с всички партньори".

Проекта за нов учебен план за езиковите гимназии и сега действащия план вижте тук.

Всички проекти може да видите и на сайта на Министерството на образованието и науката.