През 2030 г. населението в България ще е 6,5 милиона

Според реалистичния вариант на прогнозните разчети на Националния статистически институт броят на населението в България към 2030 г. ще бъде 6 519 217 души, а според прогнози на Евростат – 6 611 320 души.

Това се посочва в доклада „Демографската политика на Република България – от предизвикателства към възможности” на социалния министър Хасан Адемов.

Адемов представи доклада на днешното заседание на Министерския съвет "с оглед предприемане на интегрирани действия в подкрепа на изпълнението на държавната демографска политика".

Публикуваме акценти от документа:

Средногодишният темп на намаляване на броя на населението, поради ниска раждаемост и висока смъртност в периода 2004 г. – 2012 г. е минус 36 865 души, като за 2004 г., за 2005 г. и за 2012 г. населението на България годишно намалява с над 40 000 души.

Към 31 декември 2012 г. населението на България е 7 282 041 души, което представлява 1.5% от населението на Европейския съюз.

България е първа сред останалите държави – членки на Европейския съюз с най-висок отрицателен естествен прираст на населението - темповете, с които България губи население, са най-високи в Европейския съюз.

За цялата история на България най-голям е броят на населението през 1988 г./1989 г., когато то наброява около 9 милиона души.

В периода между двете преброявания 2001 – 2011 г. населението на страната намалява с 564 331 души, при средногодишен темп на намаление 0.7%.

Две трети от намалението на населението (68.9%) се дължат на отрицателния естествен прираст (повече починали лица от родените). За периода 01.03.2001 г. – 01.02. 2011 г. населението на страната е намаляло с 389 087 души, поради отрицателeн естествен прираст.

Почти една трета от намалението на населението (31.1%) за периода между преброяванията през 2001 и 2011 г. се дължи на външна миграция, която се оценява на 175 244 души.

Броят на жените във фертилна възраст към 31.12.2012 г. е 1 625 хиляди като спрямо предходната година той намалява с близо 26 хил., а спрямо 2001 г. - с 283 хил. жени.

По дани на Националния статистически институт през периода 1990–2004г. броят на жените в родилна възраст е намалял с 187 хиляди, а от 2005г. до 2010 г. - с 122 959.

По реалистичната прогноза на института за периода от 2010 г. до 2015 г. този брой ще намалее с още 222 974. Общо за периода 2015 г. – 2030 г. броят на жените в детеродна възраст се очаква да намалее с нови 538 754.

Специално внимание заслужава обстоятелството, че ежегодно абортите съставляват почти половината от живородените деца.

През 2012 г. при 69 121 живородени деца общият брой на абортите е 29 992. От всички извършени аборти 2930 са по медицински показания, 9821 са спонтанни и останалите - 17240 по желание.

През 2012 г. в страната са починали 536 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 7.8‰. Това ниво на детска смъртност е най-ниското в демографското развитие на страната. След достигнатото високо равнище през 1997 г. - 17.5‰ (най-висока стойност от 1990 г. досега), коефициентът на детска смъртност непрекъснато намалява. През 2001 г. той е 14.4‰, през 2005 г. - 10.4‰, и през 2011 г. - 8.5‰.

Независимо от положителната тенденция в намаляването на нивото на детската смъртност в България, тя продължава да е по-висока от тази в страните от Европейския съюз. Общо за ЕС-27 коефициентът на детска смъртност през 2011 г. е 3.9‰.

Общо за целия период от 2001 г. до 2011 г. в резултат на външна миграция постоянното население на страната е намаляло с 175 244 души.

Сред българите, които сменят своя настоящ адрес в страната с адрес в чужбина жените са с 10% повече от мъжете, близо половината са на възраст 20-39 години, 15% от тях са на възраст под 20 години, а около 80% са със средно и висше образование.

България продължава да бъде напускана (макар и с по-бавни темпове в последните години) от млади и образовани хора, в които държавата е инвестирала и които се адаптират по-лесно към изискванията на пазарната икономика. Емигрирането на млади и високо образовани хора има сериозни икономически и социални последици за бъдещото развитие на страната.

Трайна е тенденцията на обезлюдяване на населени места. В 181 населени места няма преброени лица, т.е. няма население. За сравнение, в края на 2004 г. населените места без население са 144, т.е. за 5 години техният брой се е увеличил с 37 – средно с по 5.4 обезлюдени населени места годишно.

Запазва се тенденцията на увеличаване на относителния дял на градското население и намаляване на населението в селата. В градовете живеят 5 339 001 души, или 72.5%, а в селата живеят 2 025 569 души, или 27.5% от населението на страната.