Преп. Далмат не излизал 44 години от манастир

Църквата почита днес преподобний Исакий, Далмат и синът му Фавст.

Те се подвизавали в манастира, основан от император Теодосий Велики (379-395) близо до Цариград. След смъртта на преподобни Исакий игумен на манастира станал монах Далмат. Той отначало бил войник на царска служба, а след това приел монашество и със сина си Фавст се поселил в манастира. Далмат така се прославил със своите подвизи на въздържание и благочестие, че самият манастир се нарича “Далматски”.

В първата половина на V в. Църквата била силно развълнувана от ереста на Несторий, който учил, че Пресвета Дева не следва да се именува Богородица, понеже тя родила не Бога, а обикновен човек, с когото по-късно се съединило Божеството. Бил свикан Третият вселенски събор в Ефес. Несторий имал много приятели и привърженици, които съставили заедно с него отделен събор. Чрез лъжливо изложение на цялото дело те измамили император Теодосий Млади, който, след като подписал свалянето на Несторий, подписал и свалянето на неговите противници.

Това полутържество на ереста предизвикало в Цариград силно негодувание. Уважаваният от всички игумен на Далматската обител, който цели 44 години не излизал от манастира, се отправил с монасите си при императора да го моли да преразгледа своето решение. Голямо множество народ окръжило двореца. Далмат прочел истинското изложение на Ефеския събор и истината възтържествувала.

Фавст, синът на Далмат, също така се прославил с благочестие, но за неговия живот подробности не са запазени.