Подменят жълтите павета в София

Столична община ще започне подмяна на старите жълти павета в центъра на столицата с нови, съобщи БНР.

Проектът се развива в 3 етапа - проучване на състава на паветата, разработване на технология и предложение за производството им, и поставянето им.

Първият етап по изследване на състава, структурата и начина на получаване на жълтите павета вече е готов. Резултатите от него са предадени на Музея за история на София, защото жълтите павета са културна ценност по смисъла на Закона за културното наследство.

Проектът е разработен от инициативна група от членове на Сдружение „Българско кристалографско дружество” и експерти от водещи научни институции от България. 

Изпълнителният директор на Агенцията за развитие на София - Светлана Ломева, предлага нестандартната стъпка пещта в Музея за история на столицата да започне изработването на малки жълти павенца, които да бъдат продавани като сувенири.

През 2015 г. се очаква екип от учени и технолози да започнат производството на нови, но същите като старите жълти павета.

Жълтите павета са един от символите на София, като се свързват главно с административен, исторически и културен център на града.

Според легендата жълтите павета са подарък за сватбата на цар Фердинанд и са изработени ръчно в Австро-Унгария. Само половината от това твърдение обаче е вярно - настилката наистина е австро-унгарско производство, но е поръчана от тогавашния кмет на София Мартин Тодоров.

През 1907 г. са постлани с керамичен паваж 28 400 m2, а през 1908 г. - 30 902,46 m2 или общо 59 302,46 m2.

Повечето източници са съгласни, че жълтите блокчета са направени в Будапеща от стрит и изпечен варовик, наречен мергел. 

Улиците в София, настлани с жълти павета, са бул. „Цар Освободител“, бул. „Дондуков“, ул. „Московска“, ул. „15 ноември“ и др.

За първи път за паважна настилка на софийските улици и площади се прави обсъждане на заседание на общинския съвет на 27 февруари 1906 год. Пространно слово произнася кмета Мартин Тодоров, който очертава необходимостта от настилка на улиците и площадите в три варианта – каменна, керамична и асфалтова. Кметът е противник на асфалта и горещ поддръжник на каменната и на керамичната. След обсъждането, последват назначения на две комисии от специалисти, съответно на 16 и 18 март, да проучат подробно и да се произнесат по керамичната настилка. И двете комисии доказват предимствата на жълтите павета, но те са много скъпи и поради тази причина общината се насочва към каменните блокчета от сиенит, добиван в каменните кариери на Витоша, собственост на общината, пише на сайта на Столична община.

За реализация на настилката, както и за изплащането на започналото мащабно строителство кметът Мартин Тодоров сключва втория, след Димитър Петков, външен заем в размер на 35,000, 000 златни лева с немски банки. За този заем е издаден закон, който задължава държавата като гарант, и конкретно за какво точно парите ще се харчат от общината.

Полагането на паважната настилка се обсъжда както в Постоянното присъствие, така и в Общинския съвет. Взима се решение да се разработят поемни условия за отдаване чрез търг на предприемач с конкретна задача – “направата на улиците и площадите в центъра на Стара София с керамична настилка /паваж/”. Поемните условия се разработват от Регулационното бюро към кметството. В заседанието си от 14 октомври 1906 год., протокол № 48, се обсъждат поемните условия. Те са разработени детайлно в основни раздели, подраздели, дейности, специфични за конкретната работа: предмет на дейност, съдържание, количество, сключване на контракт, срок за започване и завършване, доставка на материали, ред на извършване на работата. На 16 октомври обсъждането продължава, включващо качеството на работата, заплащането на труда на работниците, подготвителната работа, начина на настилане блокчетата, пясъка, използването на смолата и още други подробности.

Провежда се търгът “с ограничен брой предприемачи”, както е обявено в Поемните условия. Печели “Българското индустриално керамическо дружество Изида”. Фабриките на дружеството, както и неговото ръководство се намират на гара Новоселци. Дружеството се създава с протекцията на Стефан Стамболов, чиято политика към индустриалното развитие на България е подчертано протекционистка към местната промишленост. 

Съгласно поемните условия, предприемача има задължението да бъде вносител, изпълнител и да представлява производителя. От тук започва една неофициална тайна по вноса на жълтите павета, които в техническата документация, както и в контракти и преписки на Общината се записват като керамични павета или настилка. Това определено показва начина на производство. Тъй като в България не е усвоена направата на керамичните павета, ангажирано е специализираното предприятие в Австро-Унгария. Така повече от 100 години се знае само за вноса на настилката, но не и за родното й място и това обстоятелство е формирало различни версии.

Едва през 1960 год. в сп. “София” инж. Ст. Симеонов разкрива “тайната”, която е впечатлила твърде много и него. За тази информация допринася унгарският професор Вашарахой Болдижар. Жълтите керамични павета се произвеждат от варовика “мергел”, известен в Унгария под името “марга”, който се намира в мина край Буда Пеща. Изкопаният мергел се стрива на прах, формува се и се изпича в специални пещи при температура 1300 градуса. Правени са опити в Унгария да се използват суровини от други места, но без резултат. След продължително търсене в архивните материали, се откри преписка между “Изида” и Унгарското дружество Koszenbanya Teglagyar Tarsulat Pesten, което в превод означава “Пещенско дружество, каменовъглена мина и тухларница”. Така най-после жълтите керамични павета имат не само Родина, но и месторождение и всякакви други версии са не само неверни, но и смешни.

Съгласно поемните условия, транспортирането на керамичните павета е за сметка на “Изида”, а митническите такси са за сметка на Унгарското дружество. Архивните документи разказват редица подробности от технологията на полагането на паветата – размера на блокчетата /0,08 м., 0,21 м, 0,10м/, съставът на бетоновия слой, неговата дебелина – 10 см., подреждането в диагонал по оста на улицата, а в краищата се употребявали петоъгълни блокчета.

По време на полагането на жълтата настилка, Общината осъществява постоянен контрол под различна форма. След изтичане на половината от работата, съгласно определения срок, кметът назначава комисия от специалисти от Пътно-паважното отделение и от Министерството на обществените сгради “за привременно приемане на извършеното досега от предприемача.” Тази комисия проверява всяка улица, всеки квадратен метър и оценява положително извършената дотук работа.

Полагането на керамичната настилка е на вниманието и на министър–председателя Димитър Петков, известен политик, бележит кмет на София, ръководител на Народно-либералната партия, безспорен строител на Съвременна България. Запознава се в детайли, преглежда внимателно Поемните условия, подкрепя ги, но окончателното си мнение ще изрази след като се произнесе Министерството на обществените сгради. Така че, полагането на керамичните павета не е емоционален дар по случай сватбата на княз Фердинанд с Мария Луиза, която по това време /1907/ вече не е между живите, не е хрумване, а израз на общинска политика, подкрепена от държавата в периода на изграждането на нова България. В нито един документ не се откри да се споменава името на дарител, на княжевски особи като автори на тази естетико -функционална дейност.

Но работата продължава. Следващите общински управления полагат грижи по поддържането, по обновлението на изхабените керамични блокчета. В трудните години след войните се търсят възможности за подмяна на паветата, полагат се усилия за естетиката и красотата на града. Много внимание и време отделя кмета ген. Владимир Вазов на жълтите павета, търсят се средства за подържането им. По време на бомбардировките красивата софийска настилка претърпява значителни поражения. Поправена е, зейналите рани, бомбените ями са заличени и тя отново радва очите на столичани.

Настъпилите промени и желанието за ново градоустройство, извършвано по нови мерки и мащаби от управляващите, не включваше жълтите павета и много често ставаше за тяхна сметка. Количеството им все повече намалява. Жълтите павета са един неформален паметник на културата с многолика символика. Когато се каже “жълтите павета”, разбираме София, нейния стародавен център, усещането за управление и власт, естетика и лукс. Трудно е да се посочат толкова многозначещи паметници на културата. Недопустимо е така безпардонно да заменяме жълтите павета с асфалт. Те са застрашени като уникално сътворение в нашия хилядолетен град. Наложително е да се удостоят със статут на паметник на културата, за да ги опазим от “съвремено и мащабно мислещи и управляващи и подобни специалисти”. Нямаме историческо право да проявяваме небрежност, за да не пресушим и този извор на самочувствие.