Пенсиониране на 65 години за жени и мъже, предлагат експерти

Изравняване на възрастта за пенсиониране, която да е 65 години, за жените и мъжете, предлага Консултативния съвет за оптимизация на осигурителната система към социалния министър.

Това се отнася за най-масовата трета категория труд, а нарастването на възрастта ще е плавно до 2028 г. или 2036 г.

Предложенията на съвета, които ще бъдат предадени на следващото редовно правителство, бяха представени днес от служебния социален министър Йордан Христосков (дългогодишен управител на Националния осигурителен институт).

В момента Кодексът за социално осигуряване (КСО) предвижда годините и стажът за пенсиониране да нарастват с по 4 месеца (през 2014 г. тази мярка беше замразена) за мъжете и жените и за дамите да достигнат 63-годишна възраст и 37 години стаж през 2021 година, а за мъжете - 65-годишна възраст и 40 години стаж през 2018 г.

В момента дамите излизат в заслужен отдих на 60 г. и 8 месеца, а силният пол - на 63 г. и 8 месеца.

Експертите са преценили, че това е твърде рязко увеличение на минималната възраст за пенсия и предлагат нови три варианта:

I вариант - равна възраст за пенсиониране на мъжете и жените - 65 г., чрез постепенно нарастване до 2036 г. От 2015 г. възрастта за дамите ще нараства с по 2 месеца и 2036 г. ще стане 65 години, а за мъжете ще нараства с по 1 месец на година и ще стане 65 г. през 2030 г.

II вариант - равна възраст за пенсиониране на мъжете и жените - 65 г., до 2028 г. При жените 2015 г. и 2016 г. възрастта ще нараства с по 2 месеца, а от 2016 до 2028 г. - с по 4 месеца. При мъжете - първите две години с по 2 месеца, а от 2016 г. до 2028 г. с по 1 месец.

III вариант - равна възраст за пенсиониране на мъжете и жените - 65 г., според датата на раждане (Кохортен принцип). Например мъже, родени 1964 г., ще знаят, че се пенсионират на 65 г. По-старите от тях ще се пенсионират малко по-рано в зависимост от годината на раждане.

Стажът съответно ще нараства до 37 години за жените и 40 години за мъжете със стъпките на избрания вариант за нарастване на възрастта.

За работещите в първа и втора категория труд се предлага до 2029 г. да се запази сегашния вариант на пенсиониране при 94 точки за жените и 100 точки за мъжете, защото до тогава в пенсия ще излизат хора със стаж преди 2000 г., когато нямаше професионални осигурителни фондове. След това възрастта да нараства спрямо избрания вариант за трета категория труд, но по-интензивно.

Причината за по-интензивно увеличаване на възрастта за пенсиониране при категорийните работници е фактът, че системата предвижда те да излизат в пенсия 8 години по-рано за първа категория труд и 3 години по-рано за втора категория труд от хората, които се трудят в III категория.

Заради замразяване на реформите в момента първа категория се пенсионира 13 години по-рано, а втора - 6 години по-рано.

За работещите в специалните ведомства - МВР, МО и др. се предлага да се въведе минимална възраст за пенсиониране според тежестта на поста. В момента за тях няма ограничения във възрастта, а само изискване за стаж 27 г., от които минимум 2/3 в съответното ведомство. Експертите очакват съответните министерства сами да предложат минималната възраст.

Консултативният съвет към социалния министър предлага още от следващата година или от 2016 г. вноската във фонд "Пенсии" и фонда "Безработица" да се увеличи с 1%. От 2017 г. пък с 1% да се увеличи вноската за универсалния пенсионен фонд, който ще осигури втора пенсия на родените след 2060 г.

Причината да се предлага увеличаване на вноската за пенсия е големият дефицит във фонд "Пенсии" и фактът, че 53% от средствата за най-възрастните се осигуряват от трансфер от държавния бюджет или от данъците, обясни Христосков.

Експертите предлагат още държавните служители и полицаите да започнат да плащат лични осигурителни вноски, но след като им бъде увеличена заплатата с размера на вноските. От това системата няма да спечели пари, но ще има равнопоставеност между осигуряващите се, коментира служебният социален министър.

Предлага се още да се премахне привилегията за земеделските производители да се осигуряват върху 240 лв. и те да започнат да внасят осигуровки върху минимум 420 лв. Това обаче може да стане, само ако им се отпуснат субсидии, защото и в момента при този нисък праг на осигуряване вноски плащат само 20 хил. от 100 хил. регистрирани земеделски и тютюнопроизводители, уточни Йордан Христосков.

Предлага се да се има наказателно отговорност за лицата, които избягват установяването или плащането на осигурителни вноски. Това е различно от криминализирането на неплащането на вноски, което беше въведено през 2000 г. и отменено след 6 месеца от Конституционния съд, но донесе ефект от рязко подобряване на приходите, обясни служебният социален министър.

Предложенията на Консултативния съвет ще станат факт, ако следващото правителство и следващото Народно събрание ги гласуват.