Оригинални документи и малко известни факти за Иван Евстратиев Гешов разкрива БАН

Оригинални документи и малко известни факти от биографията на Иван Евстратиев Гешов - министър-председател на България в 32-то ни правителство (1911 – 1913), депутат в 11 обикновени и две велики народни събрания (III и V), председател на XI (1901) и XIII (1913) обикновено Народно събрание, председател на Българската народна банка (1883 – 1886), Българското книжовно дружество (1898 – 1911), Българската академия на науките (1911 – 1924), Българския червен кръст (1899 – 1924) - представя днес БАН.

Поводът за изложбата в зала "Проф. Марин Дринов" на Академията са навършените на 20 февруари 170 години от раждането в Пловдив през 1849 г. на българския учен и държавник.

Посетителите ще могат да видят визитката на Гешов, писмо от Алеко Богориди, да се запознаят с кратък поглед върху състоянието на Българското книжовно дружество в постери и снимки. Академично слово за делото на Гешев ще изнесе директорът на Института за исторически изследвания на БАН доц. Даниел Вачков.

Предстои да излезе от печат и първият том от поредицата на Научния архив на БАН „Дигитални колекции“, посветена на Гешов. С нея Архивът си поставя за цел да популяризира делото на редица български общественици, имащи отношение към Академията, като показва документите, които се съхраняват за тях във фонда ѝ.

На Гешов БАН дължи много за своето развитие и утвърждаване както духовен център на страната, припомнят от Академията. В писмо до управителния съвет на Българското книжовно дружество той заявява готовността си да изплати ипотечния дълг на дружеството при условие, че то бъде преименувано в Академия. С този акт, както и с всичко, което Гешов е правил след Освобождението, той се нарежда до най-големите благодетели на България.

„Дълбоко убеден, че единственото спасение на България е да се работи за прераждането на нейната душа, за културата на ума и сърцето на нейните синове, за тяхното проникване от принципите и мирогледа, на които аз служих, аз смятам за мой свещен дълг да сторя възможното, за да се продължи това служене и подир моята смърт...”

Из завещанието на Ив. Ев. Гешов, 1 октомври 1923 г.