Офелия Кънева: Наш дълг е всяко дете да чувства семейната грижа, където и да е

Офелия Кънева е председател на Държавната агенция за закрила на детето. С нея разговаряме за новата кампания "Деца помагат на деца", какво е постигнала тя до момента и какви са нейните цели. 

Разкажете повече за кампанията "Деца помагат на деца" и откъде дойде идеята за нейното осъществяване? 

Всичко започна със Съвета на децата, които сами излязоха с тази идея. Когато те отправиха предизвикателство към министъра на труда и социалната политика Зорница Русинова по време на заседанието на Съвета на децата през лятото с тяхното становище за реформата за осиновяването, те не вярваха, че тяхното мнение ще бъде уважено и ще бъде взето предвид при корекцията на документите.

Русинова пък не вярваше, че те ще могат да се организират извън Съвета на децата и да продължат дейностите си. Общо взето взаимно си хвърлиха ръкавицата по време на тази среща. През лятото г-жа Русинова отправи предизвикателството към тях, че има нужда да ѝ се помага в подпомагането на децата в системата за грижа. Техни връстници да помагат с детски работи- тренировки, домашни, стандартни неща. Децата бяха предизвикани да се включат и който има желание да отдели лично време. Русинова обеща, ако децата се организират, тя финансово да обезпечи инциаитивата за една учебна година. Ако тя е успешно реализирана и се проследи едно подобряване на успехите на децата в училище или със спортни постижения, тя обеща това да става традиционно подкрепяна инициатива чрез Съвета на децата.

Тъй като заседанието стана през юли във ваканционен период децата имаха възможност до октомври да дебатират как това може да се случи. Аз поддържам често контакт с децата от Съвета на децата и останах с впечатление, че те няма да получат подкрепа. Министърката пък си помисли, че след 2 месеца децата няма да се справят. Дойде началото на учебната годината и децата се събраха на Съвета и до началото на октомври те вече имаха национален календар за релизиране на мероприятията.

Директно отправиха покана към Русинова да присъства лично във всяко населено място, в което те дават старт на кампанията. Направиха календар на първите населени места и вече в част от градовете министърката се присъедини.

Какво се случи до сега - деца от Съвета на децата заедно със свои приятели и съученици търсят контакт с деца от социални заведения, било то ЦНСТ или други инситуции. Запознават се, опознават се и намират областите на въздействие, в които могат да бъдат полезни. Дали ще бъде с писане на домашни или друго, те си определят график на срещи, начин на занимания и дават старт. До тук това, реално ще наблюдаваме резултатите към края на 1-вия срок, ще ги проследим в края на 2-рия срок. Убедена съм, че промени ще има и съм убедена, че живота и на двете групи участници ще бъде променен завинаги. 

Това ли е начинът децата да се чувстват по-добре, да се чувстват по-обгрижвани и дори обичани?

Това е само един от начините. Аз знам, че не успявам да се разбера толкова добре с едно дете на 14 години, както едно друго дете може. И много се радвам, че имам такива съюзници защото те наистина ми помагат да бъда навреме и на място полезна за повече деца. 

Кампанията е насочена предимно към децата от Центровете за настаняване от семеен тип. Какво още е нужно за тези деца, за да се чувстват по-добре, което може би все не успявате да направите? 

Много ми се иска аз самата да имам време за тях. Да рисуваме, да готвим или да гледаме телевизия. Това е нещото, което винаги ми е липсвало и си мисля, че и на тях липсва. Държавата се е погрижила финансово да даде една сериозна база. Обезпечава издръжаката и заплатите на социалните работници и дава стабилност на мярката за закрила. На местно ниво различни доставчици на социални услуги и различни кметове са с различна степен на съпричастност, но винаги подпомагат всеки център.

Лично аз не знам да има Център, който да не е подкрепян и извън държавната помощ. В тази връзка не ми се ще да обръщам внимание на финансовата обезпеченост, искам да отделям внимание на емоциалната част при отглеждането на деца. Трябва да се създаде обстановка, максимално близка до семейната.. И децата да имат възможност да се почувстват семейно. Аз си мисля, че ти е семейно, като ти мирише на хляб, като се прибереш или сутрин да има кифлички. В този битов характер ние все още сме длъжници на децата и е твърде нереалистично да мислим, че персоналът може да се справи с всичко това. Те са натоварени с много отгоорности с много очаквания и този чисто човешки елемент на прегрдъката и похвала понякога не е в достатъчно количество. За това е хубаво децата да бъдат свързани по различни начини в общността, така че да се допълва тази грижа и недостиг. 

Обикновените хора като мен какво могат да направят, за да се чувстват тези деца по-добре? 

Да прекарват време с тях, това е. 

Аз искам да прекарам време с тях, къде да отида и какво да направя?

Търсите си едно място, което ви е удобно на вас. Идете и се запознайте с персонала, помолете да имате достъп до децата. Чисто административно във всеки център има различни процедури за достъп до децата. Нормално е да изискваме регламент, като във всеки център е индивидуално. Няма такова нещо като ограничен достъп. Можете да поискате да ритате футбол с децата, да им показвате клипчета или просто да си говорите. Убедена съм, че няма причина да бъде отказана такава помощ, защото всеки професионален екип, ангажиран денонощно с подкрепата за деца, има нужда от глътка въздух, от една ръка, ако ще и за 2 часа седмично.  Когато се предлага разнообразие, децата ще имат възможност да виждат нови социални модели, които им липсват заради отсъствието на родителите и те имат възможност адекватно да изкрастват като граждани, копирайки добрите примери от срещи с хора. А като контактът е с връстници, езикът няма нужда от адаптация, той е директен. Примерът е незабавен и лесен за следване и амбициране на всяко дете.