Нова Македония: Българите искат да станат македонци

Ден след петата среща на работните групи от Скопие и София, на която беше обсъден договора за приятелство и добросъседство между двете страни, в „Нова Македония“ излезе поредният арогантен коментар срещу България.

Автор на материала, озаглавен „Кога българите искат да станат македонци“,е „новинарот Милан Банов“.

Коментарът следва стилистиката и риториката на антибългарските публикации в македонската преса от 90-те, вдъхновени и поръчани от ретроградни инсталации на югославската УДБА в Скопие.

Ето и пълният текст на „новинарот Милан Банов“:

Винаги, когато някой се опита или директно се откаже от онова, което потвърждава, неговото съществуване, от историята, езика, културата, традицията, тоест от самия себе си, става ясно, че си имаме работа с недоволен, а и с дълбоко нещастен човек, който като не познава собствените си ценности и ценностите на своята страна, търси нещо повече, с което да си лекува тежката като олово фрустрация, която го притиска. И в това състояние на духа, почти по дефиниция, копае по чуждото, фалшифицира го, плагиатства, иска да му даде свои черти, да го приспособи към някои свои условия и нужди, да го доближи до себе си и в крайна сметка да го присвои, тоест да го открадне.

Не е необходимо човек да е навлязъл в науката, нито да знае историята и все пак това да не му пречи да носи съзнанието кой е и откъде произхожда, което и без друго прави безпредметни всички аргументи по-натам, както и „аргументите” за неговата принадлежност и идентичност. Наистина, някои хора биха искали да са французи, англичани, дори и българи - както онзи позабравен нещастник Любчо Георгиевски, но ето, ако успее да вземе такова гражданство, това все пак не означава, че неговите корени може да бъдат открити в страната на галите, нито в онази на гордия Албион или на някогашната татарска почва.

Македонецът, което е понятно, никога не е искал да бъде българин и освободен от тази фрустрация, не се е и опитал да краде събития или личности, които са останали забелязани в историята и до голяма степен са определили съзнанията за характера на една, в световни размери, не толкова популярна и приемлива българска политика. Например, поне аз не се сещам, че сме искали да присвоим цар Калоян или онзи видински княз Шишман, който обсадил едно от най-големите християнски светилища - Жича; да вземе тежестта на българското участие в Първата и Втората световна война, или да присвоим галантния подаръка на Цар Борис за Хитлер, във вид на македонски евреи, които заминаха безвъзвратно в Треблинка.

Но въпреки че не вярвам, че българската актуална политика и история са прекалено засрамени от споменатите, исторически факти, все пак повече от впечатление е, че на тази история се иска да се даде някаква светлина, някои позитивно верифицирани исторически събития и личности. И това нормално, не би било проблем, ако в тези светли примери се припознава нещо, което носи български печат и също такова потекло. Но какво да се прави, като не е така.

Последният скандал на, меко казано, скандалната българска политика и история на международната изложба „Идентичността и паметта на 19 век” в Белград, организирана от ЮНЕСКО, когато българският участник се опита по кой знае по какъв път да открадне корифея на македонската национална борба - Гоце Делчев и македонската епопея Крушевска Република, е продължително, стандартно неприлично отношение на нашия източен съсед, което несъмнено може да се оцени като недобросъседско, недобронамерено, а и ако искате - неприятелско. И този, както и многото случаи в миналото, когато София, нейните историци-фалшификатори и по някой избягал от рода македонец искат да докажат недоказуемото, отново ме уверява, че всъщност става дума за патологичен порив и една ментална ситуация, на която й трябва необходимата помощ. За да бъда по-точен – не вярвам, че тъжният лик Красимир Каракачанов, смешният Божидар Димитров или фарсовият министър на културата Петър Стоянович ще потърсят помощ за своята умствена неуравновесеност, но знам, че и този път своето влияние за нерационалното поведение, познато в медицината като ignava ratio (мързелив мозък), има вече фактът за недоволство от самите себе си, от своя произход, история, културен или цивилизационен бекграунд. Въпреки че им съчувствам и някак ми е жал за тяхната невъзможност да станат повече от това, което са, все пак обективно нито аз, нито който и да било на този свят може да им помогне и да ги направи македонци. А вярвам, че искат много: онзи Калиман Асен да го заменят с цар Самуил, Гарванов със Сандански или някой лик от времето на фашистка България с тукашен борец от Народоосвободителната война, включен в антифашистката борба много по-рано от „след 9 септември 1944 година”.

Колкото и да ги фрустрира и да ги прави нещастни, българите не са и не могат да бъдат македонци. И тук няма помощ, независимо колко някои тамошни кръгове (за съжаление повече официални) ще фалшифицират, ще се опитват да я крадат на един груб и беден начин, да изнудват, да поставят условия, да показват своята недобронамереност. Не могат, защото всъщност всичко се свежда на историческа памет, на културни, езикови, традиционни и цивилизационни придобивки, на очевидни различия, които не може да бъдат претопени в някой си краткосрочен Санстефански договор, някоя мечта, която трае вечно, сякаш в мозъка на заспала кокошка. Затова, драги комшии, бъдете онова което сте, може би и там могат да бъдат открити светли примери в историята.