МОН организира дискусия за екранната зависимост сред децата

Екраните създават зависимост. За това бяха единодушни участващите в дискусията, организирана от Министерството на образованието и науката, на тема необходими ли са ограничения за достъпа на деца до социалните мрежи. Модератор на събитието беше Харалан Александров. 

Форумът започна с онлайн презентации, които представиха научни изследвания за вредата от дългото стоене пред устройствата, които развиват екранна зависимост и влияят върху растежа и размера на детския мозък. Джонатан Хайд, автор на книгата „Тревожно поколение“ обясни, че кратките видео формати (като Тик-Ток видеата) влошават психичното здраве и причиняват увредено внимание. В училищата, където е приета политиката учениците да не използват телефони през целия учебен ден, децата внимават в час. 

Проф. Принстийн представи научна презентация на тема как влияят социалните мрежи на мозъка на подрастващите. Оказва се, че децата използват социалните мрежи най-вече, за да получават добра обратна връзка, както и да увеличават последователите си. 

След онлайн презентациите същинската дискусия беше открита от министъра на образованието Красимир Вълчев.

Пристрастяването в проценти

„Ако едно нещо има пристрастяващ елемент, то имаме два пъти повече основание да говорим за ограничаване“, каза той. Вълчев смята, че трябва да се търси ефективният микс от мерки и политики по отношение на използването на социалните мрежи от деца. България показва най-високия темп на нарастване в бремето на тревожните разстройства според изследване с участие на 204 държави за 2021 г. 

„Ако през 1994 г. 49% от 15-годишните момичета са проявявали по един психологически симптом седмично, то през 2022 г. този дял се увеличава на близо 75%“, каза министърът, цитиран от БТА. 

Министърът на електронното управление Валентин Мундров също обърна внимание върху въздействието на социалните мрежи върху децата и учениците. „Свидетели сме, че непълнолетните деца прекарват все повече време пред екрани и загубват способността да общуват със своите приятели и близки“. Според данни на СЗО към 2024 г. проблематичната употреба на социалните мрежи се е увеличила от 7% през 2018 г. до 11% през 2022 г. 

В дигиталният свят децата са изложени на риск, спомена още Мундров. Изискват се действия за създаване на по-безопасна онлайн среда. В Европейския съюз бяха предприети редица стъпки за оформяне на дигиталната среда. 

„Аз съм тук за да говоря именно за инструментите и възможностите тази сигурност да бъде постигната“, добави Мундров. Нужна е ефективна проверка за възрастта. В офлайн среда нещата да доста по-прости, като се изисква документ за самоличност. Очаква се прилагането на подобни защитни механизми и в онлайн пространството. В цифрова среда може да се осигури проверка на минимално количество данни, добави министърът на електронното управление. „Ние подкрепяме подхода на ЕС за проверка на възрастта чрез доброволния цифров портфейл за самоличност“, каза още той. 

За да получи достъп до социална мрежа, всяко дете ще трябва да получи през този портал верификация за възрастта, а България планира проверка на възрастта като част от национален цифров портфейл. 

Министърът на електронното управление завърши с уверението, че приема безопасността на децата онлайн като водещ национален приоритет. 

Какво прави Дания? 

В дискусията се включи и посланикът на Дания в България Н. Пр. Флеминг Стендер, който информира българската аудитория за последните действия на датското правителство в посока ограничаване на достъпа до социални мрежи за непълнолетните.

Дигиталната сфера дава огромни възможности, но за твърде много деца онлайн светът крие огромни рискове. Те прекарват все повече време онлайн, затова наша обща отговорност е да гарантираме, че всяко дете в Европа има безопасно дигитално детство, каза той. 

Датското председателство на Европейския съюз поставя силен акцент върху този проблем, добави Стендер, като тяхната роля е да поддържат защитата на непълнолетните като приоритет в Европейската програма. 

Датският посланик разказа за неформална среща на министрите по телекомуникациите през октомври, които са подписали декларация за съвместен ангажимент по гарантиране безопасността на непълнолетните в дигиталната среда. Документът е подписан от 27 държави-членки на ЕС. 

В декларацията се призова за по-решителни действия към цифров свят, който е по-безопасен и подходящ за възрастта на децата. 

Целта на документа е осигуряване безопасността на европейските деца онлайн. 

След това Стендер представи стъпките, предприети на национално ниво в Кралство Дания по тази теми. Едно датско проучване показва, че 50% от децата, ненавършили десет години, вече имат профил в социалните мрежи, 94% от тях – преди 13 години. 

Само преди две седмици датското правителство се е споразумяло за минимална възраст от 15 години, като граница, даваща достъп на младите датчани до социалните мрежи. Дания също работи върху инструмент за цифрова проверка за възрастта – цифров портфейл, който ще бъде готов през пролетта на следващата година. 

От следващата учебна година Дания е взела решение да забрани телефоните в училище. Датският посланик представи и как държавата комуникира с децата по въпроса за онлайн безопасността. Показа разработка от Датския център за дигитално обучение, която е специално издание на комикс за Доналд Дък. В тази книжка има информация как децата трябва да се отнасят към онлайн съдържанието, за кое трябва да внимават и т.н.

Нисък праг на внимание 

Следващата презентация беше на доц. Калоян Дамянов, който твърди, че социалните мрежи са основен канал за социализация, като децата влизат в тях все по-рано. Около 95% (между 11 и 16 години) използват ежедневно соц мрежи, а ⅓ от тях са постоянно вътре. 

Тик-Ток прави нисък прага на внимание заради кратките видеа, Инстаграм промотира инфлуенсърската култура, както и чувствителност към онлайн статуса ти и “лайковете”, които получаваш. 

На свой ред Фейсбук остава социалната мрежа на учителите и родителите. В нея има много групи на родители и учители, като тази социална платформа формира обществено мнение сред тях. 

Екранната зависимост представлява поведенческа зависимост, при която детето прекарва прекомерно време пред екран – най-често в социални мрежи – и губи контрол върху употребата им. Това е невробиологичен и поведенчески модел, който засяга вниманието, емоциите и саморегулацията. Екранната зависимост води до нарушение в съня, умора през деня, по-ниска академична успеваемост и др. 

Кратките видеа непрекъснато стимулират допаминовите центрове в мозъка, което намалява прага на търпение, създава мигновено удоволствие и това лесно прераства в зависимост. 

Съществува риск за начина на преподаване, ако детето не може да си задържи вниманието повече от 30 секунди.

Повишен е рискът при деца със специални образователни потребности, които използват социални мрежи. Деца с дефицит на вниманието и хиперактивност търсят силни и бързи стимули и трудно си задържат вниманието. Деца в аутистичния спектър предпочитат повтарящи се визуални символи, както и използват екрана като регулатор на тревожността. При тях съществува риск от социална изолация. 

Прекомерното използване на социалните мрежи води до намаляване на невербалната грамотност. Това може да доведе до затруднения в емпатията в реални социални ситуации. 

Кибер тормозът също е част от онлайн комуникацията. Тик-Ток е известен с подигравателни видеа и т.нар. „предизвикателства“. Инстаграм – със злонамерени коментари и изолирането от група (кой кого следва), Фейсбук – със споделяне на снимки и създаването на фалшиви профили. 

Ползите от грамотното използване на социалните мрежи са развиване на умения за критично мислене, създаване на съдържание, участие в онлайн-общности за подкрепа. Формират се и уменията на 21 век: комуникация, сътрудничество и дигитална етика. 

Регулация на използване на социалните мрежи не означава тотална забрана, а рамка, която задава минимална допустима възраст и часови лимити. 

Политики на „Мета“

Включи се и представител на „Мета“ Витания Салдава, която представи подхода на компанията към младите потребители. Ключов приоритет е защитата на непълнолетните. 

Оценката на възрастта е много сложен проблем, но технологичният гигант инвестира чрез методи и средства за установяване на възрастта. 

В Инстаграм от миналата година са въведени т.нар. “Тийн профили”. Децата под 16 години се нуждаят от специално разрешение от родителите, за да променят настройките, които при този вид профил са по дефиниция по-ограничителни. 

Според Салдава има обаче повече, което може да направят заедно компаниите и органите на властта. Например, ако се въведен задължение на доставчиците на приложения да удостоверяват възрастта на потребителите. Таргетираме ли само социалните мрежи, смята тя, няма да постигнем целта си. Ограничение във възрастта трябва да се прилага и към всички възможни приложения, където има възможност да се осъществи контакт на непознати. 

Удостоверението на възрастта и родителското одобрение са области, където е необходимо да се приеме по-цялостно действие, изрази тезата на компанията Салдава. 

Трябва да създадем алтернатива 

В дискусията взе участие и народният представител от ПП-ДБ Елисавета Белобрадова. „Ние говорим така сякаш само децата имат телефони и само те са пристрастени“, отсече тя. Подрастващите са в една специфична възраст, а децата много рядко излизат навън просто ей-така, смята Белобрадова. Тя е „за“ забраната на телефоните в училище и като е говорила с много родители по темата те са реагирали: „Но как аз няма да чуя детето си по всяко време“. Според народния представител присъствието на родителите в живота на децата им е стигнало невероятни висини днес. Децата може би се опитват да се скрият от родителите си понякога и няма къде. Затова Белобрадова призова дискутиращите да намерят алтернатива за свободното време на децата. 

Първан Симеонов от агенция „Мяра“ каза, че традиционно е много внимателен към идеята на всякакви забрани и в същото време разбира голямото предизвикателство по темата за децата и социалните мрежи. 

В последващата част от дискусията акценти бяха отново каква алтернатива ще дадем на децата, като им забраним използването на социалните мрежи. Бяха поставени въпроси кога развиваме в младите хора дигиталната медийна грамотност, както и важността на социалните и емоционалните умения. 

Атанаска Мутафчиева направи разграничение между екранната зависимост и възможностите, които дава дигиталната епоха. „Там, където заменим грижата и отговорността за среда, там формираме зависимост. 

Там, където използваме екрана като възможност да свършим работа, там има изграждане на възможности“, каза Мутафчиева.