Какво значение има дали ще дадем 2 или 4 млрд. от бюджета, ако не се усети от гражданите

Какво значение има дали ще дадем 2 или 4 млрд. от държавния бюджет на юридически лица, ако не бъде усетено това от българските граждани, попита реторично икономистът от КТ "Подкрепа" Ваня Григорова след днешното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

По време на тристранката от синдиката са повдигнали темата за липсата на механизъм и условия средствата за компенсации, които ще бъдат отпуснати към юридически лица, така че те да се отразят и върху доходите на заетите в тези бизнес организации.

"В момента изпитваме невероятни трудности да накараме част от работодателските организации - предприятия на местно ниво - да спазват Кодекса на труда и Закона за решаването на колективните трудови спорове. Добре знаем, че има механизъм за увеличаване на минималната работна заплата, но няма механизми останалите заплати да бъдат актуализирани, с оглед на това да покриват все още увеличаващата се инфлация, което се случва напук на уверенията на някои управляващи. Нямаме никаква възможност тази инфлация да се редуцира през увеличаване на доходите на гражданите, за да може те да посрещнат по-високите цени.

Тя разказа за конкретен случай с германската Liebherr, където председателят на местната секция на КТ „Подкрепа“ от един месец не е допускан до работното си място: "Въпреки че, трябва да подчертаем, инспекцията по труда направи всичко възможно да се спази законът. Има издадени предписания и санкции на работодателя, той ще си ги плати, но няма да седне с работниците, за да договори по-високи възнаграждения". 

По време на тристранната среща са били обсъдени четири законопроекта, като два от тях засягат промени в Кодекса за социално осигуряване. Първият, внесен от министъра на финансите Асен Василев, е за въвеждане на нова възможност за допълнително пенсионно осигуряване, което се прави по европейски разпоредби.

"Съображенията на КТ „Подкрепа“ са, че не можем да изчислим какъв е коефициентът на заместване на доходите след пенсиониране, така че да можем да преценим ще сработи ли този модел. Всъщност това предполага допълнително пенсионно осигуряване в допълнителни фондове и ние се опасяваме, че държава, в която мнозинството не се осигурява допълнително, поради простия факт, че няма свободни парични средства, това не може да се очаква да помогне допълнително на пенсионните плащания на българските работници", заяви Ваня Григорова.

Според нея по-големият проблем по законопроект на Василев е, че държавните институции като цяло не разполагат с данни за плащанията от частни пенсионни фондове, така че да се прецени какви са реалните пари от пенсионната система, получавани от българските пенсионери: "Получихме уверение от страна на Асен Василев, че се правят промени, които ще доведат до това тези допълнителни плащания от частните пенсионни фондове да бъдат включени в данните, които получава НАП, така че да можем да правим политика, базирана на данни."

Другият законопроект, засягащ Кодекса за социално осигуряване, е внесен от депутатите от ДПС. "По-скоро той беше отхвърлен, КТ „Подкрепа“ е "за", но в крайна сметка решението е на Народното събрание", каза икономистът от синдикалното сдружение.

За Закона за лечебните заведения Ваня Григорова коментира:

"Предложението на ГЕРБ е в закона да бъдат заложени конкретни нива на заплащане на здравните специалисти. КТ „Подкрепа“ изрази подкрепата си за този законопроект, макар и той да е израз на лицемерие към част от представителите на ГЕРБ, които можеха да гарантират това миналата година, но не го направиха. Имаме нужда от гаранция, че заложените нива на възнаграждения в колективния трудов договор в отрасъл „Здравеопазване“ най-сетне ще бъдат изпълнени. Това, което залагаме в колективния трудов договор, често не се прилага в голяма част от лечебните заведения, което води до голямата степен на неудовлетвореност при медицинските работници. За съжаление смятаме, че това наше искане няма да бъде изпълнено."