КАБ: Инженеринг само за обекти, за които няма ноу-хау в България
Координационният съвет на браншовите организации в устройственото планиране, инвестиционното проектиране и строителството предлага промени в ресорни закони, с които да се облекчи инвестиционният процес, да се намали административната тежест и корупционните практики и среда.
Това съобщи проф. арх. Борислав Борисов - зам.-председател на Камарата на архитектите, и ротационен председател на Координационния съвет, цитиран от БТА. От съвета посочиха, че държат да работят заедно с държавните институции по промяна в законодателството и заявиха, че няма да допуснат отделни администрации да не се съобразяват с мнението на бранша.
Борисов съобщи, че вече е готов предварителен проект на Кодекс, който обединява темите на основите законови норми в сектора, в това число в Закона за устройството на територията, Закона за регионалното развитие, Закона за устройство и застрояване на Столична община, Закона за устройството на Черноморското крайбрежие и други норми, заложени в други съпътстващи закони с пряко отношение към инвестиционния процес. Предстои този проект да се подложи на професионално и гражданска обсъждане, след което се надяваме да стигне до неговото разглеждане в държавните институции, каза Борисов.
Предлага се да има две основни нови фази на проектирането: фаза 1 - инвестиционен проект за одобряване, с намален обем и съдържание, на базата на който администрацията да издава разрешения за строеж. Целта е да се спре внасянето на купища ненужни чертежи, които да затормозяват с несвойствени функции администрацията. Във втората фаза е инвестиционен проект за изпълнение на строителството, като в нея ще са всички части на проектите, които са нужни, за да бъдат качествено изпълнени строителните обекти. Предлага се тази фаза да е на регистрационен режим, като се предвижда всеки член на браншовите организации, който практикува професията си, да носи отговорността. По линия на националното държавно и регионално планирането се предлага регионите да се сведат до четири вместо сегашните шест, както и да има само един вид Общ устройствен план, а не както е сега по ЗУТ - четири.
Друго предложение е понятието "характер на застрояването" да отпадне за сметка на "височина на застрояването" и да има пет вида височина на застрояването. Тук се включва много високото и много ниското строителство, което, по думите на Борисов, трябва да бъде защитено в контекста на търсенето на напълно екологична и съобразена с природните особености градска среда - до седем или около седем метра кота корниз.
Приоритет за бранша е и дигитализацията в сектора, с което ще се намали корупционната среда, а по темата предстои среща в ресорното министерство. От бранша настояват за бързо и ефективно реализиране на Единния информационен регистър, който да е публичен и да включва и елементите на недвижимите културни ценности.
От Камарата на архитектите искат прецизиране в Закона за устройство на територията на разпоредбите за така наречения инженеринг. Ние не сме против инженеринга, но трябва в текстовете да се прецизира къде той е най-подходящ като процедура за обществена поръчка и къде трябва да се прилага архитектурен конкурс, каза арх. Владимир Милков - председател на КАБ. Според европейската практика архитектурен конкурс се прилага основно при големи публични сгради и големи публични държавни или общински инвестиции. Инженерингът може да се приложи на уникални обекти, за които няма ноу-хау в България, допълни той.
Илиян Терзиев - председател на УС на Камарата на стротелите в България, изтъкна, че в Германия от датата на подаване на документацията в община до разрешението за строителство средно се губят между 52 и 62 работни дни, а в България в най-добрия случай това отнема 278 работни дни. За Камарата акценти в законодателните промени са сроковете и цените в строителството.
Инж. Георги Шопов - председател на Националната асоциация на строителните предприемачи (НАСП), посочи, че към момента строителството съставлява към 9 процента от БВП или към 12 млрд. лева на година, а това значи, че всеки петнайсти гражданин на България издържа себе си и семейството си от строителство. Шопов изтъкна, че при такъв принос на сектора е "безумие администрацията да работи по такъв начин". Тя не само не помага, а без да иска пречи, допълни той и изтъкна, че целта е това да се промени.
В Координационния съвет, създаден през 2020 г, участват Камарата на архитектите в България (КАБ), Камарата на строителите в България (КСБ), Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП), Камарата на инженерите по геодезия (КИГ), Съюзът на архитектите в България (САБ), Българската асоциация на архитектите и инженерите - консултанти (БААИК) и Националната асоциация на строителните предприемачи (НАСП).