Хората с увреждания понесоха ковчег: „Бойко, за теб сме по-маловажни от магистралите“

На дъжда, с черни балони и чадъри деца с увреждания и техните родители излязоха на протест в центъра на София. 

Протестът им е срещу две неща: Първото и най-важно за тях е отношението на обществото или по-точно липсата на такова. А втората – фактът, че след като децата им навършат 18 години, стават пенсионери. Причината е, че след навършване на пълнолетие, родителите на тези деца започват да получават минимална издръжка в рамките на 200-300 лева.

Протестът на хората с увреждания и на родителите им пред Народното събрание остана самотен и тъжен. С изключение на един-двама депутати, които отидоха да разговарят с тях, никой не излезе да ги подкрепи. Голямата бяла сграда остана празна, а виковете им „Тук сме, живи сме!“ и „Излезте“ кънтяха под дъжда, но ехото им остана самотно и нечуто.

В редиците на протестиращите се чуваха следните коментари: „България е единствената страна, в която децата ни, които навършат 18 години, стават пенсионери“.

И тези им думи бяха подкрепени със символи: Червен голям и празен ковчег, на който пишеше – „18 години“. Носеха го четири жени, които преминаха през целия център на София, без да продумат дума, че им тежи, а само спокойно казаха: „Свикнали сме, така носим и децата си“. Едната от жените само рязко добави: „Обречени сме на бавна и мъчителна смърт“.

Освен ковчега протестиращите носеха и огромни плакати, на които пишеше: „Бойко, и преди, и след 18 г. сме по-важни от магистралите“. А една от протестиращите, преминавайки пред плаката каза: „Не, по-маловажни сме“.

И накрая след като почти час чакаха и викаха депутати и никой не се появи, родителите и децата им, тръгнаха по жълтите павета сами към Министерски съвет – да търсят уважение там. А по пътя, под дъжда, се спукаха много от черните им балони и останаха да лежат като символ на мъката им по жълтите измити улици на София.