Гарантираните влогове в КТБ ще бъдат изплатени до началото на декември
С икономиста от "Отворено общество" Георги Ангелов разговаряме за това какво се случва с КТБ и парите на вложителите след днешното решение на парламента да сложи край на опитите за оздравяване на банката и да я остави да фалира.
- Г-н Ангелов, как ще коментирате решението на Народното събрание и какво следва оттук нататък?
- Реално парламентът нищо не е решил. Той просто отказа да променя законите и те остават в сегашния си вид.
- Означава ли това категорично, че банката ще бъде оставена да фалира?
- Тя е фактически фалирала, тъй като има близо 5 милиарда загуби по лоши кредити. Никакви промени в закона не могат да променят този факт. Единственият начин банката да не фалира е инвеститорът да дойде и да даде 5 милиарда в брой. Обаче от неговото писмо видяхме, че той не иска да даде никакви пари, а иска пари от държавата.
Oстава да се следва се сегашният закон, според който, след като една банка е фактически фалирала, това се декларира със съдебно решение. Това трябва да стане най-късно следващата седмица. Всъщност отиваме към вариант изплащане на гарантираните влогове. Банката минава в несъстоятелност и по съдебен ред започва да търси лошите кредити. Колкото по-голяма част от тях събере, толкова по-голяма част от негарантираните влогове ще бъдат върнати. Това е процедурата.
- Кога вложителите с депозити до 196 000 лева могат да очакват да получат парите си?
- Срокът по сегашния закон е 20 работни дни след обявяване на фалита. Те изтичат в началото на декември. Парламентът каза, че ще приеме нов закон, с който да го съкрати още повече. Така че вероятно в края на ноември или началото на декември гарантираните вложители ще имат достъп до своите пари. Вече няма възможност за отлагане.
- Каква е прогнозата Ви за негарантираните влогове? Какъв процент биха били възстановени и по какъв ред се изплащат те?
- Първо, част от негарантираните влоговете вече са сключили цесии и прихващания и са избягали от банката. В този смисъл, те са се спасили. Разбира се, не са получили всичките си пари. Останалите стават кредитор на банката. Когато тя събере някакви пари, ги разпределя между кредиторите. Най-големият кредитор ще бъде Фондът за гарантиране на влоговете, тъй като той ще изплати гарантираните влогове. Останалите едри вложители си остават и ще получат средствата си пропорционално. Ако, да кажем, банката събере 100 млн. лева през март 2015 г., тя ги разпределя в процентно съотношение между отделните кредитори. Да кажем - 70 милиона на фонда, 5 милиона на един вложител, 3 милиона на друг вложител. След 6 месеца, ако събере още 100 млн. лева, пак ги разпределя пропорционално. Това е основната част на процедурата по несъстоятелност - да събере максимална част от парите.
- Защо КТБ не бе разделена на "лоша" и "добра" банка, каквато идея имаше първоначално?
- Към днешна дата не е актуална, понеже банката почти няма добри активи. Разделянето на добра и лоша банка изисква все пак да има добра част. В противен случай новата "добра" банка ще има много малко активи, а много вложители, и няма да е стабилна.
Да не говорим, че няма законодателна база за това. За целта е необходимо БНБ да има съответните законови правомощия, а за подобни законови промени няма време.
- Положителна ли е според Вас развръзката с КТБ?
- В сегашната ситуация, при липса на инвеститор, това е най-доброто решение. То е и най-евтиното за данъкоплатците, тъй като банката ще си фалира, но няма да се прехвърлят тежести на данъкоплатците. Фондът за гарантиране на влоговете ще понесе основната тежест, но след това ще си търси парите обратно от лошите кредити на КТБ.
Разбира се, най-добре би било отнякъде да дойде инвеститор с 5 милиарда и да ги вложи. Но такъв инвеститор при толкова проблемна банка и при толкова лоши кредити няма как да се появи. Никъде по света не се появява инвеститор за такава банка. Всички искат да купят добра банка. Идеалният вариант няма как да се случи. Така че в реалния свят фалитът е най-реалистичното нещо.