Дончев за дома в Габрово: Ако човещината е сведена до процедура, сме обречени
Вицепремиерът Томислав Дончев коментира на страницата си във Фейсбук случая с агресията спрямо деца в Центъра за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания "Хризантема" в Габрово. След случая бяха уволнени директорката на дома Маринела Лазарова и председателят на Агенцията за закрила на детето Офелия Кънева.
Публикуваме коментара на Дончев без редакторска намеса.
Ако човещината е сведена до процедура, сме обречени и като човеци, и като народ.
Случилото се в дом "Хризантема" безспорно е непростимо, но то е проявление преди всичко на човешки липси, а след това на институционален проблем.
Някой удря болно дете-сираче с парцал. Друг наблюдава, снима и мълчи с месеци. Трети и четвърти спорят дали са знаели навреме (а не дали е редно и нормално). Пети, разбрал последен, отговаря за поведението на всички.
От ТВ студия търсим отговорни, четем правилници и наредби, а не си задаваме въпроса защо и как се стига до тук.
Хуманността не може да е административна услуга.
Първо и преди всичко сме хора, после сме „служители“. Първо съм баща, после съм министър.
Говорим за деца, после за потребители. За жени, навярно майки, а не просто за доставчици.
Една седмица говорим за административни процедури, конфликти в екипа на дома, кой на кого от кого се е оплакал или не е. Защо не говорим за децата?
Говорим как служителите там трябва да бъдат уволнени и това е така - поведението им е недопустимо. Но защо не говорим за децата? Домът трябва да бъде преоснован, което е тежка задача в комбинация с условието там да работят хора, които не си мразят работата.
Как разбрахме за случая в Габрово? От скандал между две жени.
Колко души и институции, агенции и териториални подразделения са ангажирани с правата и социалните условия за тези деца? Колко от тях чуваме днес? Отворен въпрос, който също, за съжаление, не е от институционален, дори не само граждански, а от човешки характер.
Чуват се много хора, които, потресени от кадрите в „Хризантема“, поставят под въпрос целия процес за деинституционализация.
Какво се знае за деинституционализацията?
Дали темата е избягвана само заради сложното й име и трудното й произнасяне в ефир?
Аз не съм социален министър, нито съм бил. Но съм в основата на нейното създаване като визия, концепция и провеждане от 2010 г. насам.
Мога да отговоря на всеки въпрос за извеждането на децата, защото темата беше не просто моя задача по линия на европейското финансиране, а защото в годините я приех като лична човешка кауза. Говорим за закриване на институциите и домовете от казармен тип, за които повечето хора се сещат със свиване в стомаха, а по Коледа и Великден с дарение или ръчно изработена картичка.
Ако случаят на "Хризантема" се беше случил в някой от старите домове, никой нямаше да научи за него. Проблемът не е в деинституционализацията, а в навиците от преди нея, навиците от големите скрити домове, където деца гладуваха, бяха бити, връзвани. Забравихме ли Могилино?
Безспорно става дума за промяна на условията на живот, но наред с това, ако не и преди това - за нагласата на хората. Преди 5 години лично се срещах с жители на благоевградско село, за да ги убеждавам да се съгласят да бъде построено защитено жилище за деца с увреждания в селото им. Искаха да ме бият. И до днес такова там няма. Другаде казаха, че не искат "деца идиотчета за съседи". Случаят "Хризантема" е възможен и заради същото това мислене.
И последно, опитите от тази грозна история да се прави политика е не по-малко грозен. Имаме политика ЗА децата с увреждания. Политика ОТ децата с увреждания не трябва да се прави. А който опитва, е за сметка на собствената му съвест или това, което е останало от нея.