'Децата ни не искат да напуснат Киев'
Сергей и Лена са едни от многото бежанци от Украйна, потърсили подслон и закрила у нас.
Срещам се с тях в офиса на “Грийнпийс” в центъра на София, където в момента се намира сдружение "Мати Украйна”. Там от сутрин до вечер доброволци приемат помощи за украинците. Някои от даренията изпращат в Украйна, а други дават директно на бежанците у нас.
Сергей и Лена пристигат в България преди пет дни. Двамата имат късмета да избягат от прекия сблъсък с грозното лице на войната. Разбират за нея, докато са на почивка в Куба. Пристигат у нас с полет през Мадрид и отсядат при свой познат.
Нямат къде да се върнат. Дори не са сигурни, че все още имат дом в Киев и дали всичко, което имат, не е потънало под отломките от разрушенията.
В очите им има сълзи, но в сърцата им има надежда. Надежда, че войната ще свърши скоро. Надежда, че ще могат да се приберат в своя дом, в своята Украйна.
На чаша топъл чай питам Лена има ли близки, които все още са там. Тя ми споделя, че със Сергей имат две деца и четирима внуци - на 14, 8, 3 и 2 години.
“Децата ни не искат да напуснат Киев - казва тя. - Крият се в мазето!”
По думите ѝ семейството не иска да напусне града, защото нямат къде да отидат. Всичко, което имат, е Киев - техният дом и живот.
Децата и внуците им също се надяват, че краят на войната скоро ще дойде и ще могат да се съберат с Лена и Сергей. Да започнат отначало и да съградят всичко онова, разрушено от ракетните удари.
Войната поставя човешките съдби на кръстопът. За миг животът ти се преобръща и губи досегашния си смисъл. Не знаеш какво да правиш, какво ще се случи, къде да отидеш, кога ще свърши и ще свърши ли изобщо.
Лена и Сергей ще останат в България с надеждата, че войната е към своя край и някой ден ще се върнат в родния си Киев. Сега те са част от доброволците в “Мати Украйна” и помагат на своите сънародници, потърсили убежище у нас.
Лена регистрира украинците, дошли в сдружението, и записва от какво имат нужда, какви продукти от първа необходимост са получили - храна, топли дрехи, лекарства, санитарни материали. Сергей пък помага с получаването на даренията, като разтоварва нещата от бусовете.
Това е техният живот сега. Посветен на това да подадеш ръка на ближния, нуждаещ се от подкрепа. Не знаят какво ще се случи утре. Не знаят какво ще се случва с живота им оттук нататък. Могат само да чакат и да се надяват, че войната ще свърши и ще бъдат заедно с децата и внуците си отново в Киев.