Държавата ще плаща на частните училища и градини
Държавата ще плаща обучението на децата в частните детски градини и на учениците в частните училища от следващата учебна 2013/2014 година. Това е разписано в представения днес проектозакон за предучилищното и училищното образование. Той беше представен днес от просветния министър проф. Сергей Игнатов и ресорния зам.-министър Милена Дамянова в Министерството на образованието, младежта и науката. Целта на промяната е осигуряване на равнопоставеност между децата, за които по конституция образованието е задължително до 16-годишна възраст. "Родителите на децата в частните детски градини и училища също плащат данъци", мотивира предложението зам.-министър Дамянова. За финансирането на частните училища и детски градини държавата ще заделя годишно по 10 милиона лева над сегашния бюджет за образование. Финансирането няма да покрие 100% от таксите в частните детски градини и училища. С него "държавата ще обезпечи изпълнението на задължителния учебен план при определена пълняемост на паралелката", каза главният секретар на МОМН Красимир Вълчев. Това означава, че родителите ще продължат да плащат за допълнителните услуги, предлагани от съответното частно училище или градина. Например ако държавата е изчислила размера на годишния стандарт за издръжка на ученик, който да покрива разходите по заплати и издръжка при 26 ученици в паралелка, родителите ще доплащат, ако в класа на детето им в частното училище има по-малко ученици. Таксата на частното училище би включвала още разходи за транспорт до и от училището или градината, занимания извън задължителния учебен план - например екскурзии, допълнителен спорт, храна (извън осигуряваните закуски от държавата за малките ученици). За дейности, за които държавата ще плаща, частните детски градини и училища няма да имат право да събират такси. Частните училища и градини ще бъдат финансирани на принципа, по който се плаща на държавните и общинските училища и детски градини. Това ще става чрез т. нар. единен разходен стандарт. Той определя размера на годишната издръжка на дете в съответния вид детска градина или училище. Единните разходни стандарти за 2012 година може да видите тук.
Структура
Проектозаконът предвижда промени в организацията и структурата на предучилищното и училищното образование. В яслените групи ще се приемат деца от 10-месечна до 3-годишна възраст. Сега в яслена група се приемат деца от 9-месечна възраст. В детска градина ще постъпват деца от 3-годишна възраст. По изключение и при наличие на места могат да бъдат записвани и 2-годишни деца. Детската градина продължава до навършване на 7-годишна възраст на детето, когато то трябва да бъде записано в училище. Запазват се детските градини към Министерството на отбраната за деца на военнослужещи. Въвежда се ново задължение за родителите. Децата задължително трябва да бъдат записани в детска градина в годината, в която навършват 4 години, пише в проектозакона. Това обаче влиза в сила не при обнародването на закона, а от 2016/2017 година, уточни зам.-министър Милена Дамянова. Както и досега, децата трябва да бъдат записани в I клас в годината, в която навършват 7 години, а по желание на родителите - в годината, в която навършват 6 години. Продължава поетапното въвеждане на целодневно обучение в основния курс. През есента на 2012 година целодневно обучение трябва да бъде организирано и за учениците в III клас. Основното образование ще завършва в VII клас, а не в VIII. Създава се нов вид училища - обединени. В тях ще се учи от I до X клас. Сегашните основни училища, които са до VIII клас, ще трябва да се преобразуват в обединени или останат основни, но до VII клас. При останалите видове училища се запазва сегашната структура. Така в системата ще има начални (I-IV клас), основни (I-VII клас), гимназии (VIII-XII клас), обединени (I-X клас) и средни (I-XII клас) училища. Гимназиите остават професионални и профилирани. Обучението в тях се разделя на първи и втори гимназиален етап. Първият е от VIII до X клас, а вторият - XI и XII клас. След X клас учениците могат да продължат с професионална или профилирана подготовка. Във втория случай възможните профили са 11: чужди езици, хуманитарни науки, обществени науки, икономически, компютърни науки, предприемачески, математически, природни науки, изобразително изкуство, музика, спорт. Всеки профил се състои от задължителни и избираеми модули. За да има правото да се нарече "езикова", една гимназия трябва да осигури обучение на чужд език поне по три учебни предмета извън предмета "чужд език" в IX и X клас. Освен гимназиите има специални, вечерни училища и училища към местата за лишаване от свобода. Специалните (интернати) са за обучение на деца с девиантно поведение и деца с увреден слух или зрение. Те са до VII клас. В тях се провежда професионално обучение, може да бъде провеждано и профилирано. Запазват се вечерните училища. Според вида подготовка училищата са общи и специализирани. Във вторите се провежда интензивно обучение в областта на спорта, изкуствата, културата, религиите.
Закриват се болничните и помощните училища. Запазват се средищните и защитените училища. Учебният план се разделя на задължителни, избираеми и факултативни (досегашните свободно избираеми) часове. За децата със сензорни увреждания има и допълнителни специални учебни предмети. Освен досегашните форми на обучение се въвежда и комбинирана, която включва дневна и индивидуална форма. От комбинирана форма на обучение може да се възползва например ученик, който се е преместил в друго училище, където не се преподава чуждият език, който досега той е учил. Чрез индивидуално обучение той може да продължи да учи същия чужд език.
Оценяване
От I до III клас се пишат само оценки с качествен показател (отлично, много добре, добре, задоволително, незадоволително), а не и с количествен. До IV клас не се повтаря учебна година. Ученик, завършил V клас с двойка по един предмет, също може да премине в VI клас, без да повтаря, ако средния му успех по всички останали предмети е минимум 4,00. В този случай в VI клас този ученик има и индивидуално допълнително обучение по предмета, по който е завършил с двойка. За децата до III клас, които са получили оценка "незадоволително", и четвъртокласниците, които имат годишна оценка "слаб (2)" по предмет, се организира допълнително обучение през лятната ваканция. При необходимост допълнително обучение може да има и през следващата учебна година. По предметите, изучавани във факултативните часове, също не се пишат количествени оценки (отличен (6), много добър (5), добър (4) и т.н.). Такива нямат и учениците с увреждания по специалните им предмети. На учениците със специални образователни потребности, които се обучават по индивидуален учебен план, също не се пишат двойки, тройки, четворки, петици и шестици. Те се оценяват с "постига изискванията", "справя се" или "среща затруднения". Национално външно оценяване има за всеки випуск в след IV, VII и X клас. Резултатите от външното оценяване след VII клас, които се вземат и при класирането за кандидатстване в гимназия, могат да бъдат само в точки, без да се преобразуват в оценки, пише в проектозакона. Същото важи и за външното оценяване след X клас.
Матури
След XII клас всички се явяват на държавни зрелостни изпити. Задължителните са два. Първият е български език и литература. Изпитът е върху изучаваното в XI и XII по предмета в часовете за задължителна подготовка. Вторият предмет за задължителна матура е избираем. Той е по профилиращ предмет. В професионалните гимназии за втора матура се признава задължителният изпит за придобиване на професионална квалификация - теория и практика. Ученици, които се обучават по силата на международен договор могат да поискат финалният им изпит да бъде признат като втора задължителна матура. От това биха могли да се възползват например част от възпитаниците на немската гимназия в София, които се обучават съобразно немската образователна система и при завършването си полагат изпит по немски език според немската образователна програма. Без положителни оценки от матурата зрелостниците нямат право да кандидатстват в университет.