Държавата намалява приема на студенти в университетите

Държавата намалява броя на студентите, които ще бъдат приети в университетите, променя се и методиката за изчисляване на бройките и финансирането. Това става ясно от проект на постановление, внесено в МС от МОН и разяснено вчера от министъра на образованието в служебния кабинет проф. Николай Денков пред Съвета на ректорите. Пред тях Денков обеща МОН да въведе и регионален компонент във финансирането.

Причините за предложеното намаляване на бройките са:

- 53% от завършващите не работят на позиция, изискваща висше образование;

- има сериозен дисбаланс - 1/3 от студентите учат икономика и администрация и управление, а математика - само около 100 в цялата страна;

- дори при изразена нужда, висшите училища нямат стимул да се преструктурират;

- финансирането по брой студенти води до стремеж да се приемат колкото може повече студенти, откриване на неприсъщи специалности, слаба грижа за реализацията на студентите.

„Целта не е да постигнем 100% реализация на завършилите висше образование, защото това не е възможно. Трябва да постигнем някакви здравословни граници от около 60-70% реализация на завършващите студенти на позиции, изискващи висше образование. За сравнение, в момента този процент е 47“, заяви министърът. 

План-приемът да се свие от 42 088 (2016) на 33 528 тази година, т.е. с 8560, предвиждат в МОН. Това ще стане чрез промени в постановлението за приема. Според тях максималният брой на приеманите студенти и докторанти ще е равен на броя на реално приетите през предходната година (през последните години приетите са по-малко от първоначално определените бройки от МС) и коефициент за съответното професионално направление.

Проблем е и ниската субсидия за един студент в някои от направленията, например педагогика, където годишната сума е под 700 лева.

Освободеният финансов ресурс от намаления прием на студентите ще бъде използван, за да се повиши субсидията за един студент в направленията, където тя е най-малка, обясни министърът. Тези средства могат да се използват за допълнителни дейности – например учебни фирми, практики, които в момента отсъстват именно поради липса на финансов ресурс.

Проектът предвижна промени в направленията, които държавата определя като приоритетни и съответно финансира по-сериозно. В списъка влизат хуманитарните науки, които включват направленията „Филология“, „История и археология“, „Философия“ и „Религия и теология“.

"Тези професионални направления са с изключителна важност за формиране на културната и историческата идентичност на българското общество. В тях се подготвят учители, на които се основава хуманитарното образование в България - пише проф. Денков в мотивите си към предложението за промени в постановлението. - Имат и стратегическо за държавата значение, тъй като на тях ще се разчита и в бъдеще да развиват духовната култура и знание. Научните постижения в областта на хуманитарните науки и конкретно – изследванията на официалния или националния език, на националната литература, история и култура, включително сравненията с други езици и култури, както и намирането на техните приложения в държавата или извън нея са специфичен и важен фактор за устойчивостта на националната идентичност и за съизмеримостта ѝ с други езици и култури. В тези професионални направления се обучават голяма част от бъдещите български учители.

С предложеното изменение се предлага механизъм, чрез който обучението в професионални направления „Филология“, „История и археология“, „Философия“ и „Религия и теология“ да се стимулира по същия начин, както при професионалните направления, за които е налице повишена необходимост от специалисти, в т.ч. и педагогически кадри."

Проф. Денков обясни, че чрез финансирането МОН ще опита да препрати част от кандидат-студентите към направления, в които има дефицит, като свие субсидирания прием в направленията, в които има голям излишък на студенти.