Англия замрази заемите на българските и румънските студенти
Българските и румънските студенти във Великобритания ще трябва да избират между храна и книги, след като студентските им заеми бяха замразени без предупреждение. Замразяването на заемите засяга 7500 студенти, съобщи The Telegraph.
Още през ноември министърът на висшето образование Дейвид Уилетс заяви, че ще замрази заемите на студентите от двете страни заради подозрение в измама. Броят на получателите на студентски заеми от България и Румъния се е увеличил необичайно много, уточни Уилетс.
Три четвърти от тези студенти не са успели да докажат правото си за получаване на заеми, обяснява The Telegraph, позовавайки се на свои източници.
Студентката по управление на околната среда в университета Кингстън в Лондон Станимира Караиванска, чийто заем за 3500 евро бе спрян за три месеца, не е имала материалната възможност да посещава лекции. "Наистина съм разстроена, защото разчитам на тези пари, за да посещавам университета. Наложи се да изпусна няколко лекции, защото нямах възможност да платя за влака и автобуса", обяснява тя.
Караиванска е категорична, че не може да приеме подобно отношение и счита, както и други засегнати студенти, че това е дискриминация. Тя е на мнение, че засегнатите студенти са жертва на стратегии, предприети от правителството преди изборите за Европейски парламент през май, като целта на мерките е да изглеждат строги по въпроси, отнасящи се до имигрантите в страната.
Министерството реагира на обвиненията като включи в реформата студентите от всички страни в ЕС. Студентите от останалите страни членки на ЕС обаче нямат право на заем, само ако са записани в частни учебни заведения. Това не важи за българските и румънските студенти - те нямат право на заеми независимо от посещавания университет.
Британското правителство твърди, че това е предпазна мярка, която ще остане в сила, докато засегнатите студенти докажат, че са в правото си да получават заемите. Освен това заеми ще бъдат давани само на студенти, които са живели в Англия поне три години.
Сумата от 500 паунда, която студентката Миглена Зашева получава на месец, бе спряна от януари. Миглена е пристигнала на Острова през 2010 г. и е работила като берачка на плодове и чистачка, за да свърже двата края.
В момента тя се опитва да предостави фишове за заплата, данъчни документи, банкови извлечения като доказателство за пребиваване в страната, за да не бъде спрян заемът й. Представените от нея доказателства обаче явно не са били достатъчно убедителни, защото заемът й е замразен.
Зашева се е принудила да работи повече часове като рецепционистка, за да оцелее, но се притеснява, че води изгубена битка.
"По едно време трябваше да избирам между храна и транспорт", казва Зашева. Помагат й и нейни приятели, на които тя дължи вече 600 паунда, но още повече я разстройва това, че не може да помага на родителите си в България.
Румънската студентка Лиляна Габор обясни, че според нея целта на новия закон е да попречи на българските и румънските студенти да завършат образованието си.
През февруари Букурещ сигнализира Европейската комисия относно новите мерки и намекна за дискриминация срещу румънците.
Ръководителят на британския отдел на асоциацията на румънски студенти в чужбина Андрей Йоан Стан е категоричен, че от 28 националности само студентите от България и Румъния са засегнати.
Моментът на действие е подозрителен, казва той, като има предвид факта, че законопроектът е влязъл в сила два месеца преди да вдигнат ограниченията за работа на българи и румънци.