36 НПО призоваха бъдещите депутати спешно да приемат мерки за защита от домашно насилие

36 неправителствени организации се обединиха в коалиция "Заедно срещу насилието" и изпратиха призив за спешно приемане на мерки за защита от домашно насилие до политици и бъдещи депутати. 

Призивът е адресиран до министрите на правосъдието, на вътрешните работи и на труда и социалната политика - Крум Зарков, Иван Демерджиев и Лазар Лазаров, както и до омбудсмана Диана Ковачева и кандидатите за народни представители, регистрирани за участие в парламентарните избори за 49-ото Народно събрание на 2 април.

"Отправяме нашия призив към всички политически сили, които считат себе си за достойни за участие в бъдещото Народно събрание, да оценят обществената значимост на този проблем и да припознаят каузата за своя, като я направят приоритет в своята работна програма", посочват всички 36 неправителствени организации.

На дискусията присъстваха две политически сили – "Продължаваме промяната – Демократична България" и ГЕРБ-СДС. Сред присъстващите беше и Ана Александрова (ГЕРБ), която по време на гласуването се е „въздържала“. Потвърждение за присъствие са били заявили и БСП, чиято парламентарна група гласува „против“ Закона за защита от домашно насилие, внесен от Надежда Йорданова. Очаквано, представители на левицата нямаше. Липсваха и такива от Има такъв народ – също заявили присъствие.

Левена Лазарова - управител на Фондация "Будителките" I The Wake up Foundation и един от създателите на кампанията против домашното насилие #НеСиСама, беше модератор на дискусията. А тя в същността си беше за това колко е важно страната ни да има закон в подкрепа на пострадалите, който да включва освен защита, и превенция. 

Надежда Стойчева от фондация "Асоциация Анимус" обърна внимание, че организацията ѝ помага средно на около 2000 жертви на домашно насилие годишно. Тя добави, че всяко второ дете в страната знае какво е насилие и е преживяло такова, а от началото на 2023 г. средно всяка седмица умира по една жена.

8 март и 8 убити жени: Домашното насилие, което държавата не вижда

“Колко по-голям трябва да стане проблемът, за да му се обърне внимание”, попита тя кандидатите за народни представители, които се отзоваха на дискусията.

Стойчева определи законопроектът за промени в Закона за защита от домашното насилие на Надежда Йорданова от “Демократична България” като “перфектен”. Депутатите от 48-ото НС обаче не приеха текстовете въпреки декларираната принципна подкрепа. Нещо повече, законопроектът мина с мнозинство в комисии, но в зала падна заради два гласа. Така борбата с домашното насилие си остана само лозунг. Стойчева определи отхвърлянето на текстовете в пленарна зала като “брутален” акт и припомни дебата, по време на който законопроектът бе атакуван идеологически. Тя сравни настроенията в зала с отхвърлянето на Истанбулската конвенция през 2018 г. По думите ѝ и преди, и сега това се дължи на дезинформационни кампании, инспирирани от руското влияние.

“В този момент ние сме единствените, които подкрепят жертвите на домашно насилие, а “Възраждане” се опитват да ни ликвидират”, добави тя.

Дебатите в зала: брутални, опит за демонизиране на неправителствения сектор

Още в края на януари, когато текстовете влязоха в зала, от формацията на Костадин Костадинов избраха да не говорят по същество нито за законопроекта, нито за мерките за защита от насилие. Вместо това тяхната реторика бе насочена срещу НПО секторът, който чрез поредица от изказвания бе демонизиран.

Много от неправителствените организации определиха дебатите като опит да бъде сатанизиран секторът. 

Директорката на фондация "Асоциация Анимус" призова бъдещите депутати да проявят твърдост и да приемат промените в ЗЗДН бързо след конституирането на 49-ото НС. Тя добави, че в момента се работи по европейската директива за превенция на домашното насилие, която така или иначе ще бъде задължителна за страната, но призова депутатите да приемат и национално законодателство в тази насока.

Освен като "брутална" дискусия Стойчева определи дебатите като "насилие".

"Когато в зала беше спомената, че същият ден е открита мъртва 31-годишна жена в Ямбол в септична яма, имаше депутати, които се смеят. Нещо като подхода на насилника към жертвата – упражняват психически тормоз, подменят истината, а държавата стои беззащитна", каза още тя.

Къде е държавата 

Зам.-министърът на правосъдието Емил Дечев е на мнение, че реалната защита от домашно насилие не може да бъде постигната само чрез законодателна дейност. Той изтъкна, че образователната система и медиите са ключови, за да може в обществото да бъде променено разбирането, че насилието е личен проблем и темата не следва да се неглижира. Запитан каква е прогнозата му за Закона за защита от домашното насилие и очаква ли той да бъде най-сетне приет в 49-ото НС той отговори така:

“Не мога да бъда краен оптимист, нито пък съм краен песимист.”

Директорът на "Асоциация Анимус" каза, че председателят на Столичния общински съвет Георги Георгиев е единственият, предприел някакви действия изобщо за борбата с домашното насилие през 2022 г.: в София са открити два центъра – защитено жилище и правна клиника. От думите й стана ясно, че Георгиев е дарил и лични средства.

Той от своя страна посочи, че домашното насилие не е единичен проблем и не е само на жертвите.

„#Нито една повече трябва да се превърне в статистика на успешно прилагане на мерките за защита и превенция“, каза той.

Според председателя на СОС реторика на партийците, които няма какво да кажат, е да обвиняват колко лош е НПО секторът.

„Агресивното кресчендо и безумията по темата са достатъчно неадекватни“, категоричен е Георгиев.

За нужна променя по Закона за защита от домашно насилие той определи създаването на единен регистър за заповедите за незабавна защита. „Липсата на такава води до това полицаи от 5 Районно управление да не знаят за насилниците в 6 Районно управление“, даде пример той.

Столична община заедно с неправителствения сектор работи и по Меморандум с общинските болници, така че лекарите да разпознават случаите на домашно насилие и да подават сигнали и до НПО-тата, работещи с институциите, за да може помощна да бъде навременна и адекватна.

Освен всичко това Георгиев посочи, че трябва да се говори по темата много, да се поставя въпросът за домашното насилие често, за да се възпита обществото в нетърпимост към насилието.

Ирина Иванова, началник на отдел Равнопоставеност на половете към Министерство на труда и социалната политика, посочи, че решението на проблема не може да е само административно, защото се нарушават фундаментални човешки права.

„Докато има насилие, никога няма да има равнопоставеност“, категорична е тя.

Благородна Макева от МВР пък заяви, че през последните три години са получени над 110 хил. сигнала за домашно насилие на спешния телефон 112. На по-голямата част от тях са изпратени по два екипа - един полицейски и един медицински. Това означава, че в повечето случаи става дума за физическо насилие.

Макева каза още, че наистина трябва да има национален координиращ орган, какъвто е заложен в проектозакона, и той да има самостоятелен бюджет:

“Без координиращ орган в тази държава нищо не се случва”, добави тя.

Стана ясно и че МВР води статистика на жертвите на домашно насилие, но тя се събира ръчно. Очакванията са да бъде изградена единна система до 2024 г.

"Продължаваме промяна" и ГЕРБ се скараха за мъжете насилници 

Темата беше политизирана, когато Рая Назарян от ГЕРБ-СДС заяви, че домашното насилие е основен приоритет на партията и това било показано още в 48-ото НС. Думите ѝ бяха посрещнати от възгласи от представителите на НПО сектора. Надежда Стойчева от “Анимус” я прекъсна и попита защо тогава по време на гласуването само 8 депутати от ГЕРБ са подкрепили текстовете. Назарян не даде отговор на този въпрос, но каза, че тя е подкрепила текстовете. Тя обаче добави, че залата била “жив организъм” и реагирала на изказвания. По думите ѝ ГЕРБ не подкрепили законопроекта заради изказването на Калина Константинова - тогава депутат от “Продължаваме промяната”, която цитира тази статистиката, според която всеки трети мъж в пленарната зала може да е насилник. След това бившата депутатка от ГЕРБ пое ангажимент, че парламентарната ѝ група ще подкрепи текстовете.

Екатерина Велева от "ПУЛС" посочи, че вече има достатъчно данни, според които не всяка четвърта, а всяка трета българка е жертва на насилие.

“За съжаление това наистина означава, че всеки трети мъж употребява насилие”, добави тя, обръщайки се към представителите от ГЕРБ.

Бившият вицепремиер по ефективното управление Калина Константинова – сега кандидат-депутат от ПП-ДБ повтори, както и по време на дебата през януари, че всеки трети мъж е насилник, щом всяка трета жена е жертва на насилие.

"Изказването на г-жа Наразян звучи като думи на насилник към жертвата: „Ти си си виновна, ти ме предизвика“. По думите й никой на никого не прави услуга в Народното събрание, а депутатите отиват с мисия".

Бившият началник на политическия кабинет на Кирил Петков – Лена Бориславова, която също е кандидат-депутат, обеща, че коалицията няма да се откаже. Бориславова се обърна към председателя на СОС Георги Георгиев, защото е „единственият ог ГЕРБ, който проявява емпатия“, за да говори с групата си, че използването на статистика не е причина депутат да промени гласуването си.

„Тогава разбрах колко е срамно политиците да не можем да застанем зад ЗЗДН. Затова в 49-ото Народно събрание ще го внесем в първите дни“.

Срамът да си депутат и тънката разлика между любовта и насилието 

Марияна Евтимова от "ПУЛС" призова и престъпленията при условия на интимна връзка да влязат в обхвата на законопроекта. По думите ѝ тази хипотеза не следва да се пренебрегва, тъй като много от жертвите не живеят в общо домакинство и нямат общ бюджет, каквато е практиката сега.

Тя добави, че в условия само на интимна връзка има както възрастни, млади, но и хомосексуални двойки. По думите ѝ всички те трябва да имат равно право на защита.

“Много е тънка границата между любовта и насилието”, добави тя.

Директорът на фондация „Асоциация Анимус“ Надежда Стойчева посочи, че преди експертното обсъждане неправителственият сектор е направил предложение домашно насилие да е и когато се касае за интимни отношения, а не само за съвместно съжителство.

„Това е дефект, независимо че отстъпихме. Знаете, че законопроектът в първоначалния му вид е там, стои си. Освен това не може да чакаме три акта на насилие, за да се задейства държавата“, категоричта е тя.

От думите й стана ясно, че НПО секторът е предложил и дефиниции за видовете насилие, които обаче не са включени в ЗЗДН.

Бившият министър на правосъдието и кандидат-депутат от коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“ Надежда Йорданова се включи в дебата, като посочи, че по темата се работи от години.

Тя призна, че я е било срам по време на дебатите за приемане на ЗЗДН. „ЗЗДН беше внесен на 25 ноември, а стигна до зала в последния ден на 48-ото Народно събрание, а са нужни само 4 седмици за законопроект“, каза тя. Според нея дебатите са били използвани за политически и тяснопартийни цели.

Константинова от своя страна посочи, че е прегледала програмите на останалите парламентарно представени партии, като при ПП-ДБ ЗЗДН е цел от първия ден, а при други партии няма и едно изречение за домашното насилие. Според нея всяка седмица бездействие по законопроекта е съучастничество.

Робин Златаров от фондация Bilitis призова за мерки с невидимото насилие. По думите му в еднополовите двойки то също присъства. "Каквито и да са хората, трябва да им помагаме“, каза още той. 

Стойо Тетевенски от "ЛевФем" посочи, че отговорността на политиците не приключва с гласуването на законопроекта в зала. По думите му е много важно хората да си отговорят на въпроса: "Насилник ли съм? Правя ли нещо, което може да прерасне в насилие". Според него при насилниците стои дълбокото убеждение, че са по-добри и над жените, което трябва да бъде парирано още в самото начало, а темата да присъства навсякъде. 

Тетевенски посочи, че не може да по време на дебати за такива теми да има смях и подхвърляния, че 48-ото Народно събрание не е последно и може следващите да приемат законопроекта.