Десетте пробива в науката за 2014 г. (видео)
Авторитетното научно списание "Science" представи своя поглед за това кои са "пробивите" в науката за 2014 година ("Breakthrough of the year 2014") .
Първото място е запазено отново за епохалното кацане върху кометата Чурюмов/Герасименко. Това събитие бе подробно отразено и от OffNews и оглавява неизменно всички класации за постижения в науката за 2014г.
Второто място е определено за работата на няколко научни екипа, изследвали появата на птиците в хода на еволюцията на динозаврите.Чрез анализ на повече от 850 функции на тялото в 150 изчезнали видове птици, изследователите са построили пълно родословно дърво, което разкрива, че характерните черти на птиците са еволюирали много постепенно преди около 150 милиона години и че най-ранните птици биха били неразличими от най-близките им роднини.
Освен това, в продължение на четири години от 200 учени от 80 института на 20 страни е разчетен и анализиран генома на 48 птици. Тази информация помогнала на изследователите да възпроизведат генома на общия прародител на крокодили, динозаври и птици.
Установено е, че първоначалната поява на пера у динозаврите не е била свързана с летенето (възможно е да са използвали перата като изолатор, за запазване на топлината или за привличане на брачен партньор). Комбинация от еволюционни възможности, заложени в генома на влечугите, съчетани с внезапното изчезване на динозаврите преди 66,0 милиона години е открила голямо разнообразие от екологични ниши, които са запълнени от повече 10 500 съвременни видове птици.
Третият пробив маркиран от екипа на списание Science, звучи направо фантастично: млада кръв, влята в старо тяло може да обърне процеса на стареене.
Тази година, стана ясно, че младата кръв има фактор, наречен GDF11, който, според едно проучване, е в състояние да подмлади сърцето, да даде мускулна сила и да провокира растежа на невроните в мозъка.
Всичко това е тествано върху мишки. Но сега тези експерименти са провеждат и върху хора - направени са инжекции кръвна плазма от млади донори на възрастни хора, болни от Алцхаймер. След година ще чуем резултатите
Четвъртият научен пробив, направил впечатление на редакцията на Science е колективната работа на роботи. Създаден е софтуер, който позволява на роботите да действат в сътрудничество с други роботи без човешка намеса.
Една група успява да организира хиляди роботи, големи колкото монета, така че самостоятелно да се подредят във формата на букви и други примитивни форми. Втора, трета и четвърта група правят същото, само с друг състав роботи. Все още сме далече от "бунта на роботите", но култивирането на самостоятелност е пътят.
Петото научно постижение според Science: Колектив от IBM създаде софтуер, който копира архитектурата на човешкия мозък. Човешкият мозък има около 100 милиарда клетки, свързани с 100 трилиона синапси. Създаденият от екипа на IBM чип ThrueNorth съдържа 5,40 милиарда транзистори, които са свързани помежду си с 256 милиона "синапси". Има още какво да се желае, но развитието на тази техника е толкова бързо, че е възможно скоро да имаме по-близък аналог на човешкия мозък.
Шестият пробив, според Science, е една добра новина за диабетиците. След повече от две десетилетия изследвания на ембрионални стволови клетки, тази година донесе две успешни работи, в които ембрионални стволови клетки могат да се трансформират в клетки "подобни" на бета-клетките на имунния механизъм, особено важен в борбата с диабета от първи тип.
Седмото откритие на годината е от областта на археологията. Изключителните скални графити в пещерите на остров Сулавеси, тази година се установи, че са най-малко на 30 хиляди години. И това може сериозно да коригира историята на човечеството.
На осмо място в списъка на Science е една нова научна методика наречена оптогенетика, която проучва дейността на нервните клетки като въвежда в техните мембрани специални молекули, които реагират на стимулация от светлина. С нейна помощ учените успели да изтрият потискащи спомени у мишки. Тази година, те са в състояние да направят приятните спомени ужасни и обратното. Звучи притеснително от етична гледна точка.
На девето място миниатюрните спътници от серията CubeSat. Това са кубчета със страни не повече от 10 кв. см. Преди десет години са били учебно помагало за студенти, а тази година излизат в открития космос. Едно от възможните им приложения е да наблюдават места от земната повърхност, които понякога не са достъпни за спътници.
На последното, десето място списанието Science оставя постижение, което в списъка на читателите му е на първо място (кацането на кометата читателите са поставили на 3-то място)
За какво става дума: ДНК на всички живи организми се състои от "букви" - нуклеотиди, четири азотни основи : аденин, гуанин, тимин, цитозин - четирите букви на генетичната азбука - A, C, T и G . Тази година учените добавят още две - X и Y.
В природата такива организми няма - те са само в изкуствената генно модифицирана версия на бактерията Ешерихия коли. Учените се надяват с помощта на своята изкуствена ДНК да кодират протеини, които не се срещат в природата, което може да бъде много полезно при лечението на досега нелечими болести.