Защото...

Случваше се нещо изключително. Всеки момент очаквах мъжа, с когото вечерях, да извади писмо, разпечатано върху жълта хартия. Затова се стараех да изям с колкото се може по-дълбока наслада шницела по Виенски, който господинът ми бе поръчал, и да изпия поне четвърт от великолепното Шардоне в изящната бутилка пред мен. Знаех какво ме очаква. Но преди това нека споделя, че личността, чието Шардоне поглъщах с дълбока наслада, се наричаше Константин Костов – тоест търговецът, който внасяше медицинска апаратура на реномирани световни фирми в нашата страна. 

Вече бях приключила с три четвърти от шницела, а писмото върху жълтата хартия все още не се появяваше. Това ме накара да застана нащрек.

Ето и допълнителните подробности, свързани с жълтото писмо: тя не би се спряла пред нищо, майка ми. Обикновено мъжът, с когото имах твърдото намерение да поведа съвместен живот, по време на вечеря изваждаше в ръце едно писмо написано, естествено върху жълта хартия. Този ярък цвят ми причинява главоболие. От него се излъчва подла миризма на чекмедже, в което майка ми съхранява козметичните си препарати. Имам чувството, че в хартията са попили всички бръчки, уголемени пори и хладната старост, която тя се опитва да прикрие под пластовете руж. Иначе казано, жълтата хартия навеждаше на мисли за необратимия ход на времето, но когато мъжът ми зададеше въпроса: - “Какво е това?” аз много добре знаех, че всичко се повтаря по стария начин, защото преживявах подобен епизод за четвърти път. Това беше писмо, в което госпожа Салчева, т.е. собствената ми майка, беше написала:

Господине,

Вие имате ли представа с каква жена възнамерявате да обвържете живота си? Тя е моя дъщеря, уважаеми господине, поради което се чувствам отговорна пред вас – все пак аз съм я възпитала. Поставям глагола “възпитавам” в кавички, защото възпитанието и моята дъщеря са две несъвместими понятия, които не могат да застанат редом едно до друго. Прочее, тя е лъжкиня – ако казва, че ви обича, то вие, господине, сте много богат човек. Тя цели да обсеби парите ви. Убедена съм, че ще ги изхарчи драстично бързо, след което ще ви поведе по пътеката към просешката тояга и разорението. Тя е разсипница, господине.

Моята дъщеря също така е развратна, г-не. Казвам го с болка, защото съм нейна майка. Зная какво ще се случи с връзката ви, защото вече се е случвало. Двама мъже преди вас, дръзнали да я приемат в домовете си, идваха да се оплакват пред мен от общо неразположение, липса на апетит и нервни кризи. Тя им слагаше рога. Бившите й партньори бяха изправени пред нервен срив. Аз като чувствителна жена не можех да отмина това с безразличие и изпадах в тежки хипертонични кризи. Прочее г-не, моля, прекратете връзката си с нея в самото начало, преди да сте изправен пред дверите на някое психиатрично заведение, а аз пред ръба на смъртта поради повишено кръвно налягане. Убедена съм, че тя вече ви е изменила. За нея изневярата е като водата за рибите и въздуха за бозайниците.

Гарантирам ви, че в края на първата седмица от връзката ви тя ще е влюбена в някой друг. Вие сте чувствителен и почтен човек – твърдо вярвам, че сте такъв – тя винаги завърта главите на достойни млади момчета – ала вие и аз ще завършим в болница, любезни г-не, ако не действате решително. Затова ви умолявам да вземете своевременно мерки.

С дълбока почит към вас и със желание да преодолеете пропастта, към която сте се насочил,

Загрижена за вас,

Госпожа Камелия Салчева, майка на Виктория Салчева.

Най-редовно младият и достоен мъж, който бе решил да свърже живота си с моя, ме изглеждаше втрещено. Обикновено бивах канена на романтична вечеря със свещи – осем свещи, чиито пламък ми действа лирично. Най-често звучеше “Пролет” на Вивалди, ала след прочита на писмото господата духаха свещите и заявяваха:

- Нека сложим край още сега.

Първият ми приятел, получил посланието от мама, написано върху жълта, миришеща на големи пори хартия, ме погледна изумено и заплака. След това майка му влезе със сълзи на очи. Със сълзи на очи бяха баща му, баба му и леля му, бележита литературоведка. Всички те плакаха и заявиха, че ангелската ми външност ги заблудила, заклеха ме да си отида с добро – и нека, моля да съм задържала подаръците – златно колие „Вяра, Надежда и Любов”, които ми бяха подарили – само и само синът им да запази вярата в любовта и доброто. Взеха ми такси и ме отпратиха.

Бащата на втория ми приятел, получил същото писмо от мама – текстът беше идентичен, само датата бе различна – та бащата на момчето сподели пред мен: – „Имам много повече пари от сина си, остани при мен. Аз търся госпожица като тебе.” При тези думи синът се разрида и заяви, че ще се хвърли под трамвая – нещо, което не стори, разбира се. След този случай се зарекох да не допускам контакти с мъже, които плачат, и досега никога не съм пристъпила тази клетва с изключение на два пъти, когато мъжете се разридаха от щастие, че ме познават.

Но сега господин Косьо Костов не изваждаше никакво жълто писмо и аз започнах да се безпокоя. Какво бе измислила мама? Шницелът по Виенски вече никак не ми беше вкусен. Как така бе изпуснала Косьо от полезрението си? Това бе просто невъзможно – майка ми никога нищо не изтърваваше. Струваше ми си че усещам жълтата миризма на чекмедже и уголемени пори наоколо, но господинът ми се усмихваше. Свещите си горяха най-царствено, но аз усещах нещо в гнило в Дания и то съвсем близо до мен. Виенската гозба се сгърчи от неудобство в чинията ми, но едва ли готвач е приготвял блюдо, от което ще се откажа поради някакво си неудобство.

- Майка ти е великолепна жена - изведнъж подхвана мъжът, с когото възнамерявах да изградя общ живот и в чието жилище възнамерявах да остарея редом до вярното му рамо. Беше ми омръзнало от тънките намеци на мама, че ще си умра като стара самотна дама, чиято глава е пълна със спомени за напуснали ме интимни партньори. Не се задавих от изненада при изявлението на господина, ала престанах да дишам, след като той извади жълтото писмо. Това беше мигът на истината. Текстът на посланието ме лиши от дар слово.

Господине,

Благодарете на Бога, че се свързвате с жена като моята дъщеря. Аз съм я възпитала и се чувствам горда с това, защото тя е мое творение, да наистина съвършено творение, господине. Тя никога не лъже. Ако твърди, че ви обича, то вие ще останете нейната голяма любов до гроб. Верността е нейната най-отличителна черта. Парите за нея нямат никакво значение, ала въпреки това дъщеря ми не е разсипница, господине. Напротив – тя е най-разумното създание, което познавам и съм убедена, че ще ви поведе по пътеката към трайния материален успех.

Виктория е изключително вярно същество. Зная какво ще се случи с връзката ви - любовта на дъщеря ми ще бъде венец на всяко ваше начинание. Единствено мисълта за това е в състояние да обуздае моите убийствени хипертонични кризи.

Г-не, убедена съм, че тя никога няма да ви изневери. Вие сте чувствителен и почтен човек – твърдо съм уверена, че тя вече е оценила този изключителен факт.

С дълбока почит към вас,

Камелия Салчева, майка на Виктория Салчева.

P.S. В тази светлина много ви благодаря за японския апарат за кръвно налягане, който имахте щедростта да ми подарите. С него се чувствам здрава и овладяла хипертонията.

Той има същото значение за мен както дифузионния абревиатор за отстраняване на бръчки около очите, който ми проводихте миналата седмица. Познанията ви наистина са задълбочени, господине, и това приятно ме изненада. Днес младите хора като правило са толкова повърхностни.

Животът ми доби нов смисъл, откакто дочаках с дълбока благодарност изпратената ми от вас дюза за овладяване на целулита по долните и горни крайници – английска направа!

Струва ми се, че съм щастлива. Вече ви чувствам като свой собствен син, с какъвто Господ, нека пребъде волята Му, ще ме дари едва когато прекрачите прага на моя дом.

Може би помните нашия разговор на Велик Ден, посветен на дозаторите „Фирменте” за стягане и пластика на мускулите на брадичката и деколтето?

Ваша любяща К.С

————————————————————————————————————————————–--

ЗДРАВКА ЕВТИМОВА е родена в Перник на 24 юли 1959 г. Завършила е английска филология в Университета „Св. Св. Кирил и Методий”, Велико Търново. В България са публикувани 4 нейни сборника с разкази и 3 романа, като романът „В студената ти сянка, лейди” печели награда за съвременен български роман на Фонд „Развитие” 1999 г., а романът „Четвъртък” – наградата на Съюза на Българските Писатели през 2003 г.

Сборникът й с разкази “Bitter Sky” (“Горчиво небе”) е публикуван през 2003 г. от издателство Skrev Press, Великобритания. Същото издателство издава през 2007 г. сборника й с разкази „Госпожица Даниела” (“Miss Daniella”).

Романът на Здравка Евтимова “God of Traitors” (“Божество на предатели”) е издаден от Books publishing, Тексас, САЩ през 2008 г.

Сборникът й с разкази “Някой друг” (“Somebody Else”) е публикуван през 2004 г. от издателство MAG Press, Калифорния, САЩ, и спечели наградата за “Най-добър сборник с разкази от утвърден автор”, издаден от издателството през 2005 г. Този сборник е номиниран за американската награда Pushcart. През 2008 г. издателство Astemari, САЩ публикува нейния сборник с разкази “GoodFigure, Beautiful Voice”. Издателство VOX HUMANA, Канада/Израел, публикува нейния сборник с разкази „Блед” и други постмодерни български разкази” (“Pale and Other Postmodern Bulgarian Stories“) през 2010 г. През 2012 г. в САЩ бяха публикувани два сборника на Здравка Евтимова „Стари коли и други разкази“ (“Carts and Other Stories”) Fomite Press, щата Върмонт, и „Време за косене и други разкази“ (Time to Mow and Other Stories”) All Things That matter Press, щата Мейн.

Разказът й “Твоят ред е” е един от десетте наградени разказа в световния конкурс за къс разказ на тема “Утопия 2005” в град Нант, Франция. Този разказ е включен в антологията “Утопия 2005 – Десет писатели от цял свят”.

Разказът й „Васил” е един от десетте разкази, спечелили в конкурса за къс разказ от цял свят на радио BBC, Лондон за 2005 г.

Разкази на Здравка Евтимова са публикувани в литературни списания и антологии в 27 страни по света.