Защо не смея да попитам

Винаги, когато разговора опре до политика гледам да го добутам до нещо по-просто. Я квантова механика, я космология, я медицина. Защото политиката, нека да е ясно, е наука свръхзабулена в тайни.

Там обикновената логика се чупи като… хайде да не казвам като какво, че някои ще се обидят. Политиката не се подчинява на никакви известни закони, било то природни или човешки. Да ме прощава прокуратурата и гравитацията.

Ето на. Седим си ние с един приятел Емчо. Емчо разбира от политика. Говорим си за нещата напоследък. Емчо ми вика:

- На морето не строят хотели, ами укрепват брега. Затова на Алепу бичат багери и се лее бетон. Законни багери и законен бетон. А целта е укрепване на плажната ивица. Но – продължава важно Емчо - както знаем плажа най-добре се укрепва с хотел. А още по-добре с туристически комплекс. Това се нарича инфраструктуриране. Обаче хората не разбират и затова недоволстват. Кво да правиш, тепегьози. Дано оня от Дискавъри да дойде да изяде още една жаба, че да се разсее шумотевицата. А ако изплюска таралеж – най-добре.

- Така е! – съгласявам се аз. Ето - Слънчев бряг са го укрепили с цял град и пак морето го подмива. Нали така?

Емчо ме гледа с насмешка и продължава.

-Ами БСП-то? БСП-то не ходило на работа в парламента един месец, ама щели да си вземат по едни 5 хиляди на човек. Не е зле.

- Не е зле – съгласявам се.

- А представяте ли си ако работеха, колко трябваше да взимат? Направо трябваше да се тегли още един държавен заем.

Цъкаме с езици и двамата, че ни се е разминал този кредит. Аз викам и петгодишният си син да цъка и той, щото заема и на него му се е разминал.

- А оня иска атомна бомба. – прекъсва цъкането Емчо.

- Кой оня?

- Оня с трабантчето. Иска всеки на балканите да си има по една.

- Е за какво са ни тези атомни бомби? – питам аз защото, както знаете, нищо не разбирам.

- Е как за какво? Ще я сложим насред България и като има нужда само палим фитила и треееес! А да смее някой да ни каже нещо? Това се нарича международна политика.

- А ако не е бомба, а заря? Не е ли същото?

- Ние от тридесет години го караме на заря, затова сме докарани до тук. Виж, с атомна бомба си е друго.

- Друго – повтарям аз без да разбирам от материята.

- Бате Бойко обаче си знае работата. Виж как обара Медведчето.

- А, не! – възмущавам се аз – Бат ни Бойко да не е джендър? Бил е бил мъж на годината! Има сабя.

- Не бе. Обара му само бицепса. С разузнавателна цел. Ако се наложи да му вкара една външнополитическа баница и оня ако е слабак - газ да пикае. Това се нарича икономическа стабилност. Бат Бойко си знае работата. Тогава ще имаме пари да купуваме и самолети. Ф16.

- Ф колко? – не разбирам.

- Ф 16. Така се казват. Модел от преди тридесет години.

- Че такива не ги ли продават в продавалник?

- Тези са с модификации. Всичките самолети ще бъдат четири по четири. За това са и 16. А като им сложим зимни гуми могат и Ф32 да станат.

- Могат – съгласявам се аз, защото мога да умножавам по две. - Ама това не важи ли за автомобилите?

- Е така де! - Емчо ми намига разбиращо. - Обаче какво им пречи и на самолетите? Когато самолета не лети, може да го караш като джипка през пресечена местност. Може да патрулираш по границата с тях. Да ловиш афганистанци. Така враговете ни няма да знаят дали разполагаме със самолети или джипки. Това се нарича дезинформация.

- Ами това с КаТеБе? – питам го аз, защото виждам пред себе си експерт.

- Това КаТеБе, – внимателно си подбира думите Емчо - кат реши да е*е и е*е наред, и не подбира. И си налягай парцалите да не те почне и теб. Това се нарича секс.

Аз, както ви казах, нищо не разбирам и си замълчах. Така де, като опря до секс и се уплаших.