Цената на стабилността

Провеждането на предсрочни избори през 2016 година е изключително лош сценарий за България. Подобно развитие увеличава многократно рисковете пред страната и ще компрометира публичния интерес. Това не означава, че говоренето за избори ще бъде преустановено. Точно обратното – твърде много, макар и различни по своя произход интереси търсят възможност за предизвикване на нов цикъл на политическа нестабилност. Цената на стабилността става все по-висока, но тя трябва да бъде платена от политиците, а не от гражданите. 

Решението на ръководството на ДСБ, което последва декларацията на Радан Кънев и оставката на министър Христо Иванов, отговаря на принципните разбирания на автентичната десница в България. Обхватът на конституционната реформа бе променен, а с това и неотвратимостта на нейните резултати. Министър Иванов пое политическата си отговорност за това. ДСБ направи същото, но тази позиция няма да бъде разбрана, а просто употребена в полза на онези групи от интереси, срещу които винаги е заставала автентичната десница в България. 

Формулата Реформаторски блок не проработи. Претенцията за нов организационен дизайн, който да съчетава политическите различия на партиите в коалицията, не се реализираха. РБ остана предизборна коалиция, без да собствен капацитет за единодействие. Това ще бъде потвърдено на форума, на който останалите четири партии в коалицията ще трябва да изразят отношението си към позицията на ДСБ. Партията се озова в ситуация на изкуствена засада. В резултат от това, принципната позиция ще бъде представена за пореден път като маргинален избор на едно провокативно малцинство. Всъщност, това винаги е било цел на онези, срещу които възникна и продължава да се противопоставя автентичната десница. 

Министър Москов не е министър на ДСБ, а на РБ. Делението на министрите на РБ в зависимост от това коя партия е издигнала съответната кандидатура, е част от проблема на тази формална коалиция. В РБ не възникна политическа воля за ефективно взаимодействие между министрите, подкрепени от коалиционния партньор на ГЕРБ. Това е тежка диагноза за политическа несъстоятелност. Тя вече бе потвърдена, както от паническото опровергаване на съобщението за напускане на коалицията от страна на ДБГ, така и от самоуверените изявления на Лукарски от името на СДС. 

Целенасочените усилия за компрометиране на ДСБ и на РБ като цяло, дадоха резултат. Тази тактика доведе до ситуация, при която няма полезен ход. Всяко действие, каквото и да е то, увеличава щетите на коалицията и партиите в нея. Решението на ДСБ, както и отказа на останалите партии да подкрепят това решение, в еднаква степен реализира избраната стратегия за противодействие срещу управляващото мнозинство. Нямаше да се стигне дотук, ако РБ бе конфигуриран от различни партии, по принципно различен начин. Политическата реалност бе променена за пореден път и в нея фигурите и техните сенки изглеждат различно. 

През изминалите месеци, мнозина съветваха ГЕРБ да предизвика предсрочни избори, за да постигне резултат, който би му позволил да управлява самостоятелно. Това е капан за ГЕРБ. Резултатите от местните избори не потвърждават категорично подобна теза. Няма съмнение, че в момента ГЕРБ е най-влиятелната политическа партия, но резултатите от пропорционалния вот за общински съветници, не може еднозначно да бъде пренесен като прогноза за евентуални предсрочни парламентарни избори. ГЕРБ би била отново първа политическа сила, но без самостоятелно мнозинство в Народното събрание, изправена в още по-голяма степен пред риска от пряка зависимост спрямо ДПС. 

В БСП просветна плаха надежда, че развитието на ситуацията в РБ би могло да доведе до предсрочни избори, на които социалистите да получат малко по-добри резултати, приписвайки си заслуги за евентуална правителствена и парламентарна криза. Атаката на БСП не закъсня и Корнелия Нинова предложи на ДСБ като опозиционна партия внасянето на вот на недоверие на правителството, включително и по отношение на политиката в здравеопазването. Никой няма илюзии, че дори и при предсрочни избори, БСП може да излезе от капана на собствената си криза, но подобно развитие ще даде шанс за оцеляване на сегашното си левичарско ръководство, а с това и още глътка въздух, преди пълната загуба на чувство за реалност.
ДПС най-последователно и професионално насочва публичните очаквания към темата за предсрочни парламентарни избори. Тактиката на Движението се оказа ефективна – то успя да се позиционира така, че макар и в опозиция да съхрани ключовото си значение за управлението, благодарение на слабостите в РБ. В Движението разбират много добре, че предсрочните избори не са необходими и дори крият риск за постигнатите в момента позиции. Но именно затова, именно ДПС е най-яркият говорител на неизбежността на подобно развитие. В евентуален следващ парламент, Движението не би могло толкова бързо да заеме позицията, която днес му осигурява видимост, влияние и политически капитал. 

АБВ е една от малкото политически формации, които искрено се опасяват от подобно развитие на ситуацията. При евентуална, макар и крехка мобилизация на твърдото ядро на БСП, политическата формация на Първанов би могла да се окаже под прага на подкрепа, необходима за попадане в следващото Народно събрание. В предизборната коалиция, превърнала се по модела на НДСВ, а след това и Атака, в партия, разбират добре, че шансовете им за постигане на сегашните позиции са равни на нула. АБВ има нужда от завършване на успешен пълен мандат във властта, за да стабилизира присъствието си и да гарантира собственото си оцеляване. 

Патриотичният фронт се озова в сложна ситуация, която по неприятен начин съвпада със задълбочаването на различията между ВМРО и НФСБ. Разколебаването на РБ, според ВМРО дава шанс за стъпка напред към прякото управление, докато по-предпазливият стратегически подход на НФСБ предполага по-скоро мерки за запазване на ключовата роля на ПФ. Кризата в РБ, предизвикана от решението на ДСБ, усложнява ролята и прави по-значима позицията на ПФ. Изправен пред подобно предизвикателство, ПФ може да се окаже първата плочка, която да докаже ефекта на доминото. 

Атака ще подкрепи всяка дестабилизация на управлението. Тя обслужва руските интереси в България, а те са насочени именно в тази посока. Путинова Русия с нуждае от общо отслабване на управлението в страните, възприемани от нея като периферия на собствените й геостратегически амбиции. Атака е програмирана да насърчава политически провокации, но може да играе само второстепенна роля при предизвикването на правителствена и парламентарна криза. 

Предсрочните избори биха произвели Народно събрание с четири или най-много пет политически субекта. При подобна конфигурация, мнозинството отново няма да бъде формирано около партията, постигнала най-висок резултат – ГЕРБ. Преминаването за втори пореден път в опозиция ще се отрази тежко върху обществената подкрепа за ГЕРБ, но заедно с това, ще нанесе тежък удар върху всяко системно политическо усилие за позициониране на България в драматично променящия се геополитически контекст. Цената на предсрочните избори през 2016 година ще бъде загуба на перспектива, ново снижаване на хоризонта на реформите и трайна политическа дестабилизация. 

Цената на политическата стабилност днес е висока и ще продължава да нараства. Нито една рейтингова агенция не може да измери този риск. Управляващото мнозинство трябва да получи цялата необходима подкрепа, без нито за момент да бъде губен от поглед общия хоризонт на необходимостта от дълбоки и устойчиви реформи. Това е сложно политическо уравнение, в което няма място за политически инфантилизъм и комплекси за провинциална малоценност. 

България се нуждае от гражданите си. Те трябва да бъдат на висотата на огромните предизвикателства пред страната ни. Няма място за илюзии, но и няма и няма да има повече пространства за отстъпление. Необходим е активен граждански натиск за продължаване на управлението, при ясното ни съзнание за цената на политическата стабилност.