Тайният дневник на премиера Петков - VI
...всички факти в този текст са измислица и се дължат само на нелепото чувство за хумор на автора... Той па един автор...
От автора
Скъпи читатели...
Мислех да започна така този текст, но понеже знам, че имам само един читател - бай Марин от Исперих - ще започна този текст така: здравей, бай Марине.
Впрочем, да оставим бай Марин и да продължим по същество, защото, признайте си, все още трима души освен него ще хвърлят поглед на този епохален дневник, който за известно време беше изчезнал от медиите!
А ЗАЩО БЕ ИЗЧЕЗНАЛ? SLO4AENOS??? NEMISLA!!!
Дневникът на премиер-министър Петков изчезна, защото, след като го публикувахме тук в продължение на няколко седмици, от Министерски съвет взеха драконовски мерки за сигурност. Те не само, че затвориха напълно всички правителствени сгради, но и уволниха целия персонал, а вчера закриха и специализираната прокуратура!
Ако си мислите, че закриването на спецпрокуратурата не се дължи на факта, че тя не можа да се справи с нашите източници на информация, много жестоко се лъжете...
Така или иначе ситуацията стана сложна и ние временно спряхме да публикуваме прословутия дневник на премиера Петков. Докато вчера...
Вчера наш приятел, пожелал анонимност, тръгнал да си купи 250 грама сурова леблебия от павилиона за ядки точно до Министерството на културата. И тъкмо се чудел дали към леблебията да не добави 100 грама пасиран микс от пасифлора и жожоба, видял как от петия етаж на министерството пада някакъв тефтер. И дочул гласът на премиера Петков, който крещял на министъра на културата "СЕГА ИЗТИЧАЙ ДА МИ ГО ДОНЕСЕШ, АТАНАСЕ!".
Нашият приятел, без да се бави, моментално прибрал тефтера в чантата си, грабнал леблебията и се шмугнал в страничните улички. И бързичко дойде в нашата редакция, където ние с радост разлистихме тефтерчето на Кирил Петков с корица на Харвардския университет.
И ето какво пишеше вътре...
Понеделник, 07:15.
Звъни ми телефонът. А аз тъкмо вземам гореща вана с живовляк, кукуряк, мащерка и арганово масло и слушам релаксираща музика от един млад амбиънт композитор от Радомир - Спазмалгон Сметанов. Много добър автор, има страхотно бъдеще пред себе си...
Както и да е, поглеждам кой звъни и виждам, че е Асен.
- Асене - викам аз, - що толкова рано бе? Човек не може една вана да вземе...
- Трябва да дойдеш веднага в Министерски съвет - казва Асен. - Наско Атанасов се е заключил в кабинета ти и е пуснал лайвстрийм, в който пее детски народни песни и танцува дъновистки ритуални танци, облечен в тениска с лика на Кичка Бодурова. Опитах се да спра интернета в Министерски съвет, но вместо това погрешка съм натиснал нещо и преди малко ми се обади посланика на Румъния и ми каза, че ще ни обявят война, ако не спрем. Ама какво да спрем, така и не разбрах, явно съм натиснал нещо за Румъния...
Скачам и звъня на министъра на отбраната. Не помня как се казваше и затова започвам по същество:
- Господин министър, има ли в МС нещо, което, като го натиснеш, започваме война с Румъния?
А министърът на отбраната се замисля и отговаря:
- А бе имаше някакъв бутон, за да донесат на министъра на околната среда баница, че той все скандира "Пирин не е баница". Имаше и някакъв бутон, с който... О, не, о, боже, ДА НЕ СТЕ НАТИСНАЛИ ЕДИН ЧЕРВЕН БУТОН?
Затварям притеснено и звъня пак на Асен.
- Асене, червения бутон ли натисна? - питам аз.
- Ами да - казва Асен.
Скачам веднага и тръгвам към Министерски съвет.
Понеделник, 08:00, Министерски съвет:
Пред кабинета ми ме чакат военният министър и Асен. Двамата гледат разтревожено. А от кабинета ми ясно се чува как Наско Атанасов чете поезия от Бодлер на суахили и чат-пат пее песни на певеца Стратия:
"Платонично те видяяяяяях,
платонично ти избягах, извиняааааааваааааааай."
- Докладвайте - казвам аз на двамата министри от кабинета ми.
- Ами, таковата... този червен бутон, който е натиснал министър Василев... той е инсталиран отдавна като крайна мярка срещу обгазяването на Русе от Гюргево по времето на Чаушеско - казва военният министър.
- И какво, за бога, прави това червено копче - питам аз, - та Румъния се готви да ни обяви война?
И тук военният министър казва, че някъде в Русе има сървър, съдържащ всички песни на Стоян Михалев. И че червеният бутон задейства система от ултрамощни високоговорители, които започват да излъчват песните му в посока Румъния. Но това било крайна мярка и било пазено в тайна. До днес.
А в кабинета ми Наско Атанасов започва да хвърля столове и пепелници и да рецитира "ИСКАТЕ ДА СЕ ПРОВАЛИМ В КУЛТУРАТА! НЯМА ДА СЕ ПРОВАЛИМ! НЕ НА УБИВАНЕТО НА ЖИВОТНИ ЗА ХРАНА! ДА ЖИВЕЕ РОК ЕНД РОЛЪТ ЧАК ДО КРАЯ НА СВЕТА!"
Разпореждам се веднага да спрат звуковата канонада към клетата Румъния и се обаждам на посланика, за да се извиня. Знам едно страхотно заведение с био качамак от соя, спирулина и нахут, полят с кокосово масло и грилнато тофу, мисля да го поканя на обяд, за да скрепим отношенията.
Понеделник, 14:30 часа:
Тъкмо съм приседнал в едно малко кокетно кафене на "Шишман" и чета Бегбеде на старонемски, ми звъни колегата Гюров, когото бяхме предложили за шеф на БНБ.
- Не мога - вика Гюров - да гледам как коалицията се разпада заради това кой да е шефче на тая банка. Дай я на Слави Трифонов, таман може да заключим Тошко Йорданов и Чорбанов в сейфа и да не ги отключваме, докато не се ваксинират.
- Да де, ама тия ИТН са от шоубизнеса и са нагли, то и да се оттеглиш, те няма да си оттеглят кандидата - казвам аз.
- Споко, измислил съм го. Махаме Наско от културата и им го пращаме за подуправител на БНБ. Ще кажем, че Наско става, щото е боядисал сейфа на дядо си в родното му село със собствени средства и ето ти готова биография. Направо заспива. А после те да му берат грижата, като почне да пуска селфита от златния резерв и от монетния двор примерно.
Отпивам глътка чай от диви круши, магданоз, корен от хортензия и цвят от японски домат и се качвам на тротинетката. Идеята на Гюров е доста добра, признавам си. Трябва да я обсъдим с Асен. Ние в Харвард така обсъждахме всичко на чаша био цвик вечер.
Понеделник, 19:00:
Звъни ми Корнелия Нинова.
- Ние, другарю Кире - казва Корнелия, - решихме на пленум на Централния комитет да върнем гласуването с хартиени бюлетини. И освен това ще напуснем кабинета, ако пратите оръжия за Украйна. И освен това...
Прекъсвам я, щото от опит знам, че ако ти се обади комунист, не бива да го оставяш да говори повече от 35 секунди, защото ескалира.
- Чакай, Корнелия - викам аз, - първо, нали се разбрахме да има дигитализация. Второ, нали знаеш, че в кабинета има зелени. Двама от всичките седем зелени в България са в нашия кабинет. Като им кажеш, че връщаш хартията, ще започнат нощни бдения, скандирания, ще се обадят на Грета Тумберг, а бе ще стане страшно. И трето, какви са тия простотии с военната помощ за Украйна, нали сме членове на НАТО?
А Корнелия започва сърдито да обяснява, че Путин е прав, че е жертва на световния империализъм и че нейните другари са категорични.
Решавам да играя тактично. Викам ѝ:
- Добре, хайде да направим по един компромис. Аз предлагам така - пращаме военна помощ на Украйна и за да има плурализъм, пращаме хартиени бюлетини в Донбас.
- Това па за какво - пита Корнелия, - за какво са им в Донбас хартиени бюлетини?
- А на нас за какво са ни - довършвам аз със задоволство.
Корнелия изсумтява нещо недоволно по телефона и казва, че тоя разговор не е приключил.
Вторник, 09:30 часа:
Рано сутринта ми звънят приятели и викат "Бързо, бързо си пусни БНР! Какво се случва за бога?".
Пускам радиото и чувам познат глас.
"Здравствуйте, дорогие друзья. Сейчас я исполню для вас замечательную песню група ЛЮБЕ" - произнася гласът и аз разпознавам водещия Петър Волгин, който започва да пее с всичка сила:
"Позови меняяяяяяяяя
грусть, печаль мояяяяяяя."
В този момент в кабинетът ми нахлуват Корнелия, Таско и Румен Гечев и тръгват заканително към мен. Леко притеснен се опитвам да повикам охраната. Охрана обаче няма, защото вчера във ведомствения стол министърът на културата Наско дошъл и изявил желание да сготви за служителите. И им приготвил стек от карфиол със сос от агар агар, стевия, кълнове от чесън и олио от гроздови семки. Вследствие на което петима постъпили в токсикологията, трима са с пристъпи на паническо разстройство, а други десет са избягали в гората и близките им ги издирват с помощта на полицията и планински спасители.
"НЕ НА ВОЕННАТА ПОМОЩ ЗА БАНДЕРОВЦИ! НЕ НА НАТО! НЕ НА ЗЕЛЕНСКИ!" - скандират коалиционните ми партньори.
Някак успявам да им се изплъзна и изчезвам в посока "Дондуков". Знам една страхотна еко био веган пицерия, където има безглутенова пица от млада коприва, кълнове от магарешки трън и млади цветчета от билката "Бабина душичка" върху блат от папрат и дехидратирана люцерна.
Вторник, 10:30:
Звъни ми Тошко Йорданов.
- Кире - вика, - освен, че си ваксиниран с наночипове, си решил да бавиш и парите за магистралите. А освен това си решил и да ни бламираш кандидата за шеф на БНБ. А освен това...
Прекъсвам го, защото в Харвард са ни учили, че ако до 21-вата секунда не прекъснеш коалиционния партньор при разговор, после ще трябва да му дадеш нещо, щото няма да млъкне.
- Тошко - викам, - ще дам бе. 50 процента сега, 50 - при получаване на крайния продукт.
А Тошко започва да сумти недоволно.
- Кире - вика, - това да не ти е сирене на изплащане ве? Хората са гладни ве, няма какво да ядат по Великден ве! Един кетокозунак на "Савини" е 120 лева ве!
Егати... Вярно ли стана 120? Преди няколко месеца беше 110 лева кетокозунакът на "Савини", съвсем поносима цена, ама сега на 120 вече не е оферта...
Сряда, 10:00:
В Министерски съвет съм. Чета документите от деловодството на парламента, за да видя кога какво ще се случва. И внезапно виждам, че ИТН са предложили Мартин Карбовски за член на СЕМ.
Звъня на Карбовски да видя каква е тая работа.
- Господин Карбовски, Кирил Петков съм. Видях, че сте предложен за член на СЕМ. Как мислите да се справите с това сериозно предизвикателство - казвам аз, без да обръщам внимание на министъра на културата Атанасов, който тича из коридора на Министерски съвет и подвиква "Тъгъдъг-дъгъдъг".
- Господин Петков, Кириле, светът е ши*ан - отговаря Карбовски .- В тоя ши*ан свят, тая fuckана мизерия, в това зловонно либерално блато на лицемерна политкоректност ши*ания Карбовски ще търси истината за медийното гето.
Опитвам се да схвана какво ми казва Карбовски, но в този момент получавам есемес от Асен.
"Днес ще закрият спецправосъдието! Победа!" - пише Асен.
Ето, виждате ли, доброто идва чрез нас. Но тесногърдият българин това не го разбира...
Сряда, 17:30:
Един от заместниците на Наско Атанасов е подал оставка.
Пиша на Асен, а той ми отговаря: "Ама другите двама май ще излязат по-корави, отколкото си ги мислехме."
В този момент Наско пуска лайвстрийм от пазара в Симитли, където показва как да изберем свежи патладжани, за да си направим вкусна имамбаяалдъ.
Сряда срещу четвъртък, някъде около 03:45 сутринта:
Сънувам, че съм на среща с Путин. Той се опитва да сломи волята ми на евроатлантик, като ми предлага редица изкушения - пелмени, водка, неограничено количество газ и да стана новия собственик на "Челси". Аз отказвам и в този момент в просъница дочувам звън от телефона.
Звъни ми Коце Костадинов от "Възраждане".
- Кире - вика Коце Костадинов, - ти, че си безродник, майцепродавец, соросоид и азовец, е ясно. Че одобряваш еврогейските ценности - също. Но ако не пуснеш веднага 50 процента българска музика по медиите, ще насъскам всички антиваксъри да ти пеят народни песни под прозореца. При това руски народни песни...
В този момент Карбовски ми праща клипче на лично съобщение:
"Ши*аният Карбовски няма да участва в ши*ания СЕМ! Либералната сган ще бъде смачкана по друг начин!" - чувам аз.
Явно и тая нощ няма да се спи. Пускам си една алтернативна джендър неутрална версия на филма "Великолепната седморка" - режисьорски дебют на бившия активист на ПП ДЕОСТ Салам Сладунов. Великолепен режисьор - кросдресър от Айтос.
Четвъртък, 11:30:
Не можах да мигна. Седя пред шадравана на министерството, накиснал съм си краката във фонтана и отпивам смути от маракуя, пащърнак, лобода и млади филизи от ливански кедър. Покрай мен минават хора. Някои ме познават и викат - ей го бе, ей го Киро Харварда бе...
Лесно им е на тях. А аз война водя с лошите, с мафията. И в тая война съм само с Асен и... Наско Културата...
Петък, по някое време:
В парламента не избраха шефче на БНБ. Сега започваме процедурата наново.
Седим с Асен в един малък веган ресторант на "Алабин". Хапваме корени от воден лук в темпура от сушен конски кестен и ферментирали киселици.
Спомням си безметежните години преди родината да ме призове, за да я спася от MAFIQTA.
На власт съм само от няколко месеца, но сякаш минаха години.
В този момент виждам Наско Атанасов. Той жонглира с две празни бутилки от камбуча и пее тибетска народна песен пред смаяните погледи на Ганя...
И се чудя - как така нямаме сетива за красивото и нестандартното.
Как така си избираме някакви отчайващо скучни и сиви хора, а не залагаме на някой, който може да се гали по корема с едната ръка, с другата да се удря по главата и да пее ричеркар по текст на Мондьо, докато подскача на ластик, облечен в роклята на баба си...
И това чудене някой ден ще занеса на оня свят. Само дано там да има достатъчно добра био веган кухня...