Санким разбойниците и крадците спазват човешките права, като убиват и крадат!

Съвременна Европа е под обсада. Изглежда никой не може да я спаси от превземане. Изглежда, че старата крепост на цивилизацията, културата, християнските ценности и демокрацията ще падне.

Или по-точно ще се предаде.

Поне такова чувство внушават ежедневните вече терористични атентати, сеещи безсмислена смърт, насилие и болка по знакови булеварди и площади на европейските столици (и не само).
Но дали тази ситуация е нещо ново? И дали за нея няма лек?
Може би трябва да обърнем поглед назад и да ''издирим'' лека в историята на същите тези държави, които управляват Европа, които я вкарват в безсмислени войни и чието население сега изкупува с кръвта си алчността и грандоманията на своите политици, които само е избрало. Така както българите си плащат вече близо 30 години, че възпроизвеждат политически паразити, на държавна хранилка, които смучат кръвта и жизнените му сокове. И така до следващите избори…

Но да се върнем към историята.

Нима тя и този път няма да спаси Стария континент, както го е правела многократно със своите мъдри примери и поуки?!
Разбира се, но трябва да попътуваме малко повече назад във времето, надолу по Дунав, чак до ''пристанището'' на българските канове, на Дунавска България.

До онзи (неназован в никой европейски учебник по история) кан Тервел, който през 718 г. спаси Византия, християнската цивилизация и Европа от нашествието на арабските орди. До онзи ''варварски'' владетел, който след победата е посрещнат от Юстиниан II с почести в Константинопол и императорът публично го намята с царска мантия, провъзгласявайки го за кесар – най-високата титла във Византия след тази на императора. Някои от историците твърдят, че владетелите от рода Дуло, включително и Тервел, са били християни.

Но християнин или не кан Тервел не посрещна завоевателите с прегръдка, транспарант със сърчица или химн за любовта.

Как Византия - най-великата и единствена по рода си християнска империя, символ на културата и духовността, успя да се вслуша в инстинкта си за самосъхранение и да отблъсне нашествениците, а днешна ''потребителска'' Европа изпада в свещен ''възмУт'' от потъпкването на човешки права?! Да, потъпкни права има, но те са на жертвите, а не на палачите.
От Светия престол често чуваме гласа на римския понтифик, който резонно с християнските ценности и заветите на св. Франциск винаги призовава човекът да е приоритет на институциите, пред законите. И (привидно) всички се вслушват в думите му.

Аз пък си мисля, че осакатените от атентати деца в Европа и Близкия изток са единствения ''приоритет'', но и жестока (само)оценка за всяко общество, което претендира да е цивилизовано и християнско. Защото екзекутираните, закланите, изгорените живи и осакатените деца в териториите, които ''Ислямска държава'' владееше доскоро имат същите права като малкия Гюнтер или като малката Жаклин, да речем. Но за тях никой не изнася прочувствени речи, не издига плакати с розови сърчица, не прави концерти с разни ''шавлилви'' поп-изпълнителки и не им раздава лицемерни прегръдки.

Защото мъртвите деца нямат нужда от прегръдки.

Защото, ако европейските правителства и лидери си вършеха разботата по-читаво и кадърно и не изпращаха войски в Близкия Изток, които да всяват хаос, да ''поливат'' лакмуса за възникването на терористични групировки и да ''произвеждат'' деца-инвалиди, техните майки и бащи нямаше да бягат към Германия и Франция, невинни хора нямаше да умират по улиците на Париж и Лондон, а тероризмът щеше да е преследван и наказван своевременно още там, на място в страните, в които се е зародил и възникнал.

Някой знае ли с какво се е занимавал Ибрахим Али ал Бадри, преди да се преименува на Абу Бакр ал Багдади, да сътвори идеологията и да оглави най-мракобесната терористична групировка на нашето време?

Бил е невзрачен университетски преподавател в Ирак, с докторска степен по ислямски изследвания. Баща на 5 деца от два брака… Идилична, дори скучна картинка.

А сега преценете кога се разхождахте по-спокойно по улиците на Европа – когато ал Багдади беше кроткият ''фемили гай'' Ибрахим и преподаваше в държавата на Саддам или сега, когато оглавява ДАЕШ?

Защото макар и много различен от повелите на Христос истинският ислям не призовава към тероризъм.

И, ако г-жа Меркел (която няма деца) мисли, че с приютяването на бягащи от войните (в които и Германия участва) бежанци, между които се прикриват и много терористи, ще изчисти срама от лагерите на Хитлер или каквото там цели, с подобна политика, жестоко се лъже.

Първо – срамът от Холокоста остава завинаги. И не само за Германия, но и за цяла тогавaшна, отново ''цивилизована'' Европа, която го допусна да се случва пред очите й. А и поколението на ''Хитлерюгенд'' няма нищо общо с поколението фенове от ''армията'' на Майкъл Джексън в Германия, да речем. И второ - не може да поправиш една грешна политика с друга. Реално погледнато политиката на безконтролно(/безотговорно) пропускане и приемане на потоци бежанци, впоследствие доведе до огромен брой жертви, поради свободно навлизащите с тях в Европа терористи.

И говорейки за мъдри и ефикасни политически решения в борбата с обещественото зло ''неволно'' се сещам за монолога на Стефан Стамболов от пиесата на Стефан Цанев ''Духът на поета'':

''Бил съм диктатор - е, да. Че как да не бъда? … Държавата се напълни с крадци и разбойници. … Гражданите се заключват сами отвътре, а навън разбойниците си ходят на свобода. Тъй ли? Не познавате вий Стамболова! Вдигнах армията и полицията - няма съд, до девето коляно под ножа! Ама били нарушени човешките права, ауу, баба Европа била възмутена! Санким разбойниците и крадците спазват човешките права, като убиват и крадат! Сега в държавата владее ли спокойствие и сигурност? Смее ли вече някой престъпник да надигне глава?”