РЕФЕР END УМ

Идеята за референдумите като висш израз на пряката воля на народа, колкото и стара да е тя, и до днес се смята за прогресивна, либерална форма на най-чиста демокрация.

Швейцарците възприемат като част от националната си идентичност традициите в организирането и провеждането на референдуми, с които решават различни по същество въпроси. Сочени са като пример за пряка демокрация и аргумент при по по-широко използване на референдумите, но се забравят условията, правилата и грамотността за провеждане на допитванията в алпийската държава.

Качеството на една идея винаги зависи от нейното осъществяване, прилагане и краен резултат, а дяволът, особено в правото, винаги се крие в детайлите.

И точно тук оръжието на демокрацията, наречено референдум, може умело да бъде забито в гърба ѝ, привидно узаконявайки далеч не толкова демократични цели или употребено направо за налагането на диктатура или чужда окупация.

Раждането на Фюрера

На 19 август 1934 г., седемнадесет дни след смъртта на президента Паул фон Хинденбург, в нацистка Германия се провежда референдум за сливането на постовете канцлер и президент и се формира новият пост - фюрер. Референдумът се готви от месеци преди това с ясното съзнание за концентрацията на власт и легитимация на конкретния човек, който ще я придобие.

Допитването преминава с много насилие, заплахи и изборни измами и 89,9% от германците избират новия си лидер - Фюрерът на Германия - Адолф Хитлер.

И до днес в Германия не се провеждат референдуми на федерално ниво, именно заради това тежко наследство.

Заграбването

Докато Вермахтът напредва към Париж през 1940 г., дълбоко в тила му Сталин се заема с изпълнението на своя план за придобиването на Прибалтийските държави.

В Литва, Латвия и Естония след формално сключени споразумения за взаимопомощ със СССР пристигат стотици хиляди съветски войници.

Седмици по-късно, под дулата на съветските танкове, се провеждат псевдореферендуми, които завършват с провъзгласяването на трите балтийски държави за "съветски републики". Официално "молят" Москва да ги приеме в състава на СССР и тя "великодушно" се съгласява, а анексията е маскирана като “присъединяване”. И не спира до тук.

Сценарият е повторен от Путин в наши дни в Крим през 2014 г. и през миналата година с нескопосано организираните под заплаха “референдуми” за “присъединяване” на само частично окупирани територии на Украйна към Руската федерация. Към момента дори руските власти не са наясно юридически с точните географски граници на страната си.

От чиста и свята република към диктатура на пролетариата

След окупацията на България от страна на СССР в края на 1944-та година и след края на Втората световна война (ВСВ) се подготвя почвата за предаване на властта в ръцете на марионентно и послушно на Москва правителство, но целта е конституционна гаранция, че връщане назад няма да има.

Макар и в нарушение на закона, Отечественият фронт, доминиран от БРП(к)- предходника на БКП, предприема действия за организиране на референдум за промяна на държавното устройство.

Допитването умело е формирано по оста “монархия срещу република”. Монархията е представена като антипод на добруването на народа, а премахването ѝ - следване на заветите на Левски и Раковски.

Независимо от незаконното свикване на референдума и упреците за съществуващи фалшификации, при над 90% избирателна активност - над 95% от българите гласуват за република, явно обединени от вълнуващата перспектива за промяна.

Дори опозицията е доволна от резултата, а Никола Петков наивно заявява: “От вчера българската република влезе с гордо чело в историята, защото България стана република по волята на целия български народ”. Говори за чиста и свята република, законност, свобода и национална правда, за свободен печат и липса на цензура, за пълна икономическа и политическа свобода.

Нищо от това не се случва

БРП(к) обещават преди референдума, че България няма да стане съветска, а народна република. Доминираното от Отечествения фронт и комунистите Велико народно събрание обаче започва изработването на конституция именно по съветски модел.

Избраният след референдума за временен председател на страната Васил Коларов заповядва Никола Петков да бъде отстранен от Великото народно събрание, арестуван е и осъден на смърт.

Две години по-късно, след срещата на Сталин с Георги Димитров, Трайчо Костов и Вълко Червенков в Москва, на V-ия конгрес на БРП(к), прокламираната “народна демокрация” се превръща в “диктатура на пролетариата”.

Започнал с референдум процесът продължава с изграждането на еднопартийна държавна система и установяване в България на подчинен на Кремъл комунистически режим за близо половин век.

Глобалният свят в дигиталната епоха

Най-яркият пример в наши дни за провеждане на референдум с изключителен политически ефект е т.нар. Brexit, повлиял не само съдбата на Великобритания, но и на целия Европейски съюз, който тя напуска.

Акт, който чудесно обрисува възможностите за планирана, методично изпълнена и комуникационно обезпечена кампания, при това проведена в една от най-старите и работещи демокрации в днешния свят, довела до спорен още в началото резултат, който вече все повече кумулира негативните последици от прокараното чрез референдума решение за напускане.

“Осемдесет милиона турци ще емигрират във Великобритания” е едно от посланията на отцепниците, твърдящи, че цялото население на една държава ще се пресели при тях.

“Големият британски грабеж Brexit: как нашата демокрация беше отвлечена”

Заглавието на разследващ материал на британското издание The Gardian от 2017 г. е красноречиво. Авторката Карол Кадуладр много точно описва състоянието в днешния глобален свят и силите, които могат да влияят на националните процеси дори на най-старите демокрации: “Брекзит и Тръмп са преплетени. Връзките на администрацията на Тръмп с Русия и Великобритания са преплетени. И Cambridge Analytica е една точка на фокус, през която можем да видим всички тези взаимоотношения в действие“

Иницииран и проведен при развихрила се мащабна кампания основана на популизъм и открити манипулации, референдумът за напускането на Европейския съюз от страна на Великобритания бе опорочен от последвалите разкрития за нерегламентирани дейности при агитиране на избирателите.

Установи се, че подкрепящите напускането на ЕС - LEAVE.EU и UKIP са заплатили специфични услуги на компания Cambridge Analytica. Притежавана от американския милиардер и привърженик на Тръмп Робърт Мърсър, компанията събира и предоставя поведенчески данни на потребители във Фейсбук. Таргетирането им за масова персонализирана кампания практически обръща вота в полза на Brexit.

„Профилирането на данни на избирателите на референдума беше направено на най-усъвършенстваното ниво досега“ - заявява британския политик Колинс пред Politico. „Това е голямо безпокойство, трябва да приемем спешно законодателство, което да наложи прозрачност в политическите кампании.“

Според изданието The Economist все още е рано да се оценят дългосрочните ефекти от Brexit, но доказателствата досега показват, че излизането на Великобритания от ЕС е навредило на икономиката - страната е загубила 11% от инвестициите и 6 % от БВП, повишили са се разходите за живот, а визовите рестрикции всъщност водят до отрицателни последици на пазара на труда.

Британското издание Euronews в статията си “Brexit направи Великобритания по-малко конкурентоспособна и ще направи работниците по-бедни през следващото десетилетие” представя доклада на Resolution Foundation и London School of Economics (LSE) със съответните песимистични изводи, а в друг брой публикува проучване, сочещо че Brexit губи своята популярност като вече 57% от британците определят излизането от Европейския съюз като грешка.

Да не е ядрена физика…

Парадоксално е, че първият български национален референдум след 1989-та е иницииран от БСП, на която мнозинството избиратели са хора от третата възраст, а темата - бъдещето на ядрената енергетика, конкретно с изграждане на АЕЦ " Белене".

Технологии, ядрено гориво, неговото съхранение, инвестиции, възвращаемост, сеизмична безопасност, защита на околната среда, енергийна диверсификация, геополитическа ориентация и още ред детайли са част от материята, по която представителите на хората над 60-годишна възраст инициират всенародно допитване. Основният им аргумент е ниската цена на тока, а целта - прокарване на поредния енергиен корупционен руски проект с доказана последствие икономическа неефективност, огромен потенциал за ядрена авария и енергийно робство към Кремъл.

Референдумът за щастие не постига официалната си цел. Опитът обаче показва силата на подобен инструмент в ръцете на популистите, дори и само като политическо оръжие за постигане на комуникационни цели, чрез осъществената кампания, медийно внимание и пряк контакт с избирателите по места.

Историята на политическа партия "Има такъв народ” тръгва именно от организацията на подписка за провеждане на референдум.

Да бориш статуквото чрез неговото бетониране се оказа моделът, който Слави и сценаристите му предложиха на българския избирател.

Предложени бяха няколко популистки въпроса, като този за партийните субсидии, няколко противоконституционни, които последствие отпаднаха и пакет механизми за изборна система, които според анализаторите и опита в други държави щяха да доведат до едно - устойчиво инсталиране в управлението само на две огромни, добре финансирани и вече разполагащи с реална власт партии.

Към онзи момент, ако промените бяха минали, само ГЕРБ и БСП щяха да са доминанти без никакъв шанс за пробив от страна на по-малки, независими, некорумпирани политически субекти или отделни играчи с инициативни комитети.

Сложната технология на изборите, ограничените възможности за агитация и по същество невъзможността, нежеланието или просто неумението да се влезе по същество в подобни теми от страна на мнозинството избиратели, не им позволиха да осъзнаят, че предлагайки им бунт срещу статуквото - всъщност им пробутват статукво по-стабилно и дълготрайно отвсякога.

За щастие и този референдум не мина поради недостатъчен брой гласове, но сценаристите се появиха на сцената. Слави доказа, че има потенциал за поръчков играч на задкулисието. Бе зачената партията “Има такъв народ” (ИТН), станала скоро първа политическа сила и "взривила" два парламента и едно действащо правителство.

Референдуми на килограм

Дадените по-горе исторически и от нашето съвремие примери показват пълната несъстоятелност на термина “референдум”, когато зад него не стои прецизно работеща демокрация, съществуващ правов ред и условия за пълноценно демонстрирана свободна воля на гражданите.

Нещо повече - реализираната свободна воля на гражданите не е достатъчна, за да определи справедлив резултат и реална полза от проведените допитвания, често прикриващи истинските цели на инициаторите. Жизнено необходима е здрава публична среда, която да гарантира дебата и добрите намерения на страните.

България заема 112-та позиция по свобода на словото, а диагнозата на публична ни среда е точно дефинирана от “Центъра за изследване на демокрацията”:

“Сред причините, улесняващи проникването и разпространяването на дезинформация в България, които руската власт подсилва със своите действия, са неефективните регулаторни и контролни институции, скритото или нелегитимно финансиране на медии и "агенти на влияние", намаляващите нива на медийна свобода, ниска медийна грамотност, незаинтересованост на технологичните платформи и европейските институции, ниски журналистически стандарти, широко разпространена подкрепа за конспиративни теории сред населението и не на последно място – използването на социалните медии като основен източник на новини.”

В тези условия и в състояние на поредната политическа криза създадена под натиск на обявения за терористичен руски режим, демонстриращ изключително силно влияние у нас, едновременно стартираха две инициативи за провеждане на референдуми.

Първата е инициираният от “Възраждане” т.нар. “Референдум срещу еврото” с ясното съзнание, че не може да бъде осъществен.
"Еврото е част от нашия договор за присъединяване към ЕС, който е ратифициран със закон. Този срок е изпуснат с 15 години", казва за БНТ Юлиана Николова, директор на Европейския институт.

Паралелно партията на Слави ИТН пък инициира друг противоконституционен проект с идеята за въвеждане на президентска република, превърнала се след добавка от водещия им юрист Ива Митева ден по-късно в (полу)президентска и с прозрачната цел за прескачане на изборната бариерата за НС.

Общото между тях е очевидно - освен дългата ръка на Кремъл и крайно популистката им основа се търси комуникационен ефект без значение от крайния резултат, но в кратък предизборен хоризонт.

Но се цели и друго

Дори и най-екзотичната идея, каквато е към момента президентска република или излизане от ЕС, налагана по такъв масиран начин, в точния момент на генерирана умишлено опасност може да бъде превърната в спасителен пояс, който избирателите ще грабнат доброволно без да се усетят как ще им го надянат през ръцете, за да не могат повече да мръднат.

Очевидно залисани от началото на поредната предизборна кампания обаче демократичните сили у нас подценяват ситуацията и не вземат съответните контрамерки за комуникационно противодействие. И тази пасивност може да ни струва скъпо.

Трябва много ясно да си дадем сметка за огромната опасност подобни инициативи да окажат пряко влияние върху личния ни живот, държавното устройство и вече направените цивилизационни избори.

Изключително важно е да оценим щетите, които нанасят и на демократичния процес, на самата идея за пряка демокрация и участие на гражданите в управлението, за които от години се води борба и се полагат усилия за утвърждаване.

Чиста като идеал, но опорочена като ползване концепция.